Художничката Иваничка Панева: Важно е човек да е с чиста душа
На Ивановден чества и великотърновската художничка Иваничка Панева . За нея споделят, че където влезе, като че ли слънцето огрява от нейното достойнство и достолепие. 70-годишната дама е претворила в картините си родния Търновград и лицата на красивите болярки.
Тя излъчва деликатност, финес и омагьосване, само че и болярска горделивост. И няма по какъв начин да е по различен метод, тъй като усетът към красивото е присъщ в нея. По майчина линия великотърновската художничка Иваничка Панева е наследничка на болярката Бойка. Родът на татко ѝ са кундурджии, както преди време наричали обущарите.
Кръстена съм на баба ми Иванка. Татко е тръгнал да ме запише в общината и с мама са решили, че ще се споделям Вяра. Но по път е срещнал другар търновец, който му е споделил: Сега е ужасно съвременно името Иваничка. И връщайки се, оповестява, че си имат у дома Иваничка. Така от баба Иванка съм станала Иваничка. Човекът прави името, а не името – индивида, тъй че не помня, че съм Иваничка, тъй като има доста разновидности на това име и всеки се обръща към мен, както му е прелестно и комфортно.
Най-често приятелите се обръщат към известната ни художничка с имената Ива и Ваня. Името се предава в рода и внучката през днешния ден го носи като Ивон. Иваничка Панева пази оня детски, 5-годишен спомен, когато за първи път схванала, че на Ивановден има персонален празник.
Живяла съм на ул. „ Въстаническа “ в Търново зад хана „ Хаджи Николи “, където комшия ни беше доста добър занаятчия строител, споделяше се чичо Рачо, който на 5 годинки ме метна на снега от горната страна, намаза ми челото със сняг и сподели: Ти през днешния ден имаш имен ден и ме остави върху снега. Дълго стоях върху мокрия сняг. Накрая майка ми ме откри, смъкна ме на земята, тъй като имаше единствено една пътека сред този висок сняг от двете страни и ми сподели: „ Имаш имен ден, моето момиче “. И по този начин аз осъзнах, че имам имен ден на 5 години.
Ивановден е един от най-тачените празници в фамилията на художниците Христо и Иваничка Паневи. Домът им е като Авраамов дом – постоянно отворен за приятелите.
Като мине Коледа и Нова година, стартирам да си мисля, че идва Ивановден и среща с доста другари – по телефон, онлайн. В къщи беше един безконечен празник от сутринта до през нощта. Аз съм щастлива, че в действителност подкрепям такива положителни другарства.
Иваничка Панева е родена в живописната Асенова махала под крепостите Царевец и Трапезица и споделя, че това е най-романтичното място в родния Търновград.
Нагоре се вижда катедралния храм, долу е реката Янтра, Царевец. Детството ми беше прелестно сред Трапезица и Царевец. А след това дойдохме на ул. „ Въстаническа “ в подножието на Варуша в Стария град. И там беше една шум от деца. Всички се събираха на Самоводския пазар, вечер до мрачно стояхме, а пързалката, която тръгваше от къщата на Търновската кралица, където през днешния ден е къщата музей на Емилиян Станев, минаваше през Самоводския пазар, около нашата изложба, където е в този момент, и стигаше до Балкантурист. Това беше най-дългата пързалка и най-щастливата, тъй като всички мокри, само че със зачервени бузи катерехме нагоре по баирите с шейните и след това се спускахме до безспир. По през целия ден.
Любовта към изкуството пристигнала неумишлено в живота на Иваничка Панева. На днешната Самоводска чаршия като малко момиченце тя в захлас следила тихичко по какъв начин рисуват известните търновски художници Иван Христов, Деньо Чоканов, Йордан Попов, Лальо Минков. Дядо й Александър Върбанов, който поради калиграфските си умения е бил протоколчикът на община Търново, бил непосредствен другар с огромния художник Рафаел Михайлов и водил дребната Иваничка при него.
Той беше първият, който виждаше моите опити да рисувам. Когато приключих 10 клас започнах да отивам на уроци. Аз бях доста тиха, мълчалива….осъзнах, че това е моят път.
Иваничка Панева си разкрива душата, когато рисува българките. 20 години именитата художничка била учителка по изобразително изкуство, а учениците й и до през днешния ден я поздравяват от всички краища на света.
Важно е човек да е с чиста душа, споделя Иваничка Панева. Щастлива е с картините и фамилията си. Не стопира всеки ден да се радва на цветята, изгревите и вълшебните търновски залези.
Тя излъчва деликатност, финес и омагьосване, само че и болярска горделивост. И няма по какъв начин да е по различен метод, тъй като усетът към красивото е присъщ в нея. По майчина линия великотърновската художничка Иваничка Панева е наследничка на болярката Бойка. Родът на татко ѝ са кундурджии, както преди време наричали обущарите.
Кръстена съм на баба ми Иванка. Татко е тръгнал да ме запише в общината и с мама са решили, че ще се споделям Вяра. Но по път е срещнал другар търновец, който му е споделил: Сега е ужасно съвременно името Иваничка. И връщайки се, оповестява, че си имат у дома Иваничка. Така от баба Иванка съм станала Иваничка. Човекът прави името, а не името – индивида, тъй че не помня, че съм Иваничка, тъй като има доста разновидности на това име и всеки се обръща към мен, както му е прелестно и комфортно.
Най-често приятелите се обръщат към известната ни художничка с имената Ива и Ваня. Името се предава в рода и внучката през днешния ден го носи като Ивон. Иваничка Панева пази оня детски, 5-годишен спомен, когато за първи път схванала, че на Ивановден има персонален празник.
Живяла съм на ул. „ Въстаническа “ в Търново зад хана „ Хаджи Николи “, където комшия ни беше доста добър занаятчия строител, споделяше се чичо Рачо, който на 5 годинки ме метна на снега от горната страна, намаза ми челото със сняг и сподели: Ти през днешния ден имаш имен ден и ме остави върху снега. Дълго стоях върху мокрия сняг. Накрая майка ми ме откри, смъкна ме на земята, тъй като имаше единствено една пътека сред този висок сняг от двете страни и ми сподели: „ Имаш имен ден, моето момиче “. И по този начин аз осъзнах, че имам имен ден на 5 години.
Ивановден е един от най-тачените празници в фамилията на художниците Христо и Иваничка Паневи. Домът им е като Авраамов дом – постоянно отворен за приятелите.
Като мине Коледа и Нова година, стартирам да си мисля, че идва Ивановден и среща с доста другари – по телефон, онлайн. В къщи беше един безконечен празник от сутринта до през нощта. Аз съм щастлива, че в действителност подкрепям такива положителни другарства.
Иваничка Панева е родена в живописната Асенова махала под крепостите Царевец и Трапезица и споделя, че това е най-романтичното място в родния Търновград.
Нагоре се вижда катедралния храм, долу е реката Янтра, Царевец. Детството ми беше прелестно сред Трапезица и Царевец. А след това дойдохме на ул. „ Въстаническа “ в подножието на Варуша в Стария град. И там беше една шум от деца. Всички се събираха на Самоводския пазар, вечер до мрачно стояхме, а пързалката, която тръгваше от къщата на Търновската кралица, където през днешния ден е къщата музей на Емилиян Станев, минаваше през Самоводския пазар, около нашата изложба, където е в този момент, и стигаше до Балкантурист. Това беше най-дългата пързалка и най-щастливата, тъй като всички мокри, само че със зачервени бузи катерехме нагоре по баирите с шейните и след това се спускахме до безспир. По през целия ден.
Любовта към изкуството пристигнала неумишлено в живота на Иваничка Панева. На днешната Самоводска чаршия като малко момиченце тя в захлас следила тихичко по какъв начин рисуват известните търновски художници Иван Христов, Деньо Чоканов, Йордан Попов, Лальо Минков. Дядо й Александър Върбанов, който поради калиграфските си умения е бил протоколчикът на община Търново, бил непосредствен другар с огромния художник Рафаел Михайлов и водил дребната Иваничка при него.
Той беше първият, който виждаше моите опити да рисувам. Когато приключих 10 клас започнах да отивам на уроци. Аз бях доста тиха, мълчалива….осъзнах, че това е моят път.
Иваничка Панева си разкрива душата, когато рисува българките. 20 години именитата художничка била учителка по изобразително изкуство, а учениците й и до през днешния ден я поздравяват от всички краища на света.
Важно е човек да е с чиста душа, споделя Иваничка Панева. Щастлива е с картините и фамилията си. Не стопира всеки ден да се радва на цветята, изгревите и вълшебните търновски залези.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ