Полицията и съдът харчат все повече и по-безполезно парите ни
На фона на полицейските митинги с претенции за повече пари разбор сподели, че средствата в бранша се харчат от ден на ден и по-неефективно. В същата група е и правосъдната ни система, показат данните от отчет на Института за пазарна стопанска система, оценяващ успеваемостта на обществените разноски за интервала 2011-2015 година
Бюджетът на полицията се усилва всяка година, а и през годината се гласоподават спомагателни разноски. У нас разходите за полиция в България са с към 30% по-високи спрямо Европейски Съюз, а качеството на работата им се прави оценка с към 25% по-ниско, демонстрира анализът. С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средата за Европейски Съюз цена.
Ситуацията в правосъдната система е идентична. Бюджетът ѝ обичайно се усилва всяка година, отпускат се и допълителни средства през годината. В същото време, годишните отчети на Европейска комисия, потвърждавани и от бизнеса у нас и чужбина, демонстрират съществени проблеми по повод отбраната правата на благосъстоятелност в страната. Не е изненада, че в последното издание на интернационалния показател „ Право на благосъстоятелност ” България бележи историческо дъно на оценката си.
И до момента в който качеството на тези услуги се утежнява, средногодишните разноски в системата остават необяснимо високи и се усилват от 0,6% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 година на 0,7% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 година Същевременно средногодишните разноски в Европейски Съюз за правосъдната власт се свиват от 0,4% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 година до 0,3% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 година На фона на към двойно по-високите разноски в България в интервала 2011-2015 година качеството на работата на правосъдната власт в страната е с близо 25% по-ниско.
Защо ИПИ правят оценка резултата от обществените разноски?
Когато пристигна време за разпределянето на държавния бюджет за идната година всеки бранш се стреми да се добере до по-голям дял. Застават лоби против лоби и с дипломатични средства, митинги или задкулисие въпросът се взема решение. Във въпросните разисквания обаче липсва едно - оценка на успеваемостта на към този момент изхарченото, която би посочила дали е рационално да се продължи с харченето в същите размери, в случай че да - за какво, в случай че не - къде са слабостите и какво да се промени.
Използваната в тази ситуация методология се опира на оценките от класацията Доклад за световна конкурентоспособност, Индекса на европейския здравен консуматор и статистиката за приходите и изискванията на живот на Евростат. Тя съставлява съотношението сред резултата и разноските за него. Оценката се покачва при възстановяване на резултата и/или понижаване на разноските, при изпреварващо възстановяване на резултата по отношение на разноските.
От направения обзор се вижда, че в интервала 2011-2015 година ефикасността на обществените разноски в България остава под междинните равнища в Европейски Съюз, като при разноските за полиция и правосъдна система разликите са обилни.
Ето какво демонстрира и по-детайлният обзор:
Полиция
При ефикасността на разноските за полиция в интервала 2012-2015 година се следи подобрение единствено през 2012 година След това наклонността е низходяща и през 2015 г. ефикасността на разноските е с към 15% по-ниска спрямо 2011 година Подобрението през 2012 година се дължи на понижаване на разноските с 0,1% от Брутният вътрешен продукт, като в това време качеството на работата на полицията остава съвсем непроменено. Това ясно повдига въпроса доколко ефикасни са тези разноски, в случай че същият резултат е реализиран с по-нисък разход.
Понижението на оценката на ефикасността на разноските за полиция през 2013 година се дължи на рязкото нарастване на разноските с към 18% (0,2% от БВП) и паралелното покачване на оценката за качеството на работата на полицията е едвам 4% (0,1% от БВП). През 2014 г. разходите се усилват с 8%, до момента в който качеството на услугите е оценено по-ниско в съпоставяне с предходната година. Понижение на качеството се регистрира и през 2015 година, макар че разходите остават непроменени като отношение към Брутният вътрешен продукт.
Едно от вероятните пояснения за понижението на оценката за качеството на полицейските услуги през 2015 година е началото на бежанската рецесия в Европейски Съюз. По данни на граничните служби в подадените заявки за бежански статут през 2015 година са близо двойно повече в сравнение с миналата година, до момента в който утвърдените такива са с към 20% по-малко. Около 12 хил. души са получили статут на бежанци в България в интервала 2014-2015 година, което, въпреки и да представлява нарастване по отношение на предходните години, е релативно невисок брой на фона на населението на страната от близо 7 млн. души. Трябва да се има поради и че в всеобщия случай получилите статут не остават в България, а не престават пътя си към Западна Европа.
Сравнението за ефикасността на разноските за полиция в България със междинните равнища за ЕС показва, че те са съвсем двойно по-неефикасни спрямо тези в Европа. Така например средногодишният разход в България в интервала 2011-2015 година е 1,3% с наклонност на повишаване, а в същото време в Европейски Съюз той е непрекъснат към 1% от Брутният вътрешен продукт. Докато разноските в България са с около 30% по-високи спрямо Европейски Съюз, то качеството на предоставяните услуги се прави оценка с повече от 25% по-ниско. С други думи данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средата за Европейски Съюз цена.
Съдебна система
Ефикасността на разноските за правосъдната система в страната бележи трайна наклонност на намаляване, като усъвършенстване се следи само през 2015 година Въпреки това увеличението на оценката не съумява да компенсира изцяло внезапния спад от 2014 година и тя остава на второто си най-ниско равнище през обсъждания интервал.
По-ниската оценка се дължи напълно на растеж в разноските за правосъдната система през 2014-2015 г., който изпреварва покачването на качеството на предлаганите услуги. Така да вземем за пример през 2014 година разноските за правосъдната система се усилват с към 17% и доближават 0,7% от Брутният вътрешен продукт, докато качеството на предлаганите услуги се усъвършенства с едвам 7%.
Обяснение за понижаващата се оценка за качеството на правосъдните услуги в интервала 2011-2013 г. може да се търси в сериозните отчети на Европейска комисия по механизма за съдействие и проверка (Cooperation and Verification Mechanism), обещанията на държавното управление за битка с корупцията, които по този начин и не се сбъдват, и последвалите обществени митинги през зимата и лятото на 2013 г. След предварителните избори в края на 2014 година и идването на власт на новото държавно управление като водеща тематика в управническата стратегия залегна осъществяване на правосъдна промяна.
В същото време обаче средногодишните разноски в системата остават необяснимо високи и се увеличават от 0,6% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 година на 0,7% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 г. Същевременно средногодишните разноски в Европейски Съюз се свиват от 0,4% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 г. до 0,3% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 година На фона на към двойно по-високите разноски в България в интервала 2011-2015 година качеството на работата на правосъдната власт в страната е с близо 25% по-ниско (подобно на полицията). Оттам идва и разликата от над два пъти в оценката на ефикасност – услуги със относително ниско качество на висока цена.
Изпълнителна и законодателна власт. Финансови, фискални и външни действия
Ефикасността им през 2014 година е с към 60% по-висока в съпоставяне със междинната стойност за интервала 2011-2013 година Това обаче се дължи на внезапно стесняване на разноските през 2014 година с към 1% от Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със средногодишния разход през предходните три години.
Същевременно оценката за качеството на административните услуги през 2014 година бележи леко повишение спрямо 2013 година Това може да се изясни с двата обществени митинга – един през зимата и един през лятото, белязали 2013 година. Въпреки лекото усъвършенстване през 2014 г. оценката за качеството на административните услуги остава по-ниска спрямо периода 2011-2012 година, което може да се изясни с политическата рецесия и предварителните парламентарни избори през 2013 и 2014 година
Оценката за качеството на административните услуги бележи внезапно нарастване през 2015 година, като тук евентуално са повлияли нежната политическа непоклатимост, както и ударното асимилиране на като тук евентуално са повлияли нежната политическа непоклатимост, както и ударното асимилиране на рязкото увеличение на разноските за тези действия – с 0,4% от Брутният вътрешен продукт, като крайният резултат е понижение на оценката за резултатност. С други думи, нарастването на разноските за административни действия изпреварва подобрението на качеството им, т.е. те са надценени в сравнение с миналата година. От друга страна обаче се следи усъвършенстване, защото с около 0,6% от Брутният вътрешен продукт по-ниски разноски през 2015 година се реализират по-високи резултати в съпоставяне с периода 2011-2013 година Това значи, че административните услуги са били надценени в този периода и покачват своята резултатност през 2015 година
Изоставането на България по резултатност на обществените разноски в съпоставяне със средните нива в Европейски Съюз се резервира в интервала 2011-2015 година, само че разликата понижава. Тази разлика е пренебрежимо дребна през 2014 година, което се дължи на внезапното стесняване на обществените разноски в България, до момента в който в Европейски Съюз те се резервират непроменени. По отношение на качеството на предоставяните услуги от изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия България е под междинните равнища за Европейски Съюз. В същото време средногодишният разход за тези услуги в България в интервала 2011-2015 година е 2,2% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който приблизително за Европейски Съюз той е 1,9% от Брутният вътрешен продукт. Нещо повече – разноските са съвсем непрекъснати в Европейски Съюз, до момента в който в България в периода 2011-2013 година средногодишните разноски възлизат на 2,5% от Брутният вътрешен продукт и понижават до 1,7% от БВП през идващите две години.
От тези резултати се вижда, че ефикасността на обществените разноски за изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия в страната е била значително по-ниска в съпоставяне със междинните равнища за Европейски Съюз, въпреки и да бележи усъвършенстване за интервала. Отворен обаче остава въпросът дали намаляването на разноските за тази функционалност в България е осъзната и трайна смяна или по-скоро се дължи на по-високия от упования растеж на стопанската система през 2014 и 2015 година Последният въздейства на знаменателя и намалява размера на тези разноски като отношение към Брутният вътрешен продукт. Нещо повече – през 2015 година, на фона на изненадващо висок стопански растеж, разноските се усилват. От една страна това може да е естествено развитие от приключването на разплащанията по европейските стратегии за предходния програмен интервал. От друга страна обаче може да е сигнал, че апетитът за повече публични разходи идва „ с яденето ”, т.е. с по-бързото развиване на стопанска система.
Здравеопазване
Ефикасността на обществените разноски за опазване на здравето в България е една от най-ниските от от размера на отделяните средства за този бранш. През 2012-2013 година се следи повишение на ефикасността, което е резултат от повишение на оценката за качество на фона на сравнително непрекъснати разноски. Причината за по-високата оценка за качество обаче се крие в промяна на методологията на Индекса на европейския здравен консуматор, който от 2012 г. включва спомагателен знак за обсег на и достъп до предоставяните услуги, което повишава цялостната оценка.
Парадоксалното при оценката на ефикасността на обществените разноски за опазване на здравето е запазването на относително по-високи оценки през 2012-2013 година на фона на средногодишни разходи в размер на 4,5% от Брутният вътрешен продукт. През 2014-2015 година средногодишните разноските внезапно се увеличават до 5,5% от Брутният вътрешен продукт, което обаче е придружено със спад в качеството на предоставяните услуги и през двете години. Това ясно демонстрира неналичието на каквато и да било връзка между размера на обществените разноски и качеството на предоставяните услуги. Тъй като Евростат отчита обществените разноски на начислена основа (т.е. сега на пораждане на задължението за заплащане, без значение че заплащането се състои в последващи периоди), разминаването сред динамичността при разноските и качеството на услугите не може да се обясни с насъбрани отговорности в предишни интервали.
Същевременно от години е известно, че обществената здравноосигурителна система страда от редица изкривявания, които водят до непрекъсната нужда от спомагателни разноски. Това се вижда ясно през 2013 година, когато се постанова актуализирането на бюджета на НЗОК. През следващата година бюджетът на касата е обновен два пъти, в това число заради отпускане на спомагателна дотация от държавния бюджет. Това е и главната причина за увеличаването на обществените разноски през 2014-2015 година, което обаче е съпроводено със спад качеството.
Макар че ефикасността на обществените разноски за опазване на здравето в България не е надалеч от средноевропейските равнища, наклонността на развиване е противоположна. Докато в страните от ЕС ефикасността се покачва през обсъждания интервал, тя понижава в България. Причината България да се движи към междинните равнища за Европейски Съюз е, че до момента в който качеството на здравните услуги в останалите страни членки е по-високо, същото се отнася и за разноските им.
Въпреки това средногодишните обществени разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз са съвсем непрекъснати – 7,2% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2015 година, до момента в който в България се следи ясно изразена тенденция на покачването им. На фона на непрекъснати разноски в Европейски Съюз качеството на здравните услуги се подобрява, до момента в който в България растежът на разноските е съпроводен с утежняване в качеството.
Причини за разликите в обществените разноски могат да се търсят в по-големия междинен размер на държавите (включително и страните на благоденствието) в страните от Европейски Съюз, както и в по-високата дълготрайност на живот, а оттова и по-високи разноски за лекуването на застаряващото население.
Социални разноски и пенсии
Социални прехвърляния (без пенсии)
От направеният обзор се вижда, че оценката на ефикасността на обществените разноски за социални действия без пенсии е съвсем непрекъснат през обсъждания интервал. Делът на населението, което е излязло от беднотия, е относително непрекъснат в интервала 2011-2015 година, докато разноските за обществени действия се усилват в интервала 2012-2013 година и понижават след това. Това придвижване на разноските, без забележима смяна в резултата от тях, се следи и при останалите прегледани функционалности и за следващ път повдига въпроса както за тяхната резултатност, така и за успеваемостта им.
В съпоставяне със междинните равнища в Европейски Съюз ефикасността на разноските за обществени действия в България е по-висока. Въпреки това средногодишните разноски в Европейски Съюз са относително непрекъснати – около 9% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в България варират сред 3 и 3,8% от Брутният вътрешен продукт. Както и при разноските за здравеопазване, по този начин и при тези за обществени действия разликата най-много в размера на така наречен страна на благоденствието сред България и междинните равнища в Европейски Съюз предопределя разлика в публичните разноски по това перо.
Пенсии
Както при ефикасността на обществените разноски, по този начин и при разноските за пенсии не се наблюдават съществени промени през обсъждания интервал. Въпреки това при пенсиите се наблюдава ясна наклонност на понижаване на ефикасността, която се дължи на растеж в разходите от 9,2% от Брутният вътрешен продукт през 2011 година до 9,9% от Брутният вътрешен продукт през 2015 година В същото време делът на пенсионерите, които не живеят в риск от беднотия, остава съвсем неизменен през наблюдавания интервал.
Ефикасността на разноските за пенсии в Европейски Съюз е малко над тази в България и остава постоянна в периода 2011-2015 година Това се дължи както на неналичието на забележителна смяна в средногодишните разноски, които се движат към 10% от Брутният вътрешен продукт, по този начин и в оценката за качество. Прави усещане, че средногодишните разноски в Европейски Съюз и в България са доста близки, докато при резултатите се следи известно разминаване. По-конкретно, наклонността в резултатите в България е отрицателна, до момента в който в Европейски Съюз резултатите са постоянни.
Причини за това могат да се търсят в немалкото благоприятни условия за ранно пенсиониране в България (включително и посредством по този начин наречените „ инвалидни пенсии ”), които в доста случаи се използват за източване на пенсионната система. По този метод лимитираният запас за пенсии се разпилява (тъй като се употребява от повече хора и по-дълго), като попречва обезпечаване на адекватни приходи след края на трудовия живот.
Бюджетът на полицията се усилва всяка година, а и през годината се гласоподават спомагателни разноски. У нас разходите за полиция в България са с към 30% по-високи спрямо Европейски Съюз, а качеството на работата им се прави оценка с към 25% по-ниско, демонстрира анализът. С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средата за Европейски Съюз цена.
Ситуацията в правосъдната система е идентична. Бюджетът ѝ обичайно се усилва всяка година, отпускат се и допълителни средства през годината. В същото време, годишните отчети на Европейска комисия, потвърждавани и от бизнеса у нас и чужбина, демонстрират съществени проблеми по повод отбраната правата на благосъстоятелност в страната. Не е изненада, че в последното издание на интернационалния показател „ Право на благосъстоятелност ” България бележи историческо дъно на оценката си.
И до момента в който качеството на тези услуги се утежнява, средногодишните разноски в системата остават необяснимо високи и се усилват от 0,6% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 година на 0,7% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 година Същевременно средногодишните разноски в Европейски Съюз за правосъдната власт се свиват от 0,4% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 година до 0,3% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 година На фона на към двойно по-високите разноски в България в интервала 2011-2015 година качеството на работата на правосъдната власт в страната е с близо 25% по-ниско.
Защо ИПИ правят оценка резултата от обществените разноски?
Когато пристигна време за разпределянето на държавния бюджет за идната година всеки бранш се стреми да се добере до по-голям дял. Застават лоби против лоби и с дипломатични средства, митинги или задкулисие въпросът се взема решение. Във въпросните разисквания обаче липсва едно - оценка на успеваемостта на към този момент изхарченото, която би посочила дали е рационално да се продължи с харченето в същите размери, в случай че да - за какво, в случай че не - къде са слабостите и какво да се промени.
Използваната в тази ситуация методология се опира на оценките от класацията Доклад за световна конкурентоспособност, Индекса на европейския здравен консуматор и статистиката за приходите и изискванията на живот на Евростат. Тя съставлява съотношението сред резултата и разноските за него. Оценката се покачва при възстановяване на резултата и/или понижаване на разноските, при изпреварващо възстановяване на резултата по отношение на разноските.
От направения обзор се вижда, че в интервала 2011-2015 година ефикасността на обществените разноски в България остава под междинните равнища в Европейски Съюз, като при разноските за полиция и правосъдна система разликите са обилни.
Ето какво демонстрира и по-детайлният обзор:
Полиция
При ефикасността на разноските за полиция в интервала 2012-2015 година се следи подобрение единствено през 2012 година След това наклонността е низходяща и през 2015 г. ефикасността на разноските е с към 15% по-ниска спрямо 2011 година Подобрението през 2012 година се дължи на понижаване на разноските с 0,1% от Брутният вътрешен продукт, като в това време качеството на работата на полицията остава съвсем непроменено. Това ясно повдига въпроса доколко ефикасни са тези разноски, в случай че същият резултат е реализиран с по-нисък разход.
Понижението на оценката на ефикасността на разноските за полиция през 2013 година се дължи на рязкото нарастване на разноските с към 18% (0,2% от БВП) и паралелното покачване на оценката за качеството на работата на полицията е едвам 4% (0,1% от БВП). През 2014 г. разходите се усилват с 8%, до момента в който качеството на услугите е оценено по-ниско в съпоставяне с предходната година. Понижение на качеството се регистрира и през 2015 година, макар че разходите остават непроменени като отношение към Брутният вътрешен продукт.
Едно от вероятните пояснения за понижението на оценката за качеството на полицейските услуги през 2015 година е началото на бежанската рецесия в Европейски Съюз. По данни на граничните служби в подадените заявки за бежански статут през 2015 година са близо двойно повече в сравнение с миналата година, до момента в който утвърдените такива са с към 20% по-малко. Около 12 хил. души са получили статут на бежанци в България в интервала 2014-2015 година, което, въпреки и да представлява нарастване по отношение на предходните години, е релативно невисок брой на фона на населението на страната от близо 7 млн. души. Трябва да се има поради и че в всеобщия случай получилите статут не остават в България, а не престават пътя си към Западна Европа.
Сравнението за ефикасността на разноските за полиция в България със междинните равнища за ЕС показва, че те са съвсем двойно по-неефикасни спрямо тези в Европа. Така например средногодишният разход в България в интервала 2011-2015 година е 1,3% с наклонност на повишаване, а в същото време в Европейски Съюз той е непрекъснат към 1% от Брутният вътрешен продукт. Докато разноските в България са с около 30% по-високи спрямо Европейски Съюз, то качеството на предоставяните услуги се прави оценка с повече от 25% по-ниско. С други думи данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средата за Европейски Съюз цена.
Съдебна система
Ефикасността на разноските за правосъдната система в страната бележи трайна наклонност на намаляване, като усъвършенстване се следи само през 2015 година Въпреки това увеличението на оценката не съумява да компенсира изцяло внезапния спад от 2014 година и тя остава на второто си най-ниско равнище през обсъждания интервал.
По-ниската оценка се дължи напълно на растеж в разноските за правосъдната система през 2014-2015 г., който изпреварва покачването на качеството на предлаганите услуги. Така да вземем за пример през 2014 година разноските за правосъдната система се усилват с към 17% и доближават 0,7% от Брутният вътрешен продукт, докато качеството на предлаганите услуги се усъвършенства с едвам 7%.
Обяснение за понижаващата се оценка за качеството на правосъдните услуги в интервала 2011-2013 г. може да се търси в сериозните отчети на Европейска комисия по механизма за съдействие и проверка (Cooperation and Verification Mechanism), обещанията на държавното управление за битка с корупцията, които по този начин и не се сбъдват, и последвалите обществени митинги през зимата и лятото на 2013 г. След предварителните избори в края на 2014 година и идването на власт на новото държавно управление като водеща тематика в управническата стратегия залегна осъществяване на правосъдна промяна.
В същото време обаче средногодишните разноски в системата остават необяснимо високи и се увеличават от 0,6% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 година на 0,7% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 г. Същевременно средногодишните разноски в Европейски Съюз се свиват от 0,4% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 г. до 0,3% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 година На фона на към двойно по-високите разноски в България в интервала 2011-2015 година качеството на работата на правосъдната власт в страната е с близо 25% по-ниско (подобно на полицията). Оттам идва и разликата от над два пъти в оценката на ефикасност – услуги със относително ниско качество на висока цена.
Изпълнителна и законодателна власт. Финансови, фискални и външни действия
Ефикасността им през 2014 година е с към 60% по-висока в съпоставяне със междинната стойност за интервала 2011-2013 година Това обаче се дължи на внезапно стесняване на разноските през 2014 година с към 1% от Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със средногодишния разход през предходните три години.
Същевременно оценката за качеството на административните услуги през 2014 година бележи леко повишение спрямо 2013 година Това може да се изясни с двата обществени митинга – един през зимата и един през лятото, белязали 2013 година. Въпреки лекото усъвършенстване през 2014 г. оценката за качеството на административните услуги остава по-ниска спрямо периода 2011-2012 година, което може да се изясни с политическата рецесия и предварителните парламентарни избори през 2013 и 2014 година
Оценката за качеството на административните услуги бележи внезапно нарастване през 2015 година, като тук евентуално са повлияли нежната политическа непоклатимост, както и ударното асимилиране на като тук евентуално са повлияли нежната политическа непоклатимост, както и ударното асимилиране на рязкото увеличение на разноските за тези действия – с 0,4% от Брутният вътрешен продукт, като крайният резултат е понижение на оценката за резултатност. С други думи, нарастването на разноските за административни действия изпреварва подобрението на качеството им, т.е. те са надценени в сравнение с миналата година. От друга страна обаче се следи усъвършенстване, защото с около 0,6% от Брутният вътрешен продукт по-ниски разноски през 2015 година се реализират по-високи резултати в съпоставяне с периода 2011-2013 година Това значи, че административните услуги са били надценени в този периода и покачват своята резултатност през 2015 година
Изоставането на България по резултатност на обществените разноски в съпоставяне със средните нива в Европейски Съюз се резервира в интервала 2011-2015 година, само че разликата понижава. Тази разлика е пренебрежимо дребна през 2014 година, което се дължи на внезапното стесняване на обществените разноски в България, до момента в който в Европейски Съюз те се резервират непроменени. По отношение на качеството на предоставяните услуги от изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия България е под междинните равнища за Европейски Съюз. В същото време средногодишният разход за тези услуги в България в интервала 2011-2015 година е 2,2% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който приблизително за Европейски Съюз той е 1,9% от Брутният вътрешен продукт. Нещо повече – разноските са съвсем непрекъснати в Европейски Съюз, до момента в който в България в периода 2011-2013 година средногодишните разноски възлизат на 2,5% от Брутният вътрешен продукт и понижават до 1,7% от БВП през идващите две години.
От тези резултати се вижда, че ефикасността на обществените разноски за изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия в страната е била значително по-ниска в съпоставяне със междинните равнища за Европейски Съюз, въпреки и да бележи усъвършенстване за интервала. Отворен обаче остава въпросът дали намаляването на разноските за тази функционалност в България е осъзната и трайна смяна или по-скоро се дължи на по-високия от упования растеж на стопанската система през 2014 и 2015 година Последният въздейства на знаменателя и намалява размера на тези разноски като отношение към Брутният вътрешен продукт. Нещо повече – през 2015 година, на фона на изненадващо висок стопански растеж, разноските се усилват. От една страна това може да е естествено развитие от приключването на разплащанията по европейските стратегии за предходния програмен интервал. От друга страна обаче може да е сигнал, че апетитът за повече публични разходи идва „ с яденето ”, т.е. с по-бързото развиване на стопанска система.
Здравеопазване
Ефикасността на обществените разноски за опазване на здравето в България е една от най-ниските от от размера на отделяните средства за този бранш. През 2012-2013 година се следи повишение на ефикасността, което е резултат от повишение на оценката за качество на фона на сравнително непрекъснати разноски. Причината за по-високата оценка за качество обаче се крие в промяна на методологията на Индекса на европейския здравен консуматор, който от 2012 г. включва спомагателен знак за обсег на и достъп до предоставяните услуги, което повишава цялостната оценка.
Парадоксалното при оценката на ефикасността на обществените разноски за опазване на здравето е запазването на относително по-високи оценки през 2012-2013 година на фона на средногодишни разходи в размер на 4,5% от Брутният вътрешен продукт. През 2014-2015 година средногодишните разноските внезапно се увеличават до 5,5% от Брутният вътрешен продукт, което обаче е придружено със спад в качеството на предоставяните услуги и през двете години. Това ясно демонстрира неналичието на каквато и да било връзка между размера на обществените разноски и качеството на предоставяните услуги. Тъй като Евростат отчита обществените разноски на начислена основа (т.е. сега на пораждане на задължението за заплащане, без значение че заплащането се състои в последващи периоди), разминаването сред динамичността при разноските и качеството на услугите не може да се обясни с насъбрани отговорности в предишни интервали.
Същевременно от години е известно, че обществената здравноосигурителна система страда от редица изкривявания, които водят до непрекъсната нужда от спомагателни разноски. Това се вижда ясно през 2013 година, когато се постанова актуализирането на бюджета на НЗОК. През следващата година бюджетът на касата е обновен два пъти, в това число заради отпускане на спомагателна дотация от държавния бюджет. Това е и главната причина за увеличаването на обществените разноски през 2014-2015 година, което обаче е съпроводено със спад качеството.
Макар че ефикасността на обществените разноски за опазване на здравето в България не е надалеч от средноевропейските равнища, наклонността на развиване е противоположна. Докато в страните от ЕС ефикасността се покачва през обсъждания интервал, тя понижава в България. Причината България да се движи към междинните равнища за Европейски Съюз е, че до момента в който качеството на здравните услуги в останалите страни членки е по-високо, същото се отнася и за разноските им.
Въпреки това средногодишните обществени разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз са съвсем непрекъснати – 7,2% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2015 година, до момента в който в България се следи ясно изразена тенденция на покачването им. На фона на непрекъснати разноски в Европейски Съюз качеството на здравните услуги се подобрява, до момента в който в България растежът на разноските е съпроводен с утежняване в качеството.
Причини за разликите в обществените разноски могат да се търсят в по-големия междинен размер на държавите (включително и страните на благоденствието) в страните от Европейски Съюз, както и в по-високата дълготрайност на живот, а оттова и по-високи разноски за лекуването на застаряващото население.
Социални разноски и пенсии
Социални прехвърляния (без пенсии)
От направеният обзор се вижда, че оценката на ефикасността на обществените разноски за социални действия без пенсии е съвсем непрекъснат през обсъждания интервал. Делът на населението, което е излязло от беднотия, е относително непрекъснат в интервала 2011-2015 година, докато разноските за обществени действия се усилват в интервала 2012-2013 година и понижават след това. Това придвижване на разноските, без забележима смяна в резултата от тях, се следи и при останалите прегледани функционалности и за следващ път повдига въпроса както за тяхната резултатност, така и за успеваемостта им.
В съпоставяне със междинните равнища в Европейски Съюз ефикасността на разноските за обществени действия в България е по-висока. Въпреки това средногодишните разноски в Европейски Съюз са относително непрекъснати – около 9% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в България варират сред 3 и 3,8% от Брутният вътрешен продукт. Както и при разноските за здравеопазване, по този начин и при тези за обществени действия разликата най-много в размера на така наречен страна на благоденствието сред България и междинните равнища в Европейски Съюз предопределя разлика в публичните разноски по това перо.
Пенсии
Както при ефикасността на обществените разноски, по този начин и при разноските за пенсии не се наблюдават съществени промени през обсъждания интервал. Въпреки това при пенсиите се наблюдава ясна наклонност на понижаване на ефикасността, която се дължи на растеж в разходите от 9,2% от Брутният вътрешен продукт през 2011 година до 9,9% от Брутният вътрешен продукт през 2015 година В същото време делът на пенсионерите, които не живеят в риск от беднотия, остава съвсем неизменен през наблюдавания интервал.
Ефикасността на разноските за пенсии в Европейски Съюз е малко над тази в България и остава постоянна в периода 2011-2015 година Това се дължи както на неналичието на забележителна смяна в средногодишните разноски, които се движат към 10% от Брутният вътрешен продукт, по този начин и в оценката за качество. Прави усещане, че средногодишните разноски в Европейски Съюз и в България са доста близки, докато при резултатите се следи известно разминаване. По-конкретно, наклонността в резултатите в България е отрицателна, до момента в който в Европейски Съюз резултатите са постоянни.
Причини за това могат да се търсят в немалкото благоприятни условия за ранно пенсиониране в България (включително и посредством по този начин наречените „ инвалидни пенсии ”), които в доста случаи се използват за източване на пенсионната система. По този метод лимитираният запас за пенсии се разпилява (тъй като се употребява от повече хора и по-дълго), като попречва обезпечаване на адекватни приходи след края на трудовия живот.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ