ИПИ: Една трета от страната създава 86% от произведената продукция
На фона на интензивността на юг от Стара планина Северна България пустее
Още по тематиката
По-висока минимална заплата, по-високи цени
Увеличението на минималното заплащане води и до ниска претовареност, демонстрира изследване на ЕЦБ
16 яну 2018
Общинските лечебни заведения желаеха двойна дотация от страната
Сто от 121 клиники ще получат общо 28.5 млн. лева дотация от страната, те обаче желаят още 30 млн. лева
15 яну 2018
Северът отхвърля да почине
Всички виждат по какъв начин един район на страната запада и никой не прави нищо по въпроса. Това ще става все по-голям проблем
12 яну 2018
Регионите в България: Пропаст, която не стопира да пораства
Оживлението през последната година е съсредоточено в стопански мощните области, до момента в който по-слабо развитите региони стагнират
27 ное 2017 Икономическата интензивност в страната е съсредоточена в 20 районни центъра, които са ситуирани на към една трета от територията на България и са произвели 86% от продукцията в стопанската система. Тези райони притеглят най-вече капитал и хора, до момента в който останалите две трети от картата на България са като икономическа пустиня.
Един от факторите за това районно разделяне е неналичието на подобаваща пътна инфраструктура в Северна България, както и незадоволителната й съгласуваност с южната част на страната, където са ситуирани множеството стопански дейни общини. Друг определящ фактор са размера на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, обществената среда. Това са част от изводите в пилотното проучване " Икономическите центрове в България " на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Целта му е да покаже кои райони могат да работят дружно, с цел да подобрят икономическото си положение.
Анализаторите изясняват, че отсъствието на други региони от картата не значи, че в тях няма бизнес интензивност, вложения и вероятности за развиване. Но те се развиват по-бавно.
София и Пловдив
Най-големият стопански център е този към Столичната община, който има вторично ядро - община Перник. И до момента в който доста от перничани работят в София, градът им притегля работна ръка от близките общини. В стопански център " София " една трета от работещите в България създават 43% от продукцията в страната през 2015 година и притеглят над половината от непознатите вложения.
Пет пъти по-малко е производството на центъра към Пловдив, който обгръща 12 общини. Темпът на напредък на продукцията там обаче е измежду най-високите сред 2011 и 2015 година Принос за позитивната наклонност имат вложенията и привличането на хора като работна ръка от все по-далечни общини. Водещ бранш и шеф е преработващата индустрия.
Центърът на север
Северна България пустее на фона на интензивността на юг от Стара Планина. Изключение е район от няколко центъра в североизточната част на страната - към Варна, Шумен и Търговище, които включват 17 общини с връзки между тях. Варна създава три четвърти от продукцията в района, а Девня, която се обособява като вторично ядро и притегля работещи от прилежащи общини - още 15%.
В северната част на страната е ситуиран и характерният център " Габрово - Севлиево ", който се състои от две ядра, обединени поради географската си непосредственост и трудовата миграция посред им. Тук външна страна няма, а профилът е очебийно промишлен. Икономиките на Габрово и Севлиево се движат съвсем редом, означават от ИПИ.
По-специфични са и енергийните центрове към Раднево и Козлодуй, където заплатите са доста над междинните за 2015 година - надлежно 1053 лева и 1465 лева, при 878 лева брутна в страната. Причината - високото възнаграждение в нуклеарната централа и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ".
Регионът с капацитет
В региона към Стара Загора пък изпъква един по-широк стопански център с промишлен профил, който с изключение на обитаемоте места към Раднево включва Сопот, Стара Загора, Казанлък, Гълъбово. " Това естествено оформяне на стопански център към Стара Загора е и повода за почналата работа на локалните управляващи по обособяването и позиционирането на Индустриална зона " Загоре ", означават икономистите. " Този регион има необработен капацитет да се развие и в областта на осведомителните технологии и аутсорсинга по образеца на Пловдив, което е значимо за задържането на висококвалифицирани младежи в региона ", допълват още от института.
Направеният обзор на икономическите центрове в страната и техните периферии следва да се преглежда като първа стъпка към оформянето на сполучливи капиталови дестинации
Още по тематиката
По-висока минимална заплата, по-високи цени
Увеличението на минималното заплащане води и до ниска претовареност, демонстрира изследване на ЕЦБ
16 яну 2018
Общинските лечебни заведения желаеха двойна дотация от страната
Сто от 121 клиники ще получат общо 28.5 млн. лева дотация от страната, те обаче желаят още 30 млн. лева
15 яну 2018
Северът отхвърля да почине
Всички виждат по какъв начин един район на страната запада и никой не прави нищо по въпроса. Това ще става все по-голям проблем
12 яну 2018
Регионите в България: Пропаст, която не стопира да пораства
Оживлението през последната година е съсредоточено в стопански мощните области, до момента в който по-слабо развитите региони стагнират
27 ное 2017 Икономическата интензивност в страната е съсредоточена в 20 районни центъра, които са ситуирани на към една трета от територията на България и са произвели 86% от продукцията в стопанската система. Тези райони притеглят най-вече капитал и хора, до момента в който останалите две трети от картата на България са като икономическа пустиня.
Един от факторите за това районно разделяне е неналичието на подобаваща пътна инфраструктура в Северна България, както и незадоволителната й съгласуваност с южната част на страната, където са ситуирани множеството стопански дейни общини. Друг определящ фактор са размера на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, обществената среда. Това са част от изводите в пилотното проучване " Икономическите центрове в България " на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Целта му е да покаже кои райони могат да работят дружно, с цел да подобрят икономическото си положение.
Анализаторите изясняват, че отсъствието на други региони от картата не значи, че в тях няма бизнес интензивност, вложения и вероятности за развиване. Но те се развиват по-бавно.
София и Пловдив
Най-големият стопански център е този към Столичната община, който има вторично ядро - община Перник. И до момента в който доста от перничани работят в София, градът им притегля работна ръка от близките общини. В стопански център " София " една трета от работещите в България създават 43% от продукцията в страната през 2015 година и притеглят над половината от непознатите вложения.
Пет пъти по-малко е производството на центъра към Пловдив, който обгръща 12 общини. Темпът на напредък на продукцията там обаче е измежду най-високите сред 2011 и 2015 година Принос за позитивната наклонност имат вложенията и привличането на хора като работна ръка от все по-далечни общини. Водещ бранш и шеф е преработващата индустрия.
Центърът на север
Северна България пустее на фона на интензивността на юг от Стара Планина. Изключение е район от няколко центъра в североизточната част на страната - към Варна, Шумен и Търговище, които включват 17 общини с връзки между тях. Варна създава три четвърти от продукцията в района, а Девня, която се обособява като вторично ядро и притегля работещи от прилежащи общини - още 15%.
В северната част на страната е ситуиран и характерният център " Габрово - Севлиево ", който се състои от две ядра, обединени поради географската си непосредственост и трудовата миграция посред им. Тук външна страна няма, а профилът е очебийно промишлен. Икономиките на Габрово и Севлиево се движат съвсем редом, означават от ИПИ.
По-специфични са и енергийните центрове към Раднево и Козлодуй, където заплатите са доста над междинните за 2015 година - надлежно 1053 лева и 1465 лева, при 878 лева брутна в страната. Причината - високото възнаграждение в нуклеарната централа и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ".
Регионът с капацитет
В региона към Стара Загора пък изпъква един по-широк стопански център с промишлен профил, който с изключение на обитаемоте места към Раднево включва Сопот, Стара Загора, Казанлък, Гълъбово. " Това естествено оформяне на стопански център към Стара Загора е и повода за почналата работа на локалните управляващи по обособяването и позиционирането на Индустриална зона " Загоре ", означават икономистите. " Този регион има необработен капацитет да се развие и в областта на осведомителните технологии и аутсорсинга по образеца на Пловдив, което е значимо за задържането на висококвалифицирани младежи в региона ", допълват още от института.
Направеният обзор на икономическите центрове в страната и техните периферии следва да се преглежда като първа стъпка към оформянето на сполучливи капиталови дестинации
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ