На германската автомобилна индустрия не може да се вярва. Тези

...
На германската автомобилна индустрия не може да се вярва. Тези
Коментари Харесай

Наука и етика: Оправдано ли е използването на животни за медицински цели

На немската автомобилна промишленост не може да се има вяра. Тези думи на еврокомисаря по предприемачеството и дребните и междинните предприятия Елжбета Бенковска не наподобяват по никакъв начин пресилени на фона на следващия скандал, в който се забърка автомобилния тръст " Фолксваген ".

Разкритията, че " Фолксваген ", БМВ и " Даймлер " са финансирали проучвателен институт, който е провел опити в Съединени американски щати с маймуни за резултатите от дизеловите газове върху здравето, си навлякоха не малко рецензии и повдигнаха въпроса до какъв брой в целесъобразно потреблението на животни в научни проучвания.

Какво споделя Европейски Съюз

Въпросът в Европейския съюз в действителност е контролиран в детайли в Директивата на Европейски Съюз от 2010 година за отбрана на животните, употребявани за научни цели. В нея детайлно е несъмнено кои животни могат да бъдат употребявани, по какъв допустимо най-щадящ метод и за какви цели.

В член 1 на директивата е обяснено, че тя се ползва към следните животни: живи нечовекоподобни гръбначни животни, в това число независимо хранещи се ларвни форми и фетални форми на бозайници след последната фаза от развиването им, и живи главоноги.

Според документа потреблението на нечовекоподобни примати е разрешено единствено за фундаментални проучвания, за запазване на съответните типове или когато се реализира активност по отношение на животозастрашаващи положения при хората или при инвалиди­зиращи положения. Използването на човекоподобни маймуни , които са най-близките до хората типове и са с най-силно развити обществени и поведенчески умения, е позволено също само, когато няма различен метод за реализиране на задачите на дадена процедура и когато става въпрос за проучвания за запазване на типовете или по отношение на животозастрашаващо, инвалидизиращо положение, излагащо на риск човешки същества.

Изброени са няколко типове животни (мишки, плъхове, морски свинчета, сирийски златен хамстер, китайски хамстер, монголска песчанка, зайци, кучета, котки, всички типове нечовекоподобни примати, жаби, рибка-зебра), които могат да бъдат употребявани в процедури само в случай че са били развъждани за тези цели.

Според член 4 от директивата страните членки би трябвало да подсигуряват, че когато е допустимо, вместо дадена процедура, ще се употребява научно приемлив способ, който не е обвързван с потребление на живи животни. Освен това би трябвало да се понижи до най-малко броя на употребяваните животни. Друго обвързване е да се отстрани или да се понижи до най-малко всяка допустима болежка, страдалчество, дистрес или трайно увреждане на животните.

Тази процедури са позволени единствено за постигането на избрани цели : фундаментални изследвания; транслационни или приложни проучвания (също с няколко избрани цели); създаването, производството или изпитването на качеството, успеваемостта и сигурността на медикаменти, хранителни артикули и фуражни артикули и други субстанции или продукти; отбрана на естествената околна среда в полза на здравето или благосъстоянието на хората или животните; проучвания, ориентирани към запазване на видовете; висше обучение или образование за придобиване, поддържане или възстановяване на професионалните умения; съдебномедицински следствия.

Според член 9 от директивата животни, уловени в дивата природа , не могат да бъдат употребявани, в случай че няма научна аргументация, че задачата не може да се реализира, като се употребяват особено развъждани животни. Подчертава се, че и в този случай улавянето би трябвало да бъде осъществено от умело лице по метод, който не предизвиква на животното ненужна болежка или трайно увреждане.

Безстопанствените и дивите животни от домашните типове също не могат да се употребяват. Изключение вършат случаите, когато има " основна нужда от изследвания във връзка със здравето и благосъстоянието на тези животни или съществени закани за околната среда и за здравето на хората и животните и когато съществува научно основание, съгласно което задачата на процедурата може да се реализира, само като се употребяват такива животни ".

Когато се сортират процедурите, би трябвало да бъдат определени тези, които: употребяват най-малък брой животни; употребяват животни с най ниска дарба да изпитват болежка ; предизвикват минимум болежка и които е най-вероятно да доведат до приемливи резултати. Смъртта като краен стадий на дадена процедура би трябвало да се заобикаля, доколкото е допустимо.

Освен в случай че не е нецелесъобразно, при процедурите би трябвало да се ползва обща или локална упойка и да се употребяват аналгетици или различен подобаващ способ, който да подсигурява, че болката, страданието и дистресът за животните са сведени до най-малко.

В края на процедурата ветеринар или друго умело лице би трябвало да реши дали животното да остане живо . То се умъртвява, в случай че има възможност да продължи да изпитва междинна или мощна болежка или в случай че има трайно увреждане.

Какво споделят бранителите на животните

Като юрист, заминаващ се с права на индивида и права на животни, разнообразни от индивида (human and nonhuman rights), Елена Кръстева е изрично срещу опитите с животни за каквито и да е цели, в това число и медицински. Кръстева е член е на организациите " На Ти с Природата " и " Кампании и активизъм за животните в промишлеността ".

Тя показва, че в Европа задължението за хуманно отношение към животните е открито в член 13 от Договора за действието на Европейски Съюз. На територията на Европейски Съюз, с изключение на директивата от 2010 година, работи и Европейската спогодба за отбраната на гръбначните животни, употребявани за опитни и други научни цели. От 2004 година в Европейски Съюз са неразрешени опитите с животни в козметичната промишленост.

" Видно е, че Европейски Съюз дължи хуманно отношение към животните, само че въпреки всичко позволява опитите с тях в редица хипотези. Аз персонално считам, че потреблението на животни за каквито и да е цели, би трябвало да е неразрешено. Най-труден е въпросът при медицинските проучвания ", показва Кръстева пред " Дневник ".

" Аз, както и доста други хора, считаме, че медицината сполучливо може да се оправи с казуса, привличайки хора-доброволци, дали осведомено единодушие за опити с тях ", споделя още тя. По думите й има редица случаи, които потвърждават, че тестването на едно лекарство върху животно не подсигурява съответни реакции и у индивида, тъй че няма по какъв начин да се направи медицински обоснована прилика. Обратно, има редица случаи на увреждане на хора, приемали лекарство, което сполучливо е минало тестването върху други животни.

 Елена Кръстева
© Личен списък

Елена Кръстева

" Тъй като опитите с животни могат да бъдат рискови за индивида и дават ненадеждни данни, няма по какъв начин да се одобри, че тези опити са целесъобразно средство за реализиране на крайната цел – запазване здравето и живота на индивида. Видно е, че тестването върху животни от време на време има пагубни последствия за индивида и обективно не може да е гаранция за характерностите на едно лекарство ", споделя Кръстева.

Поради тази причина тя счита, че прилаганата свирепост над животните посредством опити не може да бъда оправдана . " Просто вредата е по-голяма от изгодата. Самата доктрина за естествените права на животните, разнообразни от индивида, която и аз споделям, признава правото на животните на живот, на психическа и телесна цялост, както и правото им на независимост. Защитата на тези права изключва тотално потреблението на животни в медицински или други научни проучвания ", добавя юристът.

Алтернативите по думите й са доста – потребление на изкуствен интелект, макети, роботи, други типове опити, тестване върху хора, дали осведомено единодушие.
Според нея не би трябвало да има случаи, когато това да е целесъобразно, защото резултатите от опитите с животни, са ненадеждни и могат да доведат до тежки увреждания и гибел на индивида.

Какво споделят учените

Според магистър-фармацевт Светослав Стоев, който е клиничен фармацевт, член на Европейското сдружение по фармакоепидемиология и Европейското общество по лекарствена сигурност, водещ принцип при образуването на устойчиви и положителни модели в актуалната клинична процедура е правилото за медицина, учредена на доказателства .

Разрешаването на всяка нова терапия или нова индикация за приложението на към този момент позволено за приложимост лекарство е допустимо след категорично изпитване и при съществуването на доказателство за качество, резултатност и сигурност, показва пред " Дневник " Стоев, който има добита компетентност по амбулаторна фармация и специализира в региона на клиничните изпитвания, болничната фармация и лекарствена сигурност.

По думите му главен стадий от сходни изпитвания, изключително в предклиничната фаза от процеса по създаване на едно лекарство, включва и опити върху животни. Проверката за съществуването на даден потребен или нездравословен резултат от едно лекарствено вещество постоянно не е задоволително да бъде извършена единствено върху моделна клетъчна просвета, компютърни симулации и/или изолиран орган . При такива обстановки се постанова да се оцени въздействието върху цялостния човешки организъм, планувано въз основата на опити върху животни.

Освен това, споделя Стоев, вследствие на опита в региона на медицината и фармацията е решено и контролирано посредством настоящата нормативна уредба, че не е редно нова евентуално лечебна субстанция да бъде изпитвана непосредствено върху хора.

Основната концепция приложението върху животни да предхожда използването от хора в цикъла на разработка на един лекарствен артикул е освен да се подсигурява сигурността при индивида , само че и да се възпроизведе оптимално близко реакцията на организма към дейната субстанция въз основата на сходни процеси и модели сред човешкия и животинския организъм.

По думите на Стоев извънредно значима е ролята на опитните животни при инспекция на това дали даден артикул може да повреди плода при бременност, както и да повлияе върху фертилитета и репродуктивните качества. Провеждането на сходни опити непосредствено върху хора би било немислимо, изключително в 21-ви век.

 Светослав Стоев
© Личен списък

Светослав Стоев

Той акцентира, че опитите върху животни, изключително в обсега на изпитвания с здравна цел, не са безконтролна, лишена от морални съображения, активност , а са осъществявани по строги правила върху дребен брой, постоянно особено култивирани, скотски типове и при ограничения за съкращаване страданието и броя на употребяваните скотски човеци.

Животните са скъп асистент при проучване методите за лекуване на редица социално-значими болести като автоимунни нарушавания, невродегенеративни и ендокринни заболявания и други, добавя Стоев.

По думите му значително значение имат така наречен токсикологични проби с присъединяване на опитни животни. Целта им е да се ревизира дали вещества с капацитет на медикаменти могат да се окажат нездравословни, да се допусна дозата, в която те биха имали отровен резултат, както и кои органи и системи биха увредили.

Стоев изяснява, че има и изпитвания които не са подобаващи за осъществяване върху животни . Такива, да вземем за пример, са тестванията за канцерогенен капацитет и химиотерапевтична успеваемост. Причината е значителното разминаване във вероятността за формиране на злокачествено образувание при животни по отношение на хора под въздействието на една и съща субстанция.

Предвид салдото сред моралните аспекти и оптимално точното използване на резултатите по отношение на човешкия организъм, най-често се употребяват избрани породи мишки и плъхове, само че от време на време са включени и по-висши животни като маймуни, шимпанзета, зайци. Силно лимитирани са опитите върху коне и котки поради по-ниската прогностична стойност и някой регулаторни ограничавания, изяснява Стоев.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР