Как войната между Израел и „Хамас“ разкрива неадекватността на ЕС?
На Европа към този момент не ѝ се постанова да търпи онази изтъркана иронична фраза на Хенри Кисинджър за това на кого да се обадиш, в случай че искаш „ да се обадиш на Европа “. Така или другояче в този момент никой не се обажда, написа “Politico ”.
От безбройните геостратегически илюзии , които бяха разрушени през последните дни, най-отрезвяващият извод за всеки гражданин на континента би трябвало да бъде следният: На никого не му пука какво мисли Европа. В редица световни огнища на напрежение – от Нагорни Карабах до Косово и Израел, Европа е лимитирана до ролята на доброжелателна неправителствена организация , чийто филантропичен принос е добре пристигнал, само че другояче е пренебрегнат .
27-членният блок постоянно е изпитвал компликации да формулира своя поредна външна политика , като се имат поради другите национални ползи. Въпреки това дълго време той имаше значимо значение , най-много заради размера на своя пазар. Влиянието на Европейски Съюз в международен мащаб обаче отслабва на фона на прогресивния спад на стопанската система му и неспособността му да показва военна мощност във време на възходяща световна неустойчивост. Вместо „ геополитическата “ мощ, в която председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен даде обещание да се трансформира съюзът при встъпването си в служба през 2019 година, в последна сметка Европейски Съюз се трансформира в общоевропейска пешка , която ненапълно буди неразбиране у „ сериозните играчи “ на интернационалната политическа сцена, като в множеството случаи членовете му просто се смущават измежду какофонията си от несъгласия .
Ако това звучи извънредно и сурово , дано вземем за образец събитията от последните 72 часа. След като през уикенда групировката „ Хамас “ мазета стотици израелски почтени жители, в понеделник еврокомисарят по разширението и политиката на съседство Оливер Вархели разгласи, че блокът „ неотложно “ ще спре помощта за Палестинската власт в размер на 691 млн. евро. Няколко часа по-късно словенският комисар Янез Ленарчич опроверга унгарския си сътрудник, като настоя, че помощта „ ще продължи, до момента в който е належащо “.
След това пресслужбата на Комисията насочи изказване, че Европейски Съюз ще извърши „ незабавен обзор “ на някои стратегии за помощ, с цел да подсигурява, че средствата няма да бъдат ориентирани към тероризма, което значи, че такива защитни ограничения до момента не са били въведени . Що се отнася до висшия представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел , резултатът от всяко преразглеждане на помощта за палестинците беше превдварително решен , което стана ясно от коментара му: „ Ще би трябвало да поддържаме повече, а не по-малко. “.
В резюме : В рамките единствено на 24 часа Европейски Съюз мина от оповестяване на прекъсване на цялата помощ за палестинците до противоположното изказване, че ще усили потока от средства в тази посока.
Реакцията на Европейски Съюз по отношение на събитията в Израел беше не по-малко объркана . Дори когато Израел към момента броеше жертвите от ужасяващата смъртоносна офанзива, Борел, дълготраен критик на страната, който на процедура е разгласен за личност нонграта там, не взе изрично страна в спора. Борел осъди строго дейностите на „ Хамас “, като ги назова „ варварската и терористична офанзива “ , като в същото време укори Израел за блокадата на Газа и акцентира „ страданието “ н а палестинците, които са подкрепили концепцията „ Хамас “ да пристигна на власт.
Тези стъпки обаче незабавно провокираха неодобрение от други краища на Европейски Съюз , като Клер Дейли , евродепутат с леви възгледи от Ирландия, сложи под въпрос легитимността на Урсула фон дер Лайен и я прикани да „ замълчи “. В средата на седмицата определянето на позицията на Европа във връзка с рецесията в Израел приличаше на игра на Дартс със завързани очи.
Рисково състояние
Не е нужно човек да се вглежда по-далеч от Украйна, с цел да си потвърди, че позицията на Европейски Съюз не е изключително изменена и през днешния ден. Въпреки че Европейски Съюз направи каквото може, предоставяйки десетки милиарди финансова, филантропична и военна помощ, това не е задоволително, с цел да помогне на Украйна да задържи съветските сили на разстояние. Без поддръжката на Съединени американски щати, евентуално съветските войски към този момент щяха да бъдат ситуирани по целия източен фланг на Европейски Съюз – от Балтийско до Черно море.
Тежкото състояние на Украйна акцентира пропастта сред геостратегическите желания на Европа и действителността . Въпреки че Европа не очакваше пълномащабната инвазия от страна на Русия, тя от години изтъкваше необходимостта да усъвършенства отбранителните си качества. Реалността е такава, че постоянно ще бъде по-лесно някой в потребност да се опре на Вашингтон, в сравнение с да се реализира европейски консенсус във връзка с външната политика и военните качества.
Въпреки цялата изразителност за нуждата Европа да играе по-глобална роля , даже водачите на най-големите членки на Европейски Съюз – Франция и Германия, наподобява не мислят съществено за това. Докато Байдън обсъждаше рецесията в Израел в Белия дом, френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц бяха заети с съвещания в Хамбург. След като се споразумяха да удвоят напъните си за понижаване на бюрокрацията в Европейски Съюз, те взеха решение да отпразнуват това с сътрудниците си. Лидерите отпразнуваха сполучливите си договаряния на локален пристан с бира и локални специалитети. Най-важното обаче е, че телефонът на никого не звънна.
