Пари за IT системи - бол, „видимият“ резултат - липсва
На фона на хакерската офанзива от преди седмица, публичните поръчки за от дълго време трансформиралото се в мираж електронно ръководство не стопират.
Министерства, комисии, организации не престават да търсят реализатори за всевъзможни "компоненти " за бъдещата електронизация на ведомствата, множеството от които за доставка на компютри и софтуерни артикули, писане на стратегии, разбор на данни, систематична поддръжка и надграждане, консултантски услуги и така нататък и т.нататък.
Държавата продължава да харчи със забележителна скорост пари „ за възстановяване “ на IT системите си, които в множеството случаи са предостатъчно скъпи.
Само от началото на годината са оповестени и са в осъществяване повече от 100 публични поръчки в тази сфера, като харчовете за десетки и стотици милиони.
Инвестициите, направени от българската страна в тази тенденция от дълго време са надхвърлили няколко милиарда лв..
Само през предходната година в бюджета са били планувани 133 млн. лв. за е-управление, като от тях са били усвоени 113 млн. лв.. Това излиза наяве от формалната информация, която дава Държавната организация за електронно ръководство.
В кацата, която поддържа „ летящата “ наклонност на харчовете за електронно ръководство с изключение на нашите пари, предостатъчно място заемат и средствата от европейските фондове. Само за предходната година са били контрактувани и изпълнявани планове с финансиране от Европейския съюз за над 120 млн. лв.. Но единствено пет млн. от тях са били отредени по парещата тематика от последните дни- киберзащитата. Това стана ясно от признанието ( от преди дни) на самия вицепремиер, който е зает с тематиката - Томислав Дончев.
Темата с милионните разходи, за нещо което не се вижда е повдигана не един и два пъти. Тук е моментът да напомним, че още през март Народното събрание задължи Дончев до края на месеца (март) да показа отчет за положението на създадените съставни елементи на електронното ръководство, което на процедура държавното управление трябваше да даде пояснение къде са милионите, отпуснати за основаването на електронно държавно управление и за какво към момента няма обещаваните от години „ забележими резултати “.
Още преди две години (през 2017-а) стана ясно, че българската страна е похарчила близо два милиарда лв. след приемането на Стратегията за електронно държавно управление през 2002- а, която беше обновена през 2003- а и 2006-а до момента в който се стигна до края на 2010-а, когато тя беше сменена с по този начин нар.Общата тактика за електронно ръководство.
Простата сметка демонстрира, че за бъдещото електронно държавно управление, страната е харчила приблизително по 150 млн.лв. годишно, без от това да последва необикновен резултат.
По това време излязоха и разбори на експерти, които направиха съпоставяне сред нас и Естония (която от дълго време се дава за образец в е-управление), чиито разходи не надвишаваха 50 милиона лв.. Тази информация беше посочена в относителен разбор на Българската стопанска камара, озаглавен "Стига към този момент! ".
Това „ стига “, явно обаче не „ стигна “ до ушите, които трябваше да го чуят.
Министерства, комисии, организации не престават да търсят реализатори за всевъзможни "компоненти " за бъдещата електронизация на ведомствата, множеството от които за доставка на компютри и софтуерни артикули, писане на стратегии, разбор на данни, систематична поддръжка и надграждане, консултантски услуги и така нататък и т.нататък.
Държавата продължава да харчи със забележителна скорост пари „ за възстановяване “ на IT системите си, които в множеството случаи са предостатъчно скъпи.
Само от началото на годината са оповестени и са в осъществяване повече от 100 публични поръчки в тази сфера, като харчовете за десетки и стотици милиони.
Инвестициите, направени от българската страна в тази тенденция от дълго време са надхвърлили няколко милиарда лв..
Само през предходната година в бюджета са били планувани 133 млн. лв. за е-управление, като от тях са били усвоени 113 млн. лв.. Това излиза наяве от формалната информация, която дава Държавната организация за електронно ръководство.
В кацата, която поддържа „ летящата “ наклонност на харчовете за електронно ръководство с изключение на нашите пари, предостатъчно място заемат и средствата от европейските фондове. Само за предходната година са били контрактувани и изпълнявани планове с финансиране от Европейския съюз за над 120 млн. лв.. Но единствено пет млн. от тях са били отредени по парещата тематика от последните дни- киберзащитата. Това стана ясно от признанието ( от преди дни) на самия вицепремиер, който е зает с тематиката - Томислав Дончев.
Темата с милионните разходи, за нещо което не се вижда е повдигана не един и два пъти. Тук е моментът да напомним, че още през март Народното събрание задължи Дончев до края на месеца (март) да показа отчет за положението на създадените съставни елементи на електронното ръководство, което на процедура държавното управление трябваше да даде пояснение къде са милионите, отпуснати за основаването на електронно държавно управление и за какво към момента няма обещаваните от години „ забележими резултати “.
Още преди две години (през 2017-а) стана ясно, че българската страна е похарчила близо два милиарда лв. след приемането на Стратегията за електронно държавно управление през 2002- а, която беше обновена през 2003- а и 2006-а до момента в който се стигна до края на 2010-а, когато тя беше сменена с по този начин нар.Общата тактика за електронно ръководство.
Простата сметка демонстрира, че за бъдещото електронно държавно управление, страната е харчила приблизително по 150 млн.лв. годишно, без от това да последва необикновен резултат.
По това време излязоха и разбори на експерти, които направиха съпоставяне сред нас и Естония (която от дълго време се дава за образец в е-управление), чиито разходи не надвишаваха 50 милиона лв.. Тази информация беше посочена в относителен разбор на Българската стопанска камара, озаглавен "Стига към този момент! ".
Това „ стига “, явно обаче не „ стигна “ до ушите, които трябваше да го чуят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ