Зелен залп по френските АЕЦ
На фона на „ Майдана на жълтите жилетки “ в центъра на Париж, другата значима вест мина незабелязана. А точно, изказването на френския президент, че неговата страна ще закрие над 10 нуклеарни енергоблока и ще се концентрира върху зелената сила. Да се опитаме да разберем какво се крие зад думите на господин Еманюел Макрон. Френското издание Le Figaro заяви, че на 27 ноември Макрон е показал обновената държавна екологична тактика и проектите на държавното управление за извеждане от употреба на 14 нуклеарни реактора до 2035 година Това не е първото сходно изказване. През лятото на 2018 година сходна теза в ефира на една от френските малките екрани към този момент беше изказана от министъра на комплексните трансформации на околната среда Никола Юло.
Франция е една от водещите енергийни народи в света и е една от „ най-атомните “ страни. На нейна територия работят по едно и също време 58 нуклеарни реактора, и по този знак републиката е втора в света след Съединени американски щати. Но в Съединени американски щати дялът на нуклеарната сила за повече от едно десетилетие е към 20%, до момента в който във Франция мирният атом обезпечава 71,5% от общия размер на производството. Чуждестранните източници ни споделят, че Франция създава 557 TWh електрическа енергия годишно. Лесно е да се пресметна, че нуклеарният бранш възлиза на съвсем 390 TWh. Само за съпоставяне, в Русия през днешния ден съществуват 35 реактора, които създават 190 TWh, а делът на съветските АЕЦ е към 18%.
Какви са скритите аргументи, довели френското ръководство до формулирането на своята нова екологична тактика? Франция разполага с цялостен набор от индустриални мощности, от добива на уран до построяването на енергоблокове. Французите употребяват извънредно лично произвеждане в своите АЕЦ, от реакторите до съпътстващата им инфраструктура. Да, главният им производител, компанията Orano (бивша AREVA), през последните седем години не е спечелила нито един търг, а създаване на нуклеарната централа „ Олкилуото “ бе отсрочено за неопределен срок. Но французите въпреки всичко сполучливо построиха и пуснаха доста реактори в употреба отвън границите на страната си.
Друга допустима причина е, че Orano отхвърля да развива бъдещи разработки за оборудването на АЕЦ, и от 2017 година се концентрира единствено върху нуклеарния горивен цикъл. Всъщност, французите повтарят пътя на британците, които знаят всичко за употребата и утилизацията на нуклеарното гориво, само че сами не могат да изградят АЕЦ.
Думите на господин Макрон могат да бъдат свързани и с плануваното извеждане от употреба на редица АЕЦ. Още по време на президентската си акция, Франсоа Оланд даде обещание да затвори АЕЦ „ Фесенхайм “, стартирана през 1977 година Днес, на власт е различен президент, само че казусът с тези два енергоблока не е решен. Президентът, под натиска на Зелените, взе решение да ги спре изцяло, само че Министерството на енергетиката посредством съда анулира това решение, до момента в който не бъдат пуснати в употреба заместващите мощности на АЕЦ „ Фламанвил “. Последните към момента не са пуснати, а в допълнение служащите от „ Фесенхайм “ провеждат стачки и желаят да спасят работните си места. В този лист биха могли да попаднат и други „ старци “ на френската атомна енергетика като „ Сен-Вюлба “, „ Гравлин “, „ Дампиен-ан-Бюрли “ и други.
На всички АЕЦ, идни за закриване, са инсталирани френски реактори, с изстудяване „ вода-вода, вид PWR. Средната мощ на подобен реактор е сред 880-900 мегавата. Ако думите на Еманюел Макрон са действителни, тогава след седем години Франция може да загуби към 12 гигавата от индустриалния си потенциал. Твърди се, че това се прави, с цел да се понижи зависимостта от петрола и газта посредством преход към перспективни възобновими енергийни източници.
Правителството годишно субсидира зеления енергиен бранш в размер на 3 млрд.евро, и се чака вложенията там да нарастват редом с отхвърли от атомната енергетика и в близко бъдеще те ще доближат до 8 милиарда евро. Но през днешния ден, целият енергиен бранш е доста неустойчив, недоходоносен и с нулеви благоприятни условия за маневриране. Соларните панели са безполезни през нощта и в мъгла, вятърните генератори не работят при безветрие, а пелетите дават доста по-малка топлота и от най-ниско калоричните въглища.
Отделно, актуалният майдан във Франция е ориентиран освен против икономическите промени на държавното управление, само че и против повишаването на цената на електрическата енергия. Днес един киловатчас във Франция е 0,18 евро. Цената по никакъв начин не е дребна, в случай че се вземат поради, забележителния брой на АЕЦ в страната, и това, че създадената от тях електрическа енергия е доста по-евтина от тази на нейните „ сътрудници “. Франция е енергийно богата страна и всяка година бюджетът получава към 3 милиарда евро от износа на електрическа енергия в Швейцария, Испания, Италия и страните от Бенелюкс. Затварянето на АЕЦ би било положително, единствено в случай че се подценен приходите от тях.
Може да се добави, че Макрон и Юло, оповестиха също и за цялостния отвод от въглищата. До 2020 година Франция ще затвори всички свои ТЕЦ-ове на въглища, а те единствено четири: Прованс, Поршевил, Льо Хавър и Кордемас. Затварянето им ще понижи производството на електрическа енергия с 6,3 гигавата. Демографски, популацията на Франция въпреки и постепенно, само че пораства, а промишлеността не демонстрира признаци на идна „ гибел “. Всичко разказано дотук звучи извънредно необичайно и нелогично, в случай че не си напомним, че министър Никола Юло е някогашен ефирен водещ и деен лобист на „ зелената “ сила.
А следствията от програмата на Макрон?
Няма да вършим ужасни прогнози за Франция и нейната енергетика, само че идващите постоянни президентски избори във Франция ще се проведат през 2022 година, когато въглищата и част от АЕЦ ще са слезли от сцената. Като се вземе поради наклонността, че френските президенти ръководят единствено по „ един “ мандат, тъжното е, че с следствията от осъществената стратегия на господин Макрон, ще би трябвало да се борят изцяло разнообразни хора.
(Превод за „ Труд “ – Павел Павлов)
Франция е една от водещите енергийни народи в света и е една от „ най-атомните “ страни. На нейна територия работят по едно и също време 58 нуклеарни реактора, и по този знак републиката е втора в света след Съединени американски щати. Но в Съединени американски щати дялът на нуклеарната сила за повече от едно десетилетие е към 20%, до момента в който във Франция мирният атом обезпечава 71,5% от общия размер на производството. Чуждестранните източници ни споделят, че Франция създава 557 TWh електрическа енергия годишно. Лесно е да се пресметна, че нуклеарният бранш възлиза на съвсем 390 TWh. Само за съпоставяне, в Русия през днешния ден съществуват 35 реактора, които създават 190 TWh, а делът на съветските АЕЦ е към 18%.
Какви са скритите аргументи, довели френското ръководство до формулирането на своята нова екологична тактика? Франция разполага с цялостен набор от индустриални мощности, от добива на уран до построяването на енергоблокове. Французите употребяват извънредно лично произвеждане в своите АЕЦ, от реакторите до съпътстващата им инфраструктура. Да, главният им производител, компанията Orano (бивша AREVA), през последните седем години не е спечелила нито един търг, а създаване на нуклеарната централа „ Олкилуото “ бе отсрочено за неопределен срок. Но французите въпреки всичко сполучливо построиха и пуснаха доста реактори в употреба отвън границите на страната си.
Друга допустима причина е, че Orano отхвърля да развива бъдещи разработки за оборудването на АЕЦ, и от 2017 година се концентрира единствено върху нуклеарния горивен цикъл. Всъщност, французите повтарят пътя на британците, които знаят всичко за употребата и утилизацията на нуклеарното гориво, само че сами не могат да изградят АЕЦ.
Думите на господин Макрон могат да бъдат свързани и с плануваното извеждане от употреба на редица АЕЦ. Още по време на президентската си акция, Франсоа Оланд даде обещание да затвори АЕЦ „ Фесенхайм “, стартирана през 1977 година Днес, на власт е различен президент, само че казусът с тези два енергоблока не е решен. Президентът, под натиска на Зелените, взе решение да ги спре изцяло, само че Министерството на енергетиката посредством съда анулира това решение, до момента в който не бъдат пуснати в употреба заместващите мощности на АЕЦ „ Фламанвил “. Последните към момента не са пуснати, а в допълнение служащите от „ Фесенхайм “ провеждат стачки и желаят да спасят работните си места. В този лист биха могли да попаднат и други „ старци “ на френската атомна енергетика като „ Сен-Вюлба “, „ Гравлин “, „ Дампиен-ан-Бюрли “ и други.
На всички АЕЦ, идни за закриване, са инсталирани френски реактори, с изстудяване „ вода-вода, вид PWR. Средната мощ на подобен реактор е сред 880-900 мегавата. Ако думите на Еманюел Макрон са действителни, тогава след седем години Франция може да загуби към 12 гигавата от индустриалния си потенциал. Твърди се, че това се прави, с цел да се понижи зависимостта от петрола и газта посредством преход към перспективни възобновими енергийни източници.
Правителството годишно субсидира зеления енергиен бранш в размер на 3 млрд.евро, и се чака вложенията там да нарастват редом с отхвърли от атомната енергетика и в близко бъдеще те ще доближат до 8 милиарда евро. Но през днешния ден, целият енергиен бранш е доста неустойчив, недоходоносен и с нулеви благоприятни условия за маневриране. Соларните панели са безполезни през нощта и в мъгла, вятърните генератори не работят при безветрие, а пелетите дават доста по-малка топлота и от най-ниско калоричните въглища.
Отделно, актуалният майдан във Франция е ориентиран освен против икономическите промени на държавното управление, само че и против повишаването на цената на електрическата енергия. Днес един киловатчас във Франция е 0,18 евро. Цената по никакъв начин не е дребна, в случай че се вземат поради, забележителния брой на АЕЦ в страната, и това, че създадената от тях електрическа енергия е доста по-евтина от тази на нейните „ сътрудници “. Франция е енергийно богата страна и всяка година бюджетът получава към 3 милиарда евро от износа на електрическа енергия в Швейцария, Испания, Италия и страните от Бенелюкс. Затварянето на АЕЦ би било положително, единствено в случай че се подценен приходите от тях.
Може да се добави, че Макрон и Юло, оповестиха също и за цялостния отвод от въглищата. До 2020 година Франция ще затвори всички свои ТЕЦ-ове на въглища, а те единствено четири: Прованс, Поршевил, Льо Хавър и Кордемас. Затварянето им ще понижи производството на електрическа енергия с 6,3 гигавата. Демографски, популацията на Франция въпреки и постепенно, само че пораства, а промишлеността не демонстрира признаци на идна „ гибел “. Всичко разказано дотук звучи извънредно необичайно и нелогично, в случай че не си напомним, че министър Никола Юло е някогашен ефирен водещ и деен лобист на „ зелената “ сила.
А следствията от програмата на Макрон?
Няма да вършим ужасни прогнози за Франция и нейната енергетика, само че идващите постоянни президентски избори във Франция ще се проведат през 2022 година, когато въглищата и част от АЕЦ ще са слезли от сцената. Като се вземе поради наклонността, че френските президенти ръководят единствено по „ един “ мандат, тъжното е, че с следствията от осъществената стратегия на господин Макрон, ще би трябвало да се борят изцяло разнообразни хора.
(Превод за „ Труд “ – Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ