Противоречията между Турция и Европа може да доведат до война
На фона на украинската рецесия Европа рискува да получи нова гореща точка в периферията си - този път по южните си граници: външният министър на Северен Кипър Тахсин Ертугрулоглу неотдавна сложи ултиматум на Организация на обединените нации.
„ Гостоприемството завърши. Или подписват съглашение за наличието на мироопазващия контингент, или си потеглят. Решихме да дадем на Организация на обединените нации още един месец. Не е работа на държавното управление на гръцкия Кипър да се съгласява за наличието на задача на север – ние би трябвало да създадем това “, сподели той.
Мисията е основана през 1974 година след прелом на острова, подсилен от Гърция, и навлизането на турски войски в северната част на Кипър. Девет години по-късно с поддръжката на Анкара е провъзгласена Севернокипърската турска република.
В средата на 2000-те години Организация на обединените нации направи дейни опити за намиране на спокойно решение и даже предложи проекта на Кофи Анан, който предвиждаше основаването на единна страна с две автономии. Турското население го поддържа, само че гърците се опълчиха.
Отстрани може да наподобява, че реториката на Ертугрулоглу свидетелства за опитите на Турция посредством Северен Кипър да усили градуса на напрежението в връзките с сътрудниците от НАТО, само че сходно умозаключение не би било напълно заслужено.
Факт е, че повода за следващата ескалация стана решението на Съединени американски щати да вдигнат ембаргото върху доставките на тежко оръжие за Кипър, което американският държавен секретар Нед Прайс разгласи в средата на септември. Интересното е, че Конгресът поддържа сходен ход още през 2019 година - Вашингтон се притесняваше от допустимо доближаване сред Никозия и Москва след съглашение, подписано през 2015 година, което отвори достъп на съветския флот до пристанищата в Кипър. Преди седем години това беше изключително значимо на фона на интервенцията на съветските войски в Сирия. През март тази година обаче Кипър отдръпна разрешението.
Анкара не подцени решението на Вашингтон да възобнови доставките на оръжия за кипърците. Турските управляващи реагираха по противоположния метод: Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че турски дронове към този момент са ситуирани на територията, следена от СКТР.
В същото време не трябва да забравяме Гърция като една от страните на борбата. Нейното присъединяване не се изчерпва с поддръжката на Никозия – редом с ескалацията в Кипър се изострят разногласията сред Атина и Анкара за собствеността върху островите в Егейско море. На този декор в края на септември тук започнаха взаимни учения на гръцкия и френския флот.
Преди ден Ердоган съобщи, че разполагането на гръцки войски в източната част на страната и на островите, както и военноморските маневри нямат военно значение за Анкара, защото мощта на Турция неведнъж надвишава капацитета на Гърция.
Така Анкара влиза в конфликт по едно и също време с трима съдружници от НАТО: Вашингтон, Париж и Брюксел.
В същото време първите двама имат още няколко въпроса към Ердоган, свързани с източния фланг на турската политика – а точно борбата сред Азербайджан и Армения. Ако Анкара намерено поддържа Баку, тогава държавното управление на Никол Пашинян търси контакти със западните сътрудници. Тази седмица в коридорите на срещата на високо ниво на Европейската политическа общественост арменският министър председател се срещна с водачите на Турция и Азербайджан. А в края на септември той посети Париж, където организира диалози с Еманюел Макрон.
Паралелно с това посещаване се състоя и друго значимо пътешестване: секретарят на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян се срещна със заместник-помощник-министъра на защитата на Съединени американски щати Лора Купър в Пентагона и посети централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лангли. Всичко това след визитата на ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Ереван.
Тоест, това е вторият спор, при който позициите на Анкара и нейните съдружници от НАТО са от двете страни на барикадите. И в случай че на изток Ердоган към момента може да разчита, че сътрудниците му ще си затварят очите за активността му, както преди, то борбата на западните граници на Турция заплашва с пълномащабна война на най-малко две страни членки на Алианса.
Всичко това е съчетано с дейностите на Анкара в Ирак против подкрепяните от Съединени американски щати кюрди и позицията на турското управление за приемането на Швеция и Финландия в НАТО – Анкара се трансформира повече в източник на проблеми за Северноатлантическия алианс, в сравнение с поддръжка.
Прибързаното регистриране на Турция измежду съдружниците на Русия обаче би било неприемлива доверчивост. Спомнете си обстановката с платежната система " Мир ", компликациите с която започнаха незабавно след края на туристическия сезон. И това е единствено най-пресният, само че надалеч не най-важният образец за ненадеждността на Анкара като сътрудник.
Въпросът е, че Ердоган, един от първите амбициозни водачи на страни, стремящи се да станат основни играчи на интернационалната сцена, улови вятъра на смяната в своите платна. Това му оказва помощ да маневрира сред ползите на великите сили, като в това време остава неуместен за всички. Колапсът на остарялата система на интернационалните връзки, на който сме очевидци в този момент, основава прозорец на опция за такива политици. Традиционните центрове на мощ към този момент са принудени да демонстрират еластичност към трети страни, чиято роля нараства, и да търсят тяхната поддръжка. Но в тъмните води, където плува турският водач, е доста елементарно да се натъкне на рифове.
Особено преди избори.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
„ Гостоприемството завърши. Или подписват съглашение за наличието на мироопазващия контингент, или си потеглят. Решихме да дадем на Организация на обединените нации още един месец. Не е работа на държавното управление на гръцкия Кипър да се съгласява за наличието на задача на север – ние би трябвало да създадем това “, сподели той.
Мисията е основана през 1974 година след прелом на острова, подсилен от Гърция, и навлизането на турски войски в северната част на Кипър. Девет години по-късно с поддръжката на Анкара е провъзгласена Севернокипърската турска република.
В средата на 2000-те години Организация на обединените нации направи дейни опити за намиране на спокойно решение и даже предложи проекта на Кофи Анан, който предвиждаше основаването на единна страна с две автономии. Турското население го поддържа, само че гърците се опълчиха.
Отстрани може да наподобява, че реториката на Ертугрулоглу свидетелства за опитите на Турция посредством Северен Кипър да усили градуса на напрежението в връзките с сътрудниците от НАТО, само че сходно умозаключение не би било напълно заслужено.
Факт е, че повода за следващата ескалация стана решението на Съединени американски щати да вдигнат ембаргото върху доставките на тежко оръжие за Кипър, което американският държавен секретар Нед Прайс разгласи в средата на септември. Интересното е, че Конгресът поддържа сходен ход още през 2019 година - Вашингтон се притесняваше от допустимо доближаване сред Никозия и Москва след съглашение, подписано през 2015 година, което отвори достъп на съветския флот до пристанищата в Кипър. Преди седем години това беше изключително значимо на фона на интервенцията на съветските войски в Сирия. През март тази година обаче Кипър отдръпна разрешението.
Анкара не подцени решението на Вашингтон да възобнови доставките на оръжия за кипърците. Турските управляващи реагираха по противоположния метод: Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че турски дронове към този момент са ситуирани на територията, следена от СКТР.
В същото време не трябва да забравяме Гърция като една от страните на борбата. Нейното присъединяване не се изчерпва с поддръжката на Никозия – редом с ескалацията в Кипър се изострят разногласията сред Атина и Анкара за собствеността върху островите в Егейско море. На този декор в края на септември тук започнаха взаимни учения на гръцкия и френския флот.
Преди ден Ердоган съобщи, че разполагането на гръцки войски в източната част на страната и на островите, както и военноморските маневри нямат военно значение за Анкара, защото мощта на Турция неведнъж надвишава капацитета на Гърция.
Така Анкара влиза в конфликт по едно и също време с трима съдружници от НАТО: Вашингтон, Париж и Брюксел.
В същото време първите двама имат още няколко въпроса към Ердоган, свързани с източния фланг на турската политика – а точно борбата сред Азербайджан и Армения. Ако Анкара намерено поддържа Баку, тогава държавното управление на Никол Пашинян търси контакти със западните сътрудници. Тази седмица в коридорите на срещата на високо ниво на Европейската политическа общественост арменският министър председател се срещна с водачите на Турция и Азербайджан. А в края на септември той посети Париж, където организира диалози с Еманюел Макрон.
Паралелно с това посещаване се състоя и друго значимо пътешестване: секретарят на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян се срещна със заместник-помощник-министъра на защитата на Съединени американски щати Лора Купър в Пентагона и посети централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лангли. Всичко това след визитата на ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Ереван.
Тоест, това е вторият спор, при който позициите на Анкара и нейните съдружници от НАТО са от двете страни на барикадите. И в случай че на изток Ердоган към момента може да разчита, че сътрудниците му ще си затварят очите за активността му, както преди, то борбата на западните граници на Турция заплашва с пълномащабна война на най-малко две страни членки на Алианса.
Всичко това е съчетано с дейностите на Анкара в Ирак против подкрепяните от Съединени американски щати кюрди и позицията на турското управление за приемането на Швеция и Финландия в НАТО – Анкара се трансформира повече в източник на проблеми за Северноатлантическия алианс, в сравнение с поддръжка.
Прибързаното регистриране на Турция измежду съдружниците на Русия обаче би било неприемлива доверчивост. Спомнете си обстановката с платежната система " Мир ", компликациите с която започнаха незабавно след края на туристическия сезон. И това е единствено най-пресният, само че надалеч не най-важният образец за ненадеждността на Анкара като сътрудник.
Въпросът е, че Ердоган, един от първите амбициозни водачи на страни, стремящи се да станат основни играчи на интернационалната сцена, улови вятъра на смяната в своите платна. Това му оказва помощ да маневрира сред ползите на великите сили, като в това време остава неуместен за всички. Колапсът на остарялата система на интернационалните връзки, на който сме очевидци в този момент, основава прозорец на опция за такива политици. Традиционните центрове на мощ към този момент са принудени да демонстрират еластичност към трети страни, чиято роля нараства, и да търсят тяхната поддръжка. Но в тъмните води, където плува турският водач, е доста елементарно да се натъкне на рифове.
Особено преди избори.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ