Болничната мрежа става все по-раздута
На фона на рекомендации и разбори за раздутата болнична мрежа - както от непознати специалисти, по този начин и от Министерството на здравеопазването, броят на леглата в лечебните заведения у нас продължава да пораства. Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2018 година е 759.6 на 100 000 души, сочат данните на Националния статистически институт. Година по-рано на 100 000 души се падат 748 кревати. В края на 2014 година осигуреността е 715 на 100 000.
Броят на лечебните заведения остава постоянен през последните години. В края на 2018 година те са 346, колкото са и в края на 2017 година, и през 2010 година Общият брой на леглата обаче предстоящо пораства. Сега те са 53 173, а през 2010 година са били малко под 49 000. Това значи, че в последните години наклонността не е за разкриване на толкоз доста нови лечебни заведения, що се касае за разширение на активността на към този момент съществуващите, изключително в посока по-добре финансираните от здравната каса клинични пътеки. Освен това от години НЗОК постанова и мораториуми за финансиране на новопоявили се лечебни заведения, по тази причина се разкриват и филиали на към този момент съществуващи.
Най-осигурени с болнични кревати са в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниско обезпечени са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7), оповестяват от Национален статистически институт.
Многопрофилните лечебни заведения са 185 и имат 37 489 кревати. През 2014 г. те са 176 и имат 34 500 кревати. Броят на леглата варира в необятни граници - от 16 до 1501. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат със 100 до 299 кревати - 44.9%. С над 500 кревати са 7.0% от МБАЛ. Специализираните лечебни заведения у нас са 137, надлежно със 13 438 кревати.
И сега у нас работи национална здравна карта, съгласно която болничните кревати за интензивно лекуване са с 5400 повече от потребностите на популацията. По закон здравната каса би трябвало да се преценява с картата, когато подписва контракти с лечебните заведения и да не финансира непотребните. НЗОК обаче от години пренебрегва картата и заплаща на всички.
Доклади на Европейската комисия пък сочат България като първенец както по хоспитализации, по този начин и по брой кревати за интензивно лекуване на глава от популацията в Европейски Съюз.
КАДРИ
В края на 2018 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари. Почти толкова са и медицинските сестри - 30 589, макар че за обезпечаване на качествени грижи съотношението би трябвало да е 1:2. Общо медицинските експерти по здравни грижи са 46 332, от тях 3155 са акушерките. В лечебните заведения работят 17 000 лекари. Броят и на лекарите, и на експертите по здравни грижи се резервира в последните години.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4199, следват Акушерство и гинекология, Кардиология, Педиатрия, Анестезиология и интензивно лекуване.
Броят на лечебните заведения остава постоянен през последните години. В края на 2018 година те са 346, колкото са и в края на 2017 година, и през 2010 година Общият брой на леглата обаче предстоящо пораства. Сега те са 53 173, а през 2010 година са били малко под 49 000. Това значи, че в последните години наклонността не е за разкриване на толкоз доста нови лечебни заведения, що се касае за разширение на активността на към този момент съществуващите, изключително в посока по-добре финансираните от здравната каса клинични пътеки. Освен това от години НЗОК постанова и мораториуми за финансиране на новопоявили се лечебни заведения, по тази причина се разкриват и филиали на към този момент съществуващи.
Най-осигурени с болнични кревати са в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниско обезпечени са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7), оповестяват от Национален статистически институт.
Многопрофилните лечебни заведения са 185 и имат 37 489 кревати. През 2014 г. те са 176 и имат 34 500 кревати. Броят на леглата варира в необятни граници - от 16 до 1501. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат със 100 до 299 кревати - 44.9%. С над 500 кревати са 7.0% от МБАЛ. Специализираните лечебни заведения у нас са 137, надлежно със 13 438 кревати.
И сега у нас работи национална здравна карта, съгласно която болничните кревати за интензивно лекуване са с 5400 повече от потребностите на популацията. По закон здравната каса би трябвало да се преценява с картата, когато подписва контракти с лечебните заведения и да не финансира непотребните. НЗОК обаче от години пренебрегва картата и заплаща на всички.
Доклади на Европейската комисия пък сочат България като първенец както по хоспитализации, по този начин и по брой кревати за интензивно лекуване на глава от популацията в Европейски Съюз.
КАДРИ
В края на 2018 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари. Почти толкова са и медицинските сестри - 30 589, макар че за обезпечаване на качествени грижи съотношението би трябвало да е 1:2. Общо медицинските експерти по здравни грижи са 46 332, от тях 3155 са акушерките. В лечебните заведения работят 17 000 лекари. Броят и на лекарите, и на експертите по здравни грижи се резервира в последните години.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4199, следват Акушерство и гинекология, Кардиология, Педиатрия, Анестезиология и интензивно лекуване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ