Как разпознаването на лицето със смартфона може да доведе до глобална катастрофа
На фона на опасенията, че Фейсбук споделя персоналната информация на потребителите с страната и с трети лица, ние някак не се замисляме, че напълно непринудено даваме доста по-ценна информация – биометричната.
Има доста количество от способи и способи за биометрична идентификация: глас, пулс, походка, ретината на окото, пръстови отпечатъци и още доста други. Може би коства да се замислим, за какво мощна софтуерна корпорация с пазарна капитализация от $1 трилион, която може да си разреши всевъзможни софтуерни прищявки, от всички вероятни разновидности и комбинации избра… различаване на лицето?
Технологичните моменти
Ако не се задълбочаваме изключително доста в софтуерните елементи, за различаване на лицето върху неговата повърхнина се проектират към 30 000 инфрачервени точки. Полученото по-този метод изображение-портрет, благодарение на най-съвременни математически способи разпознава естествено неповторимото лице на потребителя.
В документите, описваща в резюме тази технология на Apple се споделя, че данните за лицата на потребителите се записват само в мобилното устройство и не се споделят безусловно с никого – специфични служби, трети лица и така нататък По същия метод се съхранява информацията за пръстовия отпечатък и тези способи се употребяват само за верификация. Например, в банковите приложения, които при опит за осъществяване на финансова транзакция от страна на потребителя, получават обезпечен отговор от смарт телефона, че това е точно този консуматор. Но не виждат и не могат да видят пръстовия отпечатък.
Към сегашен ден на информацията за безвредно предпазване на биометричните данни може да се има вяра. Това е по този начин, тъй като, в случай че някой потвърди противоположното, акциите на Apple ще се срутен до невиждано ниски равнища. Но номерът тук е, че в случай че Apple или Гугъл въпреки всичко един ден решат да поверят тези данни на някой от своите бъдещи артикули, никой няма и не може да им попречи. Понеже след кликването върху „Съгласен съм“ в общите потребителски условия вие един път вечно се простите със своите данни. Изключение от това предписание към този момент е Европа, където през месец май тази година влезе в действие законът GDPR (General Data Protection Regulation), по силата на който са планувани тежки санкции за злоупотребата с персоналните данни на потребителя без неговото единодушие. Глобите са в размер на проценти от годишния приход на фирмите и всички се отнасят доста съществено към този закон.
По-голяма акуратност от детектора на лъжата
Да предположим, че бъдещето е настъпило и фирмите най-активно споделят (по-точно, продават) на трети страни биометричната потребителска информация (разбира се, със единодушието на потребителя, който още веднъж ще кликне върху „Съгласен съм“, без да прочете спомагателните условия). Ето тук стартира най-интересното. Човешкото лице има 57 мускула, някои от които сдвоени. Камерата на Apple има колосална сензорна компактност и засича и най-незначителните промени в мимиката на тези мускули в действително време. Разбира се, по този начин и би трябвало да бъде, в случай че желаете да идентифицирате съответен човек.
Само че науката логика на психиката напълно не е измислена през вчерашния ден. Всички, които са гледали сериала Lie to me (Излъжи ме) са наясно, че даже незначителните неконтролируеми микродвижения на очите, свиването на зениците, съвсем незабележимото трепкане на устните и още хиляди комбинации от микроскопични мимики могат да се употребяват за напълно точното идентифициране на неговото психическо положение. Тоест, дали лъже или споделя истината. Дали е във възбудено или депресивно положение. Това напълно не е фантастика. Сериалът се базира на научните работи на водещия психолог Пол Екман, който и в този момент оказва помощ на специфичните служби в действителния живот. Експерт от неговия сан, както и подготвен умел чиновник или специфичен сътрудник, анализирайки мимиката, може доста да каже за всеки човек.
Според Екман, точността на употребяваните модели доближава 80%. За достигането на тези високи проценти е належащо по-дълго наблюдение на съответния човек. Но промишлеността на контекстната реклама ще се задоволи и с къде по-малка акуратност. Потребителите са милиарди и напълно не е належащо точното различаване на психическото положение на всеки от тях. Новият свят на високите технологии, в който всяко мобилно устройство има микрофон и камери, бързо могат да се съберат нужните данни. Естествено, включването на камерите и микрофона става единствено по избор на потребителя, нали. Всичко е юридически съвършено и написано в потребителското съглашение, с което на процедура всички се съгласяват.
Ясно е, че за основаването на работни модели за изкуствен интелект, който е в положение да дефинира микроемоциите, ще е належащо по-подробно машинно образование и повечко консуматори, с които да бъде квалифициран този ИИ. Но това напълно не е проблем. Към сегашен ден машините могат да търсят и намират лице в тълпата – нещо, което преди 10 години изглеждаше непостижимо. А тясно профилираната задача за определянето на микроемоциите, също може да бъде решена. При това в напълно къси периоди.
Ние към този момент се сблъскахме с потреблението на разбора на потребителите за оказване на въздействие върху изборите. Счита се, че това е един от значимите фактори за успеха на Доналд Тръмп. Ако технологиите за профилиране продължат да се развиват в същите темпове, то в най-близко бъдеще динамичното наблюдаване на човешката гримаса в действително време незабавно ще покаже неговото положение. Дали е подготвен да купи нещо или би трябвало малко да се притисне, дали обича да се замисля или е подготвен да работи безкрай, дали е подготвен да поеме риск, а може би е реакционер, който ще гласоподава за „своя“ президент? Всъщност, основното е, че когато и да е смарт телефонът може с висока акуратност да разбере, дали лъжете или не, отговаряйки на изписания на екрана въпрос. Или да реши вашата реакция на показаното изображение. Това е джобен полиграф и по едно и също време с това нашийник. А това значи, че можем да чакаме идването на моркова и тоягата.
Морковът, тоягата и свободата на потребителя
Морковът в действителност е към този момент тук – профилирането по психически вид дава опция за неведнъж увеличение успеваемостта на контекстната реклама. Например, вашият психически профил, сравнен с историята на търсенето в интернет, с осъществяваните покупки и някои други данни, дава опция за избор на неповторими формулировки на рекламните разгласи, които влияят строго върху вас.
Днес разпознаването на лицето е една комфортна идентификация без ключова дума – просто една комфортна и практична функционалност. Всичко разказано дотук, към този момент не се е случило. Но единствено след към две години това може да стане прекомерно рисково. Екранът на мобилното устройство може да се трансформира в прозорец, от който някой се пробва да ни манипулира. От разпознаването на лицето до контрола на логиката на психиката има единствено една софтуерна стъпка. След това настава Оруел, „1984“.
Не е надалеч времето, когато ще се наложи защитаването на потребителските данни сходно на частна благосъстоятелност. Цифровият свят в действителност съществува и главните правила, като неприкосновеността на персоналния живот, би трябвало да се съблюдават и там. Точно както в действителния свят.
Има доста количество от способи и способи за биометрична идентификация: глас, пулс, походка, ретината на окото, пръстови отпечатъци и още доста други. Може би коства да се замислим, за какво мощна софтуерна корпорация с пазарна капитализация от $1 трилион, която може да си разреши всевъзможни софтуерни прищявки, от всички вероятни разновидности и комбинации избра… различаване на лицето?
Технологичните моменти
Ако не се задълбочаваме изключително доста в софтуерните елементи, за различаване на лицето върху неговата повърхнина се проектират към 30 000 инфрачервени точки. Полученото по-този метод изображение-портрет, благодарение на най-съвременни математически способи разпознава естествено неповторимото лице на потребителя.
В документите, описваща в резюме тази технология на Apple се споделя, че данните за лицата на потребителите се записват само в мобилното устройство и не се споделят безусловно с никого – специфични служби, трети лица и така нататък По същия метод се съхранява информацията за пръстовия отпечатък и тези способи се употребяват само за верификация. Например, в банковите приложения, които при опит за осъществяване на финансова транзакция от страна на потребителя, получават обезпечен отговор от смарт телефона, че това е точно този консуматор. Но не виждат и не могат да видят пръстовия отпечатък.
Към сегашен ден на информацията за безвредно предпазване на биометричните данни може да се има вяра. Това е по този начин, тъй като, в случай че някой потвърди противоположното, акциите на Apple ще се срутен до невиждано ниски равнища. Но номерът тук е, че в случай че Apple или Гугъл въпреки всичко един ден решат да поверят тези данни на някой от своите бъдещи артикули, никой няма и не може да им попречи. Понеже след кликването върху „Съгласен съм“ в общите потребителски условия вие един път вечно се простите със своите данни. Изключение от това предписание към този момент е Европа, където през месец май тази година влезе в действие законът GDPR (General Data Protection Regulation), по силата на който са планувани тежки санкции за злоупотребата с персоналните данни на потребителя без неговото единодушие. Глобите са в размер на проценти от годишния приход на фирмите и всички се отнасят доста съществено към този закон.
По-голяма акуратност от детектора на лъжата
Да предположим, че бъдещето е настъпило и фирмите най-активно споделят (по-точно, продават) на трети страни биометричната потребителска информация (разбира се, със единодушието на потребителя, който още веднъж ще кликне върху „Съгласен съм“, без да прочете спомагателните условия). Ето тук стартира най-интересното. Човешкото лице има 57 мускула, някои от които сдвоени. Камерата на Apple има колосална сензорна компактност и засича и най-незначителните промени в мимиката на тези мускули в действително време. Разбира се, по този начин и би трябвало да бъде, в случай че желаете да идентифицирате съответен човек.
Само че науката логика на психиката напълно не е измислена през вчерашния ден. Всички, които са гледали сериала Lie to me (Излъжи ме) са наясно, че даже незначителните неконтролируеми микродвижения на очите, свиването на зениците, съвсем незабележимото трепкане на устните и още хиляди комбинации от микроскопични мимики могат да се употребяват за напълно точното идентифициране на неговото психическо положение. Тоест, дали лъже или споделя истината. Дали е във възбудено или депресивно положение. Това напълно не е фантастика. Сериалът се базира на научните работи на водещия психолог Пол Екман, който и в този момент оказва помощ на специфичните служби в действителния живот. Експерт от неговия сан, както и подготвен умел чиновник или специфичен сътрудник, анализирайки мимиката, може доста да каже за всеки човек.
Според Екман, точността на употребяваните модели доближава 80%. За достигането на тези високи проценти е належащо по-дълго наблюдение на съответния човек. Но промишлеността на контекстната реклама ще се задоволи и с къде по-малка акуратност. Потребителите са милиарди и напълно не е належащо точното различаване на психическото положение на всеки от тях. Новият свят на високите технологии, в който всяко мобилно устройство има микрофон и камери, бързо могат да се съберат нужните данни. Естествено, включването на камерите и микрофона става единствено по избор на потребителя, нали. Всичко е юридически съвършено и написано в потребителското съглашение, с което на процедура всички се съгласяват.
Ясно е, че за основаването на работни модели за изкуствен интелект, който е в положение да дефинира микроемоциите, ще е належащо по-подробно машинно образование и повечко консуматори, с които да бъде квалифициран този ИИ. Но това напълно не е проблем. Към сегашен ден машините могат да търсят и намират лице в тълпата – нещо, което преди 10 години изглеждаше непостижимо. А тясно профилираната задача за определянето на микроемоциите, също може да бъде решена. При това в напълно къси периоди.
Ние към този момент се сблъскахме с потреблението на разбора на потребителите за оказване на въздействие върху изборите. Счита се, че това е един от значимите фактори за успеха на Доналд Тръмп. Ако технологиите за профилиране продължат да се развиват в същите темпове, то в най-близко бъдеще динамичното наблюдаване на човешката гримаса в действително време незабавно ще покаже неговото положение. Дали е подготвен да купи нещо или би трябвало малко да се притисне, дали обича да се замисля или е подготвен да работи безкрай, дали е подготвен да поеме риск, а може би е реакционер, който ще гласоподава за „своя“ президент? Всъщност, основното е, че когато и да е смарт телефонът може с висока акуратност да разбере, дали лъжете или не, отговаряйки на изписания на екрана въпрос. Или да реши вашата реакция на показаното изображение. Това е джобен полиграф и по едно и също време с това нашийник. А това значи, че можем да чакаме идването на моркова и тоягата.
Морковът, тоягата и свободата на потребителя
Морковът в действителност е към този момент тук – профилирането по психически вид дава опция за неведнъж увеличение успеваемостта на контекстната реклама. Например, вашият психически профил, сравнен с историята на търсенето в интернет, с осъществяваните покупки и някои други данни, дава опция за избор на неповторими формулировки на рекламните разгласи, които влияят строго върху вас.
Днес разпознаването на лицето е една комфортна идентификация без ключова дума – просто една комфортна и практична функционалност. Всичко разказано дотук, към този момент не се е случило. Но единствено след към две години това може да стане прекомерно рисково. Екранът на мобилното устройство може да се трансформира в прозорец, от който някой се пробва да ни манипулира. От разпознаването на лицето до контрола на логиката на психиката има единствено една софтуерна стъпка. След това настава Оруел, „1984“.
Не е надалеч времето, когато ще се наложи защитаването на потребителските данни сходно на частна благосъстоятелност. Цифровият свят в действителност съществува и главните правила, като неприкосновеността на персоналния живот, би трябвало да се съблюдават и там. Точно както в действителния свят.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ