5 търговски войни от световната история
На световната икономическа сцена се разпростира същинска комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай. Двете най-големи стопански системи в света си постановат взаимно все по-високи цени за артикули, импортирани от конкурентната страна, " врагът " дава отговор по същия метод.
Експертите предизвестяват, че сходни дейности се отразяват отрицателно освен върху стопанствата на директните съперници, само че и върху стопанските системи на другите страни по света.
Въпреки това тази комерсиална война надалеч не е първата в историята, сходни търговски спорове има още от времето на Троянската война и Картаген. По-долу ще ви разкажем за няколко търговски спорове от относително новата международна история.
Американско-канадска комерсиална война
В началото на XIX век Канада става съперник на Съединени американски щати на международния пазар. Тя заема първото място по доставката на дървен материал за Англия и Британска Западна Индия; канадските риболовци проникнаха на пазарите в Южна Америка.
В Европа ползата към канадските артикули нараства. Канада става кулоар, по който хората от долината на Мисисипи получават подготвени британски артикули в ущърб на американските търговски компании. Незаконната търговия с Канада сковава американското ембарго върху английските артикули, наложено през 1809 година.
Канада е цитадела на комерсиалното, икономическото и военно-политическо въздействие на Англия в Западното полукълбо, а нейното географско състояние е спънка за териториалното, морското, комерсиалното и политическото разгръщане на Съединени американски щати.
Протекционистките политики на Съединени американски щати се трансформират в същински удар по комерсиалните връзки сред двете страни. Митническите цени стартират да се покачват. Канада, както се чака, вкарва ограничения за отмъщение.
В продължение на 75 години страните не престават да водят мудна битка, до момента в който не бъде признат по-мащабния закон за митническите цените " Смут - Хоули ".
Географската непосредственост на двете страни и околните връзки сред популацията обаче доведоха до обстоятелството, че фирмите не бяха обвързани с едно място и се реалокират свободно сред двете страни, с цел да избегнат цените.
В Съединени американски щати към 65 завода и заводи са били закрити в този интервал, с цел да бъдат още веднъж открити на канадска територия, въпреки поради това доста американци да изгубили работата си.
Едва с влизането в деяние на контракта за свободна търговия NAFTA през 1994 година комерсиалната обстановка сред двете страни значително се усъвършенства.
Митническата цена Мелин
Митническата цена Мелин надали е необятно известна по света отвън Франция, защото не оказа огромно въздействие върху стопанските системи на други страни. Тази цена бележи края на свободната търговия сред Англия и Франция.
Законът от 1892 година, по който Мелин е докладчик, дефинира две цени: оптималната използвана за всички артикули, за която страната, която ги създава, не е включена в особено съглашение с Франция, и минималната, използвана за артикули, включени в особено съглашение.
Последицата от тази митническа система е комерсиална война с няколко непознати страни, вследствие на което се постанова нуждата да се обезпечи минимална цена на редица страни.
Закон за митническите цени " Смут - Хоули "
Законът " Смут - Хоули " (Smoot-Hawley Tariff ) американски нормативен акт за митническите цени, подписан от президента на 17 юни 1930 година. Законът покачва ставките на митата върху над 20 хиляди вносни артикули.
1028 видни американски икономисти се опълчват на закона, само че президентът Хърбърт Хувър го подписва. Резултатът е отговор от други страни, които покачват митата върху американските артикули, което води до внезапен спад в търговията сред Съединени американски щати и европейските страни и най-после тласка стопанската система към Голямата меланхолия.
Така през май 1930 година Канада вкарва нови нараснали цени за 16 артикули, делът на които в американския експорт за Канада е 30%, а по-късно Канада ускорява съдействието в границите на Британската общественост.
Франция и Англия стачкуват и стартират да развиват търговията с други страни. Германия, в противен случай, усили изолацията си от западния свят, като в същото време уголемява комерсиалните връзки със Съветския съюз.
Според формалната статистика общият импорт в Съединени американски щати понижава с 66% от 4,4 милиарда $ през 1929 година на 1,5 милиарда $ през 1933 година, до момента в който американският експорт се свива с 61% от 5,4 милиарда до 2 милиарда $, което е по най-силен метод удря Брутният вътрешен продукт на страната.
Вносът от Европа спада от 1,334 милиарда $ през 1929 година на 390 милиона $ през 1932 година, до момента в който американският експорт за Европа се редуцира от 2,34 милиарда до 784 милиона $.
Англо-ирландска комерсиална война
Англо-ирландският търговски спор е наказателна комерсиална война сред Ирландия и Обединеното кралство.
Войната продължава от 1932 до 1938 година. Ирландското държавно управление отхвърля да възвърне на Обединеното кралство " заплащания за земя " от финансови заеми, отпуснати от Обединеното кралство на ирландски аграрни арендатори. Това кара Англия да наложи вносни мита за доста ирландски артикули. Последва и съответен отговор на Дъблин. От наложените двустранни мита пострада повече ирландската стопанска система.
Търговската война завършва публично през 1936 година, само че митническите инспекции остават в действие. Те се резервират даже и след 1973 година, когато Ирландия и Англия дружно влизат в Европейската икономическа общественост - днешния Европейски Съюз. Контролите са отстранени чак през 1993 година с отварянето на Европейския вътрешен пазар. След излизането на Англия от Европейски Съюз този интервал на свободно напредване на хора и артикули може да остане в историята.
Банановата война
През 1993 година Европейският съюз доста увеличи митата върху вноса на банани от Латинска Америка в Европа.
Собственици на бананови плантации бяха компании от Съединените щати, които подадоха до Световната комерсиална организация осем претенции в тази връзка.
Разглеждането на този търговски спор продължи съвсем 20 години и завърши едвам през 2012 година. Европейски Съюз и 10 латиноамерикански страни подписаха съглашение, с което публично се поставя завършек на осемте обособени каузи, които се водеха в СТО.
Експертите предизвестяват, че сходни дейности се отразяват отрицателно освен върху стопанствата на директните съперници, само че и върху стопанските системи на другите страни по света.
Въпреки това тази комерсиална война надалеч не е първата в историята, сходни търговски спорове има още от времето на Троянската война и Картаген. По-долу ще ви разкажем за няколко търговски спорове от относително новата международна история.
Американско-канадска комерсиална война
В началото на XIX век Канада става съперник на Съединени американски щати на международния пазар. Тя заема първото място по доставката на дървен материал за Англия и Британска Западна Индия; канадските риболовци проникнаха на пазарите в Южна Америка.
В Европа ползата към канадските артикули нараства. Канада става кулоар, по който хората от долината на Мисисипи получават подготвени британски артикули в ущърб на американските търговски компании. Незаконната търговия с Канада сковава американското ембарго върху английските артикули, наложено през 1809 година.
Канада е цитадела на комерсиалното, икономическото и военно-политическо въздействие на Англия в Западното полукълбо, а нейното географско състояние е спънка за териториалното, морското, комерсиалното и политическото разгръщане на Съединени американски щати.
Протекционистките политики на Съединени американски щати се трансформират в същински удар по комерсиалните връзки сред двете страни. Митническите цени стартират да се покачват. Канада, както се чака, вкарва ограничения за отмъщение.
В продължение на 75 години страните не престават да водят мудна битка, до момента в който не бъде признат по-мащабния закон за митническите цените " Смут - Хоули ".
Географската непосредственост на двете страни и околните връзки сред популацията обаче доведоха до обстоятелството, че фирмите не бяха обвързани с едно място и се реалокират свободно сред двете страни, с цел да избегнат цените.
В Съединени американски щати към 65 завода и заводи са били закрити в този интервал, с цел да бъдат още веднъж открити на канадска територия, въпреки поради това доста американци да изгубили работата си.
Едва с влизането в деяние на контракта за свободна търговия NAFTA през 1994 година комерсиалната обстановка сред двете страни значително се усъвършенства.
Митническата цена Мелин
Митническата цена Мелин надали е необятно известна по света отвън Франция, защото не оказа огромно въздействие върху стопанските системи на други страни. Тази цена бележи края на свободната търговия сред Англия и Франция.
Законът от 1892 година, по който Мелин е докладчик, дефинира две цени: оптималната използвана за всички артикули, за която страната, която ги създава, не е включена в особено съглашение с Франция, и минималната, използвана за артикули, включени в особено съглашение.
Последицата от тази митническа система е комерсиална война с няколко непознати страни, вследствие на което се постанова нуждата да се обезпечи минимална цена на редица страни.
Закон за митническите цени " Смут - Хоули "
Законът " Смут - Хоули " (Smoot-Hawley Tariff ) американски нормативен акт за митническите цени, подписан от президента на 17 юни 1930 година. Законът покачва ставките на митата върху над 20 хиляди вносни артикули.
1028 видни американски икономисти се опълчват на закона, само че президентът Хърбърт Хувър го подписва. Резултатът е отговор от други страни, които покачват митата върху американските артикули, което води до внезапен спад в търговията сред Съединени американски щати и европейските страни и най-после тласка стопанската система към Голямата меланхолия.
Така през май 1930 година Канада вкарва нови нараснали цени за 16 артикули, делът на които в американския експорт за Канада е 30%, а по-късно Канада ускорява съдействието в границите на Британската общественост.
Франция и Англия стачкуват и стартират да развиват търговията с други страни. Германия, в противен случай, усили изолацията си от западния свят, като в същото време уголемява комерсиалните връзки със Съветския съюз.
Според формалната статистика общият импорт в Съединени американски щати понижава с 66% от 4,4 милиарда $ през 1929 година на 1,5 милиарда $ през 1933 година, до момента в който американският експорт се свива с 61% от 5,4 милиарда до 2 милиарда $, което е по най-силен метод удря Брутният вътрешен продукт на страната.
Вносът от Европа спада от 1,334 милиарда $ през 1929 година на 390 милиона $ през 1932 година, до момента в който американският експорт за Европа се редуцира от 2,34 милиарда до 784 милиона $.
Англо-ирландска комерсиална война
Англо-ирландският търговски спор е наказателна комерсиална война сред Ирландия и Обединеното кралство.
Войната продължава от 1932 до 1938 година. Ирландското държавно управление отхвърля да възвърне на Обединеното кралство " заплащания за земя " от финансови заеми, отпуснати от Обединеното кралство на ирландски аграрни арендатори. Това кара Англия да наложи вносни мита за доста ирландски артикули. Последва и съответен отговор на Дъблин. От наложените двустранни мита пострада повече ирландската стопанска система.
Търговската война завършва публично през 1936 година, само че митническите инспекции остават в действие. Те се резервират даже и след 1973 година, когато Ирландия и Англия дружно влизат в Европейската икономическа общественост - днешния Европейски Съюз. Контролите са отстранени чак през 1993 година с отварянето на Европейския вътрешен пазар. След излизането на Англия от Европейски Съюз този интервал на свободно напредване на хора и артикули може да остане в историята.
Банановата война
През 1993 година Европейският съюз доста увеличи митата върху вноса на банани от Латинска Америка в Европа.
Собственици на бананови плантации бяха компании от Съединените щати, които подадоха до Световната комерсиална организация осем претенции в тази връзка.
Разглеждането на този търговски спор продължи съвсем 20 години и завърши едвам през 2012 година. Европейски Съюз и 10 латиноамерикански страни подписаха съглашение, с което публично се поставя завършек на осемте обособени каузи, които се водеха в СТО.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ