На форума Здраве за въздух Йорданка Фандъкова заяви, че отговорността

...
На форума Здраве за въздух Йорданка Фандъкова заяви, че отговорността
Коментари Харесай

Новата система на София за качеството на въздуха - скъпа и със спорен ефект

На форума " Здраве за въздух " Йорданка Фандъкова съобщи, че отговорността за мръсния въздух е обща и още веднъж напомни плана на Столична община за промяна на остарели печки като мярка против него.

© Надежда Чипева Кои тъкмо са източниците на замърсяване през другите дни и на кои групи от хора ще навредят най-вече? Какви са предстоящите резултати от подхванатите ограничения и за какво общината не споделя какъв брой ще бъде понижено замърсяването, като приканва жителите да не се отопляват на твърдо гориво? Отговори на тези въпроси София няма и повода е напълно елементарна. Липсват данни. Сега замърсяването с фини прахови частици се мери от общо шест станции на територията на общината, които са прекомерно незадоволително на фона на други европейски градове.

От близо година се чака слагането на 22 нови общински датчика, които най-сетне да дадат ясна картина за качеството на въздуха, само че има има подозрения, че те наподобяват на тези на AirSofia, които постоянно са обявинявани от самата община в неистинност. Така или другояче системата ще проработи евентуално още до края на тази година, само че по-интересното в тази ситуация е, че локалният парламент е отделил внушителна сума от 400 хиляди лева за онлайн система, посредством която да се наблюдават данните от датчиците. Това сигурно е нужно, само че въпросът е дали коства толкоз и какъв тъкмо е упования резултат. От документите това не излиза наяве.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Какво могат да кажат данните

По-ефективни способи да се употребяват и събират данни показа Ивайло Хлебаров от екологичното съдружие " За земята " - един от лекторите на форума " Здраве за въздух ", който се организира в сряда. На него участваха кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, както и представители на разнообразни организации и институции, борещи се с мръсния въздух.

" В България ненапълно има данни, само че те са разхвърляни сред другите институции и това води до доста усложнения за експертите, а какво остава за елементарните жители, които желаят да намерят информация ", разяснява Хлебаров.

Една от най-качествените форми на информиране съгласно него е показателят за качество на въздуха (европейски и американски), с помощта на който жителите могат да се ориентират за положението на въздуха в даден миг, да схванат какви ограничения биха били потребни да се подхващат, както и какви са здравните аспекти от замърсяването.

Липсващи части

Най-полезна наподобява информацията в действително време за това какви групи са най-засегнати от съответното замърсяване. Така да вземем за пример в случай че повода за мръсния въздух е трафикът, образувал се наоколо до някое учебно заведение, това ще са децата. Тези данни обаче не се мерят от европейския показател, а единствено от американския, отбелязва Хлебаров.

Ако общини открият кой е източникът на замърсяване, могат да преценяват елементарно какви ограничения да подхващат - в тази ситуация да вземем за пример да се затвори за коли зоната към учебното заведение. Така всички ограничения ще са съединени въз основата на действителни проблеми и след това ще може да се мери резултатът от рестрикциите. " Тези инвентаризации на данни са доста значими и за жалост в България се изготвят един път на пет години, до момента в който би трябвало да се прави годишно и в някои случаи всеки ден ", разяснява още ръководителят на " За земята ".

Като се моделират данните пък ще могат да се вършат сюжети от ограничения и да се употребяват, с цел да се оцени здравния резултат от замърсяването, заболеваемостта след пиково замърсяване и случаите не преждевременна гибел.

София ще опита

От тази година Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) най-сетне стартира да дава данни за замърсяването на въздуха, само че те не могат да бъдат сваляни в машинно четим тип и да се употребяват за разбор, също така не са в действително време.

Очаква се новите датчици на общината да трансформират това. На въпрос дали сумата от 400 хиляди лева не е прекомерно огромна за построяването на онлайн системата за отворени данни, IT експертът Боян Юруков разяснява пред " Капитал ", че " с тези пари може да се направи доста, само че въпросът е дали системата ще се направи вярно или ще наблъскат едни основни думи и елементарна система, която ще се счупи след година ".

Много незнайни в документите

Юруков уточни и няколко червени лампички в изискванията на контракта с определения реализатор Telelink. Например неналичието на наложителното по закон условие за отворен код на софтуера, което значи, че откакто изтече срокът за поддръжка, всеки ще може да поддържа системата, защото технологията и компанията не са свързани.

Изискванията за потребление на облачните услуги и машинното образование пък са прекомерно общи - не е ясно какво да вземем за пример дали облачните услуги ще са обществени, или ще употребяват някакъв държавен облак. " Ако са в обществен, като този на Amazon, както предлагам, че ще е, като се има поради коя е компанията реализатор, не излиза наяве кой ще заплаща, включва ли се в цената, кой ще поддържа и за какъв брой време има обезпечен достъп ", споделя Юруков.

Той разяснява и цената от 146 хиляди лева на новите 22 датчици, като посочи, че за него " това е другата нелепост ", тъй като в контракта условието за мерене на прахуляк е същото като за датчиците на AirSofia, които обаче са по 200 лв. броя. " Има датчици и за азотни и серни оксиди и други, които са по-скъпи, само че това, което общината построява за прахта съответно не се разграничава доста от системата на АirSofia. Новото е, че харчат половин милион за него ", твърди той.

Проектирането на станциите, инсталацията и стартирането на системата в употреба костват общо 546 хиляди лева без Данък добавена стойност, като прогнозната цена беше малко по-висока - 560 хиляди лева Финансирането пък е по европейската стратегия " Балкани – Средиземно море " (2014 – 2020). Сега 146 хиляди лева ще отидат за самите датчици, малко над 400 хиляди лева е онлайн платформата, а откакто комисията по околната среда в Столичната община разиска във вторник отчета стана ясно, че единствено за изследвания къде да са ситуирани датчиците са били изразходвани 45 хиляди лева.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР