Смяна на местата: Европа и Китай през 2020
На фона на визитата предходната седмица на китайския вицепремиер Лю Хъ във Вашингтон за подписването на комерсиална договорка със Съединени американски щати, европейските столици се приготвят за сериозен интервал в връзките си с Пекин – Китай дефинира тази година като неговата " европейска година ".
През миналите няколко години Европейски Съюз постоянно бе един от непреднамерените облагодетелствани от напрежението сред Китай и Съединени американски щати. Докато администрацията на Тръмп прекатурна естествения ред в работата с Китай, Пекин постави спомагателни грижи, с цел да поддържа постоянни връзки с други огромни сили, с цел да изпревари опасността от по-широко балансиращо съдружно обединяване и да показва, че по-умерен метод към двустранните безпокойства може да докара до по-добри резултати.
Миналата пролет рискованата политика на Европейски Съюз и втвърденият му език се демонстрираха под формата на закани за анулация на плануваната среща на върха ЕС-Китай и определянето на Китай като " систематичен противник ". Без подтекста на натиска от Съединени американски щати, Европейски Съюз евентуално щеше в отговор да се натъкне на отрицателна реакция от Пекин. Вместо това изтръгна отстъпки в последната минута.
Но подтекстът през 2020 година е друг.
Макар че доста други измерения на конкуренцията сред Съединени американски щати и Китай ще продължат да се засилват, комерсиалната договорка сред тях даде на Пекин опция за отмора преди изборите в Съединени американски щати през ноември.
Подписвайки съглашение за увеличение на покупките на артикули от Съединени американски щати, а не по-всеобхватната договорка, която в началото се обсъждаше, Китай ще навлезе в тазгодишните търговски и капиталови диалози с Европейски Съюз без да бъде изправен пред сериозен напън от Съединени американски щати за вътрешни дотации и други структурни стопански промени, които към момента са на върха на дневния ред на договарянията на Брюксел.
На комерсиалния фронт Европейски Съюз е този, който сега попада в полезрението на администрацията на Тръмп след сключването на покупко-продажби с всяка от другите му огромни цели, в това число най-скоро с Япония, Мексико и Канада. От елементи вследствие на това през 2020 година
Европа ще би трябвало да се оправи с една по-настъпателна китайска позиция.
Докато напролет на 2019 година Китай внимаваше с дейностите на Европейски Съюз за установяване на нова политическа тенденция, Пекин в този момент е в атака.
В края на предходната година китайският външен министър Ван И изнесе тирада в Брюксел, в която нападна на процедура всички нови детайли в европейския метод – концепцията за " систематичния противник " ; настояванията за по-голяма реципрочност; контролиране на степента на европейската икономическа отвореност към Китай. За " Хуауей ", Хонконг и човешките права китайските закани към Европа в последно време станаха още по-категорични, като китайски посланици от Стокхолм до Берлин насочиха открити предизвестия за комерсиалните последствия, в случай че се стигне до " неверни " решения.
Перспективите за всеобхватно капиталово съглашение, в миналото планувано като главното осъществимо тази година, също наподобяват неразбираеми: топ служителят на Европейски Съюз за търговията Сабине Веянд съобщи, че двете страни " към момента не са на пътя " към договорка, а диалозите се движат " със скоростта на охлюв ".
Междувременно Китай подвигна на по-високо равнище своята предизвикваща разделяне среща " 17+1 " с централно- и източноевропейските страни: априлското ѝ издание ще се ръководи от Си Дзинпин. Европейски чиновници гледат на това като на китайски ход за подкопаване на една от задачите на срещата на върха в Лайпциг, планувана за септември 2020 година, която Берлин възнамерява като проява, че страните от Централна и Източна Европа ще завоюват повече от Китай, работейки посредством формати на Европейски Съюз. Има огромна възможност немската среща сред Си и европейските водачи да се приключи с отчаяние, комплициране или борба. Заради Китай се обрисуват
мъчителни девет месеца за Европа.
А след Лайпциг факторът Съединени американски щати още веднъж ще придобие застрашителни размери. През оставащите месеци на немското европредседателство през втората половина на 2020 година съвсем сигурно ще има друга сериозна групова преоценка в Брюксел и националните столици по въпроса дали в допълнение да се втвърди салдото на детайлите на съдействие, конкуренция и съревнование в европейския метод към Китай. Какво ще значи целият този обзор ще зависи от изборите в Съединени американски щати през ноември.
Различията в метода сред администрацията на Тръмп и множеството вероятни администрации на демократите ще трансформират доста европейските разисквания. Демократите съвсем единомислещо подчертаха, че техният метод към Китай ще сложи по-голям акцент върху сътрудниците и съдружниците, в това число и върху самия Европейски Съюз. Извън търговията, към момента по-скоро става въпрос за тематика за диалог, в сравнение с за изпълнена със наличие серия от оферти.
Но стане ли дума единствено за търговията, малко са подозренията, че ще възникне доста по-различен политически подтекст от унищожаване на митата против Европейски Съюз по силата на раздел 232, не толкоз безсъвестен метод към Световната комерсиална организация и отдалечаване от фиксацията върху двустранните дефицити.
И в други области има вероятни разновидности на платформа на Демократите, които биха били също толкоз сурови към Китай, само че които са по-близки до линията на Европейски Съюз и други съдружници на Съединени американски щати. Те биха включвали обновяване на лимитирани аспекти на съдействието с Китай по въпроси като климатичните промени; възобновяване на ангажираността с многостранната система, в която Пекин се възползва от пространството, освободено от администрацията на Тръмп; и по-ангажиран метод към въпроси, свързани с полезностите, в сравнение с актуалният американски президент възприе.
Дори и при положение на преизбиране на Тръмп, и Европа, и Съединени американски щати ще водят борба със същия проблем за практикуване на въздействие що се отнася до Китай. Последните две години бяха от елементи опит по въпроса
дали Съединени американски щати имат едностранен потенциал да провокират огромна смяна
в китайските стопански практики. Въпреки че покачването на митата, наред със опасността за капиталови ограничавания и надзор върху износа, оказа помощ за ускоряването на отделянето на двете стопански системи в избрани области, то не убеди китайските управляващи да премислят жизнеспособността на модела си. Но и от един оптимално " стратегически самостоятелен " Европейски Съюз очевидно не може да се чака да реализира това.
Така, както стоят нещата сега, в най-хубавия сюжет за европейския метод към Китай тази година Европейски Съюз, наред с останалото, ще откри: амбициозна индустриална тактика и серия от проекти за свързаност; по-твърд метод към осъществяване в региона на търговията; нов антитръстов инструмент, центриран към Китай; реципрочни ограничения за публични поръчки; засилен фокус върху сигурността и полезностите в връзките му по отношение на телекомите, данните и по-широките цифрови въпроси.
Всичко това доста ще ускори способността на Европа да отбрани своите правила и ползи. Но оттатък отбранителните принадлежности, за всевъзможни очаквания за практикуване на ефикасен напън върху Пекин или оформяне на по-широкия политически и стопански пейзаж, в който работи Китай, ще са нужни по-широки обединения, с цел да работят взаимно в няколко сериозни области. И все пак, което Европейски Съюз може да чака да реализира с Япония, Индия, Австралия, Канада и Англия след Брекзит, както и с други сътрудници със сходни възгледи,
Съединени американски щати ще останат сериозният сътрудник.
Голяма част от дневния ред на Европа за Китай през 2020 година ще остане вътрешна. Битките за европейската политика по отношение на Китай ще бъдат интензивни и ще се развиват на фона на доста по-голям напън от Пекин. Има обаче действителен риск и за Китай.
Ако неговата " европейска година " приключи по този начин, както доста европейски чиновници чакат, освен методът на Европейски Съюз ще се насочи още повече в посока на конкуренция и редовно съревнование. Има капацитет 2020 година да бележи началото на по-концентрирани старания за създаване на коалиция измежду демократичните демокрации, които, макар всичките си разлики, към момента имат обилни области на допирни точки що се отнася до Китай и стартират да се изправят пред рестриктивните мерки на това какво могат да се надяват да реализират сами.
*Коментарът отразява визията на създателя, а не на Европейския съвет за външна политика. Оригиналът можете да видите тук.
През миналите няколко години Европейски Съюз постоянно бе един от непреднамерените облагодетелствани от напрежението сред Китай и Съединени американски щати. Докато администрацията на Тръмп прекатурна естествения ред в работата с Китай, Пекин постави спомагателни грижи, с цел да поддържа постоянни връзки с други огромни сили, с цел да изпревари опасността от по-широко балансиращо съдружно обединяване и да показва, че по-умерен метод към двустранните безпокойства може да докара до по-добри резултати.
Миналата пролет рискованата политика на Европейски Съюз и втвърденият му език се демонстрираха под формата на закани за анулация на плануваната среща на върха ЕС-Китай и определянето на Китай като " систематичен противник ". Без подтекста на натиска от Съединени американски щати, Европейски Съюз евентуално щеше в отговор да се натъкне на отрицателна реакция от Пекин. Вместо това изтръгна отстъпки в последната минута.
Но подтекстът през 2020 година е друг.
Макар че доста други измерения на конкуренцията сред Съединени американски щати и Китай ще продължат да се засилват, комерсиалната договорка сред тях даде на Пекин опция за отмора преди изборите в Съединени американски щати през ноември.
Подписвайки съглашение за увеличение на покупките на артикули от Съединени американски щати, а не по-всеобхватната договорка, която в началото се обсъждаше, Китай ще навлезе в тазгодишните търговски и капиталови диалози с Европейски Съюз без да бъде изправен пред сериозен напън от Съединени американски щати за вътрешни дотации и други структурни стопански промени, които към момента са на върха на дневния ред на договарянията на Брюксел.
На комерсиалния фронт Европейски Съюз е този, който сега попада в полезрението на администрацията на Тръмп след сключването на покупко-продажби с всяка от другите му огромни цели, в това число най-скоро с Япония, Мексико и Канада. От елементи вследствие на това през 2020 година
Европа ще би трябвало да се оправи с една по-настъпателна китайска позиция.
Докато напролет на 2019 година Китай внимаваше с дейностите на Европейски Съюз за установяване на нова политическа тенденция, Пекин в този момент е в атака.
В края на предходната година китайският външен министър Ван И изнесе тирада в Брюксел, в която нападна на процедура всички нови детайли в европейския метод – концепцията за " систематичния противник " ; настояванията за по-голяма реципрочност; контролиране на степента на европейската икономическа отвореност към Китай. За " Хуауей ", Хонконг и човешките права китайските закани към Европа в последно време станаха още по-категорични, като китайски посланици от Стокхолм до Берлин насочиха открити предизвестия за комерсиалните последствия, в случай че се стигне до " неверни " решения.
Перспективите за всеобхватно капиталово съглашение, в миналото планувано като главното осъществимо тази година, също наподобяват неразбираеми: топ служителят на Европейски Съюз за търговията Сабине Веянд съобщи, че двете страни " към момента не са на пътя " към договорка, а диалозите се движат " със скоростта на охлюв ".
Междувременно Китай подвигна на по-високо равнище своята предизвикваща разделяне среща " 17+1 " с централно- и източноевропейските страни: априлското ѝ издание ще се ръководи от Си Дзинпин. Европейски чиновници гледат на това като на китайски ход за подкопаване на една от задачите на срещата на върха в Лайпциг, планувана за септември 2020 година, която Берлин възнамерява като проява, че страните от Централна и Източна Европа ще завоюват повече от Китай, работейки посредством формати на Европейски Съюз. Има огромна възможност немската среща сред Си и европейските водачи да се приключи с отчаяние, комплициране или борба. Заради Китай се обрисуват
мъчителни девет месеца за Европа.
А след Лайпциг факторът Съединени американски щати още веднъж ще придобие застрашителни размери. През оставащите месеци на немското европредседателство през втората половина на 2020 година съвсем сигурно ще има друга сериозна групова преоценка в Брюксел и националните столици по въпроса дали в допълнение да се втвърди салдото на детайлите на съдействие, конкуренция и съревнование в европейския метод към Китай. Какво ще значи целият този обзор ще зависи от изборите в Съединени американски щати през ноември.
Различията в метода сред администрацията на Тръмп и множеството вероятни администрации на демократите ще трансформират доста европейските разисквания. Демократите съвсем единомислещо подчертаха, че техният метод към Китай ще сложи по-голям акцент върху сътрудниците и съдружниците, в това число и върху самия Европейски Съюз. Извън търговията, към момента по-скоро става въпрос за тематика за диалог, в сравнение с за изпълнена със наличие серия от оферти.
Но стане ли дума единствено за търговията, малко са подозренията, че ще възникне доста по-различен политически подтекст от унищожаване на митата против Европейски Съюз по силата на раздел 232, не толкоз безсъвестен метод към Световната комерсиална организация и отдалечаване от фиксацията върху двустранните дефицити.
И в други области има вероятни разновидности на платформа на Демократите, които биха били също толкоз сурови към Китай, само че които са по-близки до линията на Европейски Съюз и други съдружници на Съединени американски щати. Те биха включвали обновяване на лимитирани аспекти на съдействието с Китай по въпроси като климатичните промени; възобновяване на ангажираността с многостранната система, в която Пекин се възползва от пространството, освободено от администрацията на Тръмп; и по-ангажиран метод към въпроси, свързани с полезностите, в сравнение с актуалният американски президент възприе.
Дори и при положение на преизбиране на Тръмп, и Европа, и Съединени американски щати ще водят борба със същия проблем за практикуване на въздействие що се отнася до Китай. Последните две години бяха от елементи опит по въпроса
дали Съединени американски щати имат едностранен потенциал да провокират огромна смяна
в китайските стопански практики. Въпреки че покачването на митата, наред със опасността за капиталови ограничавания и надзор върху износа, оказа помощ за ускоряването на отделянето на двете стопански системи в избрани области, то не убеди китайските управляващи да премислят жизнеспособността на модела си. Но и от един оптимално " стратегически самостоятелен " Европейски Съюз очевидно не може да се чака да реализира това.
Така, както стоят нещата сега, в най-хубавия сюжет за европейския метод към Китай тази година Европейски Съюз, наред с останалото, ще откри: амбициозна индустриална тактика и серия от проекти за свързаност; по-твърд метод към осъществяване в региона на търговията; нов антитръстов инструмент, центриран към Китай; реципрочни ограничения за публични поръчки; засилен фокус върху сигурността и полезностите в връзките му по отношение на телекомите, данните и по-широките цифрови въпроси.
Всичко това доста ще ускори способността на Европа да отбрани своите правила и ползи. Но оттатък отбранителните принадлежности, за всевъзможни очаквания за практикуване на ефикасен напън върху Пекин или оформяне на по-широкия политически и стопански пейзаж, в който работи Китай, ще са нужни по-широки обединения, с цел да работят взаимно в няколко сериозни области. И все пак, което Европейски Съюз може да чака да реализира с Япония, Индия, Австралия, Канада и Англия след Брекзит, както и с други сътрудници със сходни възгледи,
Съединени американски щати ще останат сериозният сътрудник.
Голяма част от дневния ред на Европа за Китай през 2020 година ще остане вътрешна. Битките за европейската политика по отношение на Китай ще бъдат интензивни и ще се развиват на фона на доста по-голям напън от Пекин. Има обаче действителен риск и за Китай.
Ако неговата " европейска година " приключи по този начин, както доста европейски чиновници чакат, освен методът на Европейски Съюз ще се насочи още повече в посока на конкуренция и редовно съревнование. Има капацитет 2020 година да бележи началото на по-концентрирани старания за създаване на коалиция измежду демократичните демокрации, които, макар всичките си разлики, към момента имат обилни области на допирни точки що се отнася до Китай и стартират да се изправят пред рестриктивните мерки на това какво могат да се надяват да реализират сами.
*Коментарът отразява визията на създателя, а не на Европейския съвет за външна политика. Оригиналът можете да видите тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ