На фона на желанието на десетки българи да напуснат Израел,

На фона на желанието на десетки българи да изоставен Израел, има и такива, които макар риска избират да останат там. Сред тях е Елена, майка на 14-годишно момче. Синътѝе с тежко заболяване и след огромна дарителска акция е признат за лекуване в болница в Йерусалим.

Здравословното му положение се усъвършенства, само че е належащо лечението да продължи и да останат още време, макар войната.

Елена Георгиева идва с 14-годишният си наследник Георги в Йерусалим през април, поради нужна трансплантация на костен мозък.Трансплантацията минава сполучливо,въпреки това възобновяване е тежко и лечението продължава.

Георги и майка му са настанени в комплекс към болничното заведение, която се намира надалеч от централната част на Йерусалим. Лечението на Георги завършва след 2 седмици. В събота обаче стартира нов смут.

„ Беше безусловно ненадейно. Събудих се първа от сирените. В първия миг въобще не можех да схвана какво се случва. Чувала съм сирени само в България при инспекциите, които се правят. Помислих, че са аларми от болничното заведение. След малко сирените стопираха. Видях, че хората от прилежащите жилища, които също са тук за лекуване на децата си, започнаха да излизат по терасите ”,разказва Елена.

Сирената стопира, само че по-късно се включва втора.

„ Отделението по трансплантация към болничното заведение има група вWhats’up.В него психоложката на болничното заведение написа, четрябва да се ориентираме към бомбоубежищата. Скрихме се там дружно с другите деца, които са тук на лекуване ”,обясни тя.

Първоначално Георги не демонстрира страха си от протичащото се към тях.

„ Но, когато легна вечерта, може би страстите преляха и сподели, че не може да спи и се опасява да не се включат сирените. Те в действителност провокират паника, започваш да усещаш сърцетуптене, суматоха ”.

Децата, които се лекуват в болничното заведение са на възраст от 1 до 14 години. Ужасът от войната не се отразява на лекуването им.

„ При включване на сирените, в самата болница има бомбоубежища – сестрите, санитарите оказват помощ, с цел да се свлат децата според от положението им ”, изясни още тя.

В региона, в който се намират Елена и Георги, апокалиптичните картини липсват.

„ Пак е ужасно. Включват се сирените. Чуваме бомбите. Буквално се чува заплашителен тропот и стъклата стартират да вибрират ”.

Елена съумява да се свърже с посолството, ден след офанзивата на „ Хамас ”.

„ Записаха ни имената. Интересуваха от историята ни, дали имаме готови документи, с цел да тръгнем, в случай че се наложи. Обясних им, че на този стадий не можем, ние би трябвало да приключим проучването, поради това сме тук. Това е най-важното за мен сега ”.

Обаждане идва и външното ни министерство. От там оповестяват, че има проведен полет и Елена и Георги могат да се приберат през днешния ден.

„ Просто няма по какъв начин да стане. Това лекуване би трябвало да завърши тук. Остава едно само проучване, което няма по какъв начин да пропуснем ”.

На Георги следва значимо проучване на костния мозък, планувано за 1 ноември. По преценка на лекуващия доктор, поради ситуацията е изтеглено за идната сряда.За момента остават там.

„ Специално тук, последните бомбардировкибяха в понеделник в 17.00 часа. Беше обстрелван кварталът, в който се намираме. Едната ракета падна безусловно зад болничното заведение, чухме я мощно и видяхме пушека ”,допълни тя.

Елена и Георги не се чувстат сами, чуват се с близки, звънят им даже и непознати, с цел да се убедят, че са добре. Елена има вяра, че нещата ще се успокоят досега, в който двамата би трябвало да изоставен Израел.