КНСБ иска 10% скок на доходите
На фона на полемиката в Европейския съюз по отношение на нуждата от смяна на фискалните правила за размера на недостига и дълга, КНСБ показа своята визия по тематиката. Синдикатът стартира и настояванията си за Бюджет 2023, и най-много за политиката по приходите.
КНСБ упорства за растеж на приходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10 % от 1 юли 2023 година, с цел да се компенсира плануваната инфлация до края на годината.
Президентът на синдиката Пламен Димитров разяснява, че в случай че за една или за няколко години не се съблюдават 3 % бюджетен недостиг, няма да се наруши дълготрайната фискална вероятност пред страната ни:
" Ние при 3% дори, при 2,9 недостиг предходната година, сме на 15,7% растеж на брутния артикул в номинално изражение, което значи, че в действителност дефицитът, в случай че се влага е добре, т.е. тези пари, които доста наплашват като парцалан нали, че видите ли тук едни милиарди ще се появят като недостиг и ще стане ужасно неприятно, в случай че тези пари отиват на вярното място, явно те въздействат положително върху стопанската система и усилват брутния артикул на глава от популацията и то много по-значително и бързо, в сравнение с при равни други условия ".
Според експертните сметки на КНСБ в бюджетния бранш са нужни още 248 милиона лв. за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. И че кумулативната инфлация за интервала 2023 – 2021 е 28,4 %.
Сметките на синдиката сочат още, че са нужни и 524 милиона лена в допълнение, с цел да се поддържа междинната заплата в образованието на 125 % от междинната за страната, както планува подписаният групов трудов контракт в бранша. Синдикатът не се отхвърля и от настояването си за второ покачване на минималната работна заплата за тази година на 850 лв. от 1 юли. Общо настояванията на КНСБ за бюджетния бранш се остойностяват на близо 1,3 милиарда лв. на стъпки още от 1 януари със задна дата, от 1 април и по-късно от средата на годината.
От синдиката акцентират, че за разлика от други страни, България няма проблем с размера на своя дълг. Много страни членки оферират да им бъде разрешено краткотрайно отклоняване от нормата от 3 % недостиг, при изискване че покажат " устойчива " наклонност за понижение на свръхзадляжнялостта си по отношение на брутния вътрешен артикул.
Затова КНСБ упорства сходно краткотрайно отклоняване да бъде допустимо и за страни с дълг под 60 % от Брутният вътрешен продукт, когато тези пари се употребяват за растеж на Брутният вътрешен продукт. В противоположен случай те ще бъдат ощетени поради това, че са били дисциплинирани.
КНСБ упорства за растеж на приходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10 % от 1 юли 2023 година, с цел да се компенсира плануваната инфлация до края на годината.
Президентът на синдиката Пламен Димитров разяснява, че в случай че за една или за няколко години не се съблюдават 3 % бюджетен недостиг, няма да се наруши дълготрайната фискална вероятност пред страната ни:
" Ние при 3% дори, при 2,9 недостиг предходната година, сме на 15,7% растеж на брутния артикул в номинално изражение, което значи, че в действителност дефицитът, в случай че се влага е добре, т.е. тези пари, които доста наплашват като парцалан нали, че видите ли тук едни милиарди ще се появят като недостиг и ще стане ужасно неприятно, в случай че тези пари отиват на вярното място, явно те въздействат положително върху стопанската система и усилват брутния артикул на глава от популацията и то много по-значително и бързо, в сравнение с при равни други условия ".
Според експертните сметки на КНСБ в бюджетния бранш са нужни още 248 милиона лв. за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. И че кумулативната инфлация за интервала 2023 – 2021 е 28,4 %.
Сметките на синдиката сочат още, че са нужни и 524 милиона лена в допълнение, с цел да се поддържа междинната заплата в образованието на 125 % от междинната за страната, както планува подписаният групов трудов контракт в бранша. Синдикатът не се отхвърля и от настояването си за второ покачване на минималната работна заплата за тази година на 850 лв. от 1 юли. Общо настояванията на КНСБ за бюджетния бранш се остойностяват на близо 1,3 милиарда лв. на стъпки още от 1 януари със задна дата, от 1 април и по-късно от средата на годината.
От синдиката акцентират, че за разлика от други страни, България няма проблем с размера на своя дълг. Много страни членки оферират да им бъде разрешено краткотрайно отклоняване от нормата от 3 % недостиг, при изискване че покажат " устойчива " наклонност за понижение на свръхзадляжнялостта си по отношение на брутния вътрешен артикул.
Затова КНСБ упорства сходно краткотрайно отклоняване да бъде допустимо и за страни с дълг под 60 % от Брутният вътрешен продукт, когато тези пари се употребяват за растеж на Брутният вътрешен продукт. В противоположен случай те ще бъдат ощетени поради това, че са били дисциплинирани.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ