Възможно ли е ГЕРБ да приеме реформите, които досега спираше
На фона на несекващия конфронтация сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната – Демократична България ", новината, че двете обединения приготвят обща законодателна стратегия с съответни ремонти, звучи много оптимистично и даже сюрреалистично в някои връзки.
Причината се корени в целите им. Сред тях са антикорупционната и правосъдната промяна, против които ГЕРБ и Движение за права и свободи толкоз гневно се съпротивляваха, че това се трансформира в катализатор за разпада на предходните два-три Народното събрание.
В четвъртък ГЕРБ и ПП-ДБ оповестиха по какви тъкмо тематики търсят единодушие: законопроектите по Плана за възобновяване и устойчивост; влизането в Шенген и еврозоната; гласоподаване на правосъдната промяна в частта за КПКОНПИ, за промени в Наказателно-процесуален кодекс (включващи въвеждането на механизъм за надзор над основния прокурор), както и приемането на законопроект за домашното принуждение.
Целта била до идния вторник да са подготвени няколко значими закона, които да бъдат препоръчани на останалите парламентарни групи в сряда, с цел да бъдат подкрепени вероятно и от тях.
Декларираната концепция е тези цели да бъдат признати от 49-ото Народно заседание, което да работи най-малко една сесия. ГЕРБ и ПП-ДБ имат болшинство от общо 133 народни представители, което значи, че могат и сами да гласоподават законите, за които са се разбрали.
Но за действителна правосъдна промяна е належащо конституционно болшинство, за каквото първата и втората политическа мощ се съгласиха да работят.
Обратът в държанието на ГЕРБ се разви в политически спектакъл, когато Бойко Борисов отиде да уговаря Движение за права и свободи за правосъдна промяна, а Мустафа Карадайъ му отговори: " Евроатлантическите обединения, на база полезности и правила, могат да образуват конституционно болшинство, тъй като, съгласно нас, правосъдната промяна минава през промени в Конституцията, както написа и в отчета на Венецианската комисия ".
Всичко това наподобява съвсем необикновено, като се има поради, че ГЕРБ и Движение за права и свободи опраскаха правосъдната промяна на Христо Иванов през 2016 година и от този момент до момента са стожери за запазване на статуквото. Всъщност логиката е такава, че в случай че един ден България има същински самостоятелна прокуратура, първата ѝ цел ще е Бойко Борисов. Той даже бе предизвестен от основния прокурор Иван Гешев да не позволява вероятно изменничество.
Ето за какво почналите диалози сред първата и втората политическа мощ по законодателните цели са добра вест, само че има доста подводни камъни и не трябва да се не помни, че дяволът е в детайлите. Именно те могат да спънат постигането на финално единодушие по съответните тематики.
Управленската формула, към която се стреми някогашният министър председател Бойко Борисов, е с " Продължаваме промяната- Демократична България ". Новата коалиция обаче авансово отхвърли поддръжка на кабинет с мандата или присъединяване на ГЕРБ. За Борисов е доста по-лесно да сглоби болшинство с сътрудниците от " хартиената коалиция " Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, само че това няма да го изкара от " изолатора ", полагащ се на корумпираните управници.
Ето за какво Борисов може да даде " благословията " си за правосъдна и антикорупционна промяна, най-много тъй като това е изискване България да получи милиардите от Европейски Съюз по Плана за възобновяване. Но не е изключено Борисов и Движение за права и свободи да скроят следващ номер и да прокарат някакви фасадни промени, които ще назоват промени, с цел да могат хем да спасят статуквото, хем да получат парите от Европейски Съюз.
Гешев и основният проблем
Една от най-сериозните спънки пред съставянето на бъдещо държавно управление евентуално ще се окаже въпросът с отговорността на основния прокурор. Въпреки дългогодишните рецензии у нас и от интернационалните организации, че индивидът на този пост е на процедура безотговорен, управлявалите в продължение на 12 години от ГЕРБ не направиха нищо по тематиката. Към днешна дата те имат радикално друга визия за бъдеща промяна от тази на ПП-ДБ.
По време на мандата на кабинета " Петков " бе импортиран законопроект, предусещащ закононарушения, осъществени от основния прокурор, да бъдат разследвани от особено назначен за задачата арбитър. Тези законови текстове по този начин и не бяха утвърдени от Народното събрание. Впоследствие законопроектът претърпя промени, само че резервира главната си конструкция и бе импортиран наново, само че този път от служебния правосъден министър Крум Зарков. Неговите текстове обаче плануват и смяна в метода на избиране на основния прокурор. Вторият опит в Народното събрание също бе неуспех. В четвъртък правосъдното министерство разгласи, че плановете още веднъж са импортирани.
ПП-ДБ са склонни да одобряват тази идея. ГЕРБ обаче имат напълно друго виждане. Още преди изборите техните депутати желаеха от Конституционния съд пояснение по въпроса къде е мястото на следствието в правосъдната система. В настояването си те намекнаха, че проектът е точно следствието против основния прокурор да бъде предоставено на следствената работа. Това би било сериозен проблем, защото националното разследване е подчинено на шефа на държавното обвиняване от 15 години и надали може да се чака, че би го разследвало без значение.
ГЕРБ не са правили опит да трансферират това пълномощие на следователите, само че пък сходна смяна в Наказателно-процесуален кодекс към този момент бе импортирана от " Възраждане ".
КПКОНПИ и (не)възможното следствие
Още от основаването си Политическа партия настояват, че антикорупционната комисия би трябвало да бъде реформирана и да получи проверяващи функционалности сходни на полицейските. В момента тази институция се занимава с имуществените заявления на служителите и с спора на ползи, който не е закононарушение, а административно нарушаване. Освен това има пълномощия да изиска лишаване на имущество, което смята за нелегално добито.
ГЕРБ официално поддържа концепцията за проверяващи функционалности на КПКОНПИ, само че пък съобщи, че ще има редакции сред първо и второ четене на закона. Иначе казано – няма никаква гаранция, че сходни текстове ще излязат от Народното събрание във типа, в който са били препоръчани. Движение за права и свободи също настоя за промени. Този законопроект също бе признат единствено на първо четене. Главният прокурор също е срещу измененията.
Друга концепция, идваща от средите на Политическа партия, също по никакъв начин не се харесва на някогашните ръководещи. Става дума за промени, стартирани от някогашния вътрешен министър Бойко Рашков, който упорства Министерство на вътрешните работи да получи пълномощия да образува единствено следствие вместо наложително да рапортува на прокурор, както е сега. Според ГЕРБ обаче по този метод се прави опит за " байпас " на прокуратурата. Сега полицията може да образува досъдебно произвеждане единствено в изискванията на необходимост. Именно това пълномощие бе употребявано при ареста на някогашния министър председател Бойко Борисов. Впоследствие задържането му бе оповестено за нелегално от съда.
Сметки без кръчмар в Бюджет 2023
Бюджет 2023 не е част от контрактуваните сред ГЕРБ и ПП-ДБ цели и това не е инцидентно, тъй като това е едно от най-драматичните разминавания сред тях. Двете политически сили са съгласни единствено за едно – че дефицитът не трябва да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт към края на годината, с цел да може страната да има действителен късмет за приемане в еврозоната от 2025 година Как да се реализиран въпросните 3 % обаче е въпрос, по който представителите на ГЕРБ и съпредседателят на Политическа партия и някогашен финансов министър Асен Василев въобще не могат да се схванат.
Партията на Борисов упорства за прецизно съблюдаване на фискалната дисциплинираност – метод, който Василев назовава " постоянна беднотия " и против който работи поредно през последните две години. Депутатите от ГЕРБ упрекват точно съпредседателя на Политическа партия за високата инфлация с политиката на разхлабване на държавните разноски и неколкото повдигания на пенсиите. ГЕРБ като цяло е срещу оптимистичния метод при разписването на бюджета, до момента в който Василев е на мнение, че плановете не трябва да са прекомерно консервативни.
И двете партии обаче не считат, че би трябвало да се подвигат налози и евентуално биха дали своят вот срещу оферти от служебното държавно управление налог върху свръхпечалбите. Може да намерят общ език и по запазването на някои по-ниски ставки на Данък добавена стойност, а също и за повдигането на минималната работна заплата.
Изплъзващата се еврозона
Има три законопроекта, които са значими за България по пътя към еврозоната, посочена като важн атема и за двете най-големи политически обединения. Това са промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари, Кодекса за обезпечаване и Търговския закон. Освен това приемането на еврото не може да стане и без специфичен закон за еврото, какъвто финансовото министерство твърдеше, че написа.
В предходния парламент поправките в Кодекса за застраховането бяха блокирани и то с дейното присъединяване на ГЕРБ, до момента в който Политическа партия и Демократична България упорстваха за приемането им. Тогава се трансфораха в сцена на тежък политико-икономически конфликт, тъй като засягат финансови ползи на компании от застрахователния бранш. Промените целят да решат казуса с неплащането на част от старите отговорности на България към интернационалната система " Зелена карта ". В 48-ото Народно заседание депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Български напредък " и " Възраждане " саботираха разглеждането на законопроекта на второ четене преди разпускането на Народното събрание.
Въпросът е дали в този момент от ГЕРБ са подготвени да премислят позицията си и да одобряват законопроекта и то във тип, в които да бъде решен въпросът със системата " Зелена карта ".
Иначе и двете обединения настояват, че имат единодушие по въпроса за нуждата България да се забърза, с цел да не изпусне историческия прозорец за присъединение към еврозоната.
Законите по проекта за възобновяване
По въпроса с приемането на законопроектите по Плана за възобновяване възможностите ГЕРБ и ПП-ДБ в действителност да се схванат наподобява максимален, въпреки и там да са имали несъгласия.
Народното заседание трябваше да одобри 22 законопроекта до края на 2022 година, с цел да вземе в период и втория транш от 1.4 милиарда лв. от Брюксел. Това обаче не се случи. В предходния парламент бяха признати единствено 4 законопроекта. Сега депутатите би трябвало одобрят още 13, измежду които и този за разделянето на КПКОНПИ. Той обаче не е единственият, по който Политическа партия и Демократична България към този момент са имали разногласия с ГЕРБ.
Такъв беше казусът и с промените в Търговския закон, въвеждащи нова правна форма на комерсиално сдружение, която разрешава потреблението на по-гъвкави принадлежности за насърчаване на стопанска активност. От Политическа партия упорстваха на въпросния нов тип " сдружение с изменчив капитал ", до момента в който от ГЕРБ не харесаха тази концепция.
По останалите 12 законопроекта, които включват и няколко ограничения в региона на енергетиката, наподобява, че ГЕРБ и ПП-ДБ по-скоро ще се схванат.
Заради многото законодателни промени мъчно би могло да се чака да бъдат дефинитивно признати, без да има постоянно държавно управление. За кабинет обаче, най-малко публично, все по този начин няма декларирано болшинство.
Причината се корени в целите им. Сред тях са антикорупционната и правосъдната промяна, против които ГЕРБ и Движение за права и свободи толкоз гневно се съпротивляваха, че това се трансформира в катализатор за разпада на предходните два-три Народното събрание.
В четвъртък ГЕРБ и ПП-ДБ оповестиха по какви тъкмо тематики търсят единодушие: законопроектите по Плана за възобновяване и устойчивост; влизането в Шенген и еврозоната; гласоподаване на правосъдната промяна в частта за КПКОНПИ, за промени в Наказателно-процесуален кодекс (включващи въвеждането на механизъм за надзор над основния прокурор), както и приемането на законопроект за домашното принуждение.
Целта била до идния вторник да са подготвени няколко значими закона, които да бъдат препоръчани на останалите парламентарни групи в сряда, с цел да бъдат подкрепени вероятно и от тях.
Декларираната концепция е тези цели да бъдат признати от 49-ото Народно заседание, което да работи най-малко една сесия. ГЕРБ и ПП-ДБ имат болшинство от общо 133 народни представители, което значи, че могат и сами да гласоподават законите, за които са се разбрали.
Но за действителна правосъдна промяна е належащо конституционно болшинство, за каквото първата и втората политическа мощ се съгласиха да работят.
Обратът в държанието на ГЕРБ се разви в политически спектакъл, когато Бойко Борисов отиде да уговаря Движение за права и свободи за правосъдна промяна, а Мустафа Карадайъ му отговори: " Евроатлантическите обединения, на база полезности и правила, могат да образуват конституционно болшинство, тъй като, съгласно нас, правосъдната промяна минава през промени в Конституцията, както написа и в отчета на Венецианската комисия ".
Всичко това наподобява съвсем необикновено, като се има поради, че ГЕРБ и Движение за права и свободи опраскаха правосъдната промяна на Христо Иванов през 2016 година и от този момент до момента са стожери за запазване на статуквото. Всъщност логиката е такава, че в случай че един ден България има същински самостоятелна прокуратура, първата ѝ цел ще е Бойко Борисов. Той даже бе предизвестен от основния прокурор Иван Гешев да не позволява вероятно изменничество.
Ето за какво почналите диалози сред първата и втората политическа мощ по законодателните цели са добра вест, само че има доста подводни камъни и не трябва да се не помни, че дяволът е в детайлите. Именно те могат да спънат постигането на финално единодушие по съответните тематики.
Управленската формула, към която се стреми някогашният министър председател Бойко Борисов, е с " Продължаваме промяната- Демократична България ". Новата коалиция обаче авансово отхвърли поддръжка на кабинет с мандата или присъединяване на ГЕРБ. За Борисов е доста по-лесно да сглоби болшинство с сътрудниците от " хартиената коалиция " Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, само че това няма да го изкара от " изолатора ", полагащ се на корумпираните управници.
Ето за какво Борисов може да даде " благословията " си за правосъдна и антикорупционна промяна, най-много тъй като това е изискване България да получи милиардите от Европейски Съюз по Плана за възобновяване. Но не е изключено Борисов и Движение за права и свободи да скроят следващ номер и да прокарат някакви фасадни промени, които ще назоват промени, с цел да могат хем да спасят статуквото, хем да получат парите от Европейски Съюз.
Гешев и основният проблем
Една от най-сериозните спънки пред съставянето на бъдещо държавно управление евентуално ще се окаже въпросът с отговорността на основния прокурор. Въпреки дългогодишните рецензии у нас и от интернационалните организации, че индивидът на този пост е на процедура безотговорен, управлявалите в продължение на 12 години от ГЕРБ не направиха нищо по тематиката. Към днешна дата те имат радикално друга визия за бъдеща промяна от тази на ПП-ДБ.
По време на мандата на кабинета " Петков " бе импортиран законопроект, предусещащ закононарушения, осъществени от основния прокурор, да бъдат разследвани от особено назначен за задачата арбитър. Тези законови текстове по този начин и не бяха утвърдени от Народното събрание. Впоследствие законопроектът претърпя промени, само че резервира главната си конструкция и бе импортиран наново, само че този път от служебния правосъден министър Крум Зарков. Неговите текстове обаче плануват и смяна в метода на избиране на основния прокурор. Вторият опит в Народното събрание също бе неуспех. В четвъртък правосъдното министерство разгласи, че плановете още веднъж са импортирани.
ПП-ДБ са склонни да одобряват тази идея. ГЕРБ обаче имат напълно друго виждане. Още преди изборите техните депутати желаеха от Конституционния съд пояснение по въпроса къде е мястото на следствието в правосъдната система. В настояването си те намекнаха, че проектът е точно следствието против основния прокурор да бъде предоставено на следствената работа. Това би било сериозен проблем, защото националното разследване е подчинено на шефа на държавното обвиняване от 15 години и надали може да се чака, че би го разследвало без значение.
ГЕРБ не са правили опит да трансферират това пълномощие на следователите, само че пък сходна смяна в Наказателно-процесуален кодекс към този момент бе импортирана от " Възраждане ".
КПКОНПИ и (не)възможното следствие
Още от основаването си Политическа партия настояват, че антикорупционната комисия би трябвало да бъде реформирана и да получи проверяващи функционалности сходни на полицейските. В момента тази институция се занимава с имуществените заявления на служителите и с спора на ползи, който не е закононарушение, а административно нарушаване. Освен това има пълномощия да изиска лишаване на имущество, което смята за нелегално добито.
ГЕРБ официално поддържа концепцията за проверяващи функционалности на КПКОНПИ, само че пък съобщи, че ще има редакции сред първо и второ четене на закона. Иначе казано – няма никаква гаранция, че сходни текстове ще излязат от Народното събрание във типа, в който са били препоръчани. Движение за права и свободи също настоя за промени. Този законопроект също бе признат единствено на първо четене. Главният прокурор също е срещу измененията.
Друга концепция, идваща от средите на Политическа партия, също по никакъв начин не се харесва на някогашните ръководещи. Става дума за промени, стартирани от някогашния вътрешен министър Бойко Рашков, който упорства Министерство на вътрешните работи да получи пълномощия да образува единствено следствие вместо наложително да рапортува на прокурор, както е сега. Според ГЕРБ обаче по този метод се прави опит за " байпас " на прокуратурата. Сега полицията може да образува досъдебно произвеждане единствено в изискванията на необходимост. Именно това пълномощие бе употребявано при ареста на някогашния министър председател Бойко Борисов. Впоследствие задържането му бе оповестено за нелегално от съда.
Сметки без кръчмар в Бюджет 2023
Бюджет 2023 не е част от контрактуваните сред ГЕРБ и ПП-ДБ цели и това не е инцидентно, тъй като това е едно от най-драматичните разминавания сред тях. Двете политически сили са съгласни единствено за едно – че дефицитът не трябва да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт към края на годината, с цел да може страната да има действителен късмет за приемане в еврозоната от 2025 година Как да се реализиран въпросните 3 % обаче е въпрос, по който представителите на ГЕРБ и съпредседателят на Политическа партия и някогашен финансов министър Асен Василев въобще не могат да се схванат.
Партията на Борисов упорства за прецизно съблюдаване на фискалната дисциплинираност – метод, който Василев назовава " постоянна беднотия " и против който работи поредно през последните две години. Депутатите от ГЕРБ упрекват точно съпредседателя на Политическа партия за високата инфлация с политиката на разхлабване на държавните разноски и неколкото повдигания на пенсиите. ГЕРБ като цяло е срещу оптимистичния метод при разписването на бюджета, до момента в който Василев е на мнение, че плановете не трябва да са прекомерно консервативни.
И двете партии обаче не считат, че би трябвало да се подвигат налози и евентуално биха дали своят вот срещу оферти от служебното държавно управление налог върху свръхпечалбите. Може да намерят общ език и по запазването на някои по-ниски ставки на Данък добавена стойност, а също и за повдигането на минималната работна заплата.
Изплъзващата се еврозона
Има три законопроекта, които са значими за България по пътя към еврозоната, посочена като важн атема и за двете най-големи политически обединения. Това са промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари, Кодекса за обезпечаване и Търговския закон. Освен това приемането на еврото не може да стане и без специфичен закон за еврото, какъвто финансовото министерство твърдеше, че написа.
В предходния парламент поправките в Кодекса за застраховането бяха блокирани и то с дейното присъединяване на ГЕРБ, до момента в който Политическа партия и Демократична България упорстваха за приемането им. Тогава се трансфораха в сцена на тежък политико-икономически конфликт, тъй като засягат финансови ползи на компании от застрахователния бранш. Промените целят да решат казуса с неплащането на част от старите отговорности на България към интернационалната система " Зелена карта ". В 48-ото Народно заседание депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Български напредък " и " Възраждане " саботираха разглеждането на законопроекта на второ четене преди разпускането на Народното събрание.
Въпросът е дали в този момент от ГЕРБ са подготвени да премислят позицията си и да одобряват законопроекта и то във тип, в които да бъде решен въпросът със системата " Зелена карта ".
Иначе и двете обединения настояват, че имат единодушие по въпроса за нуждата България да се забърза, с цел да не изпусне историческия прозорец за присъединение към еврозоната.
Законите по проекта за възобновяване
По въпроса с приемането на законопроектите по Плана за възобновяване възможностите ГЕРБ и ПП-ДБ в действителност да се схванат наподобява максимален, въпреки и там да са имали несъгласия.
Народното заседание трябваше да одобри 22 законопроекта до края на 2022 година, с цел да вземе в период и втория транш от 1.4 милиарда лв. от Брюксел. Това обаче не се случи. В предходния парламент бяха признати единствено 4 законопроекта. Сега депутатите би трябвало одобрят още 13, измежду които и този за разделянето на КПКОНПИ. Той обаче не е единственият, по който Политическа партия и Демократична България към този момент са имали разногласия с ГЕРБ.
Такъв беше казусът и с промените в Търговския закон, въвеждащи нова правна форма на комерсиално сдружение, която разрешава потреблението на по-гъвкави принадлежности за насърчаване на стопанска активност. От Политическа партия упорстваха на въпросния нов тип " сдружение с изменчив капитал ", до момента в който от ГЕРБ не харесаха тази концепция.
По останалите 12 законопроекта, които включват и няколко ограничения в региона на енергетиката, наподобява, че ГЕРБ и ПП-ДБ по-скоро ще се схванат.
Заради многото законодателни промени мъчно би могло да се чака да бъдат дефинитивно признати, без да има постоянно държавно управление. За кабинет обаче, най-малко публично, все по този начин няма декларирано болшинство.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ