Обезлюдяването на Босилеград и липсата на работни места карат повечето млади да емигрират
На едвам 128 км югозападно от София българското малцинство в град Босилеград ревниво съхранява своята еднаквост десетилетия наред. Над 70 на 100 от локалното население, което през днешния ден надвишава 2 500 души, се самоопределят като българи. По силата на Ньойския контракт от 1919 г.тези земи минават към рамките на Кралството на сърби, хървати и словенци. Близо век по-късно жителите на Босилеград не престават да бранят своя роден език, обичай и обичаи. Гледат български медии и се интересуват от протичащото се у нас.
През ден пътуват до Кюстендил, откъдето пазарят.
Обезлюдяването на региона и неналичието на работни места подтиква множеството младежи да потърсят по-добра реализация надалеч от бащината къща, тъй като в града няма работещи предприятия, а младите експерти в разнообразни сфери не могат да намерят работа по специалността. Земеделието и отглеждането на животни също са в крах.
Културно-информационният институт на българското малцинство в Босилеград, който тази година празнува 20 години от откриването си, има значителен принос за съхраняването на българското съзнание измежду сънародниците ни в Сърбия. Председателят на организацията Иван Николов акцентира пред БНР, че българите в Босилеград са един измъчен народ, поради опитите да бъдат асимилирани.
"Ние сме претърпяли всички известни в света способи за денационализация и асимилация ", споделя мъжът.
Той удостоверява, че главните проблеми на града са безработицата и замърсяването на околната среда. Привързаността към родния край задържат не малко младежи в града. През миналите 20 години към 800 студенти са приключили образованието си в България. Сред тях е и 30-годишният Воислав Стойов, който е приключил българска лингвистика в Благоевград, а през днешния ден преподава български език в главното учебно заведение в Босилеград. "Имаме паралелки, които напълно учат на майчин език. Перспективата не е толкоз добра, децата понижават ".
Ръководителят на културния институт Иван Николов напомня, че локалното население чака помощ от България. "Българският бизнес да пробие тук, с цел да предложи работа на хората ", надява се той.
През ден пътуват до Кюстендил, откъдето пазарят.
Обезлюдяването на региона и неналичието на работни места подтиква множеството младежи да потърсят по-добра реализация надалеч от бащината къща, тъй като в града няма работещи предприятия, а младите експерти в разнообразни сфери не могат да намерят работа по специалността. Земеделието и отглеждането на животни също са в крах.
Културно-информационният институт на българското малцинство в Босилеград, който тази година празнува 20 години от откриването си, има значителен принос за съхраняването на българското съзнание измежду сънародниците ни в Сърбия. Председателят на организацията Иван Николов акцентира пред БНР, че българите в Босилеград са един измъчен народ, поради опитите да бъдат асимилирани.
"Ние сме претърпяли всички известни в света способи за денационализация и асимилация ", споделя мъжът.
Той удостоверява, че главните проблеми на града са безработицата и замърсяването на околната среда. Привързаността към родния край задържат не малко младежи в града. През миналите 20 години към 800 студенти са приключили образованието си в България. Сред тях е и 30-годишният Воислав Стойов, който е приключил българска лингвистика в Благоевград, а през днешния ден преподава български език в главното учебно заведение в Босилеград. "Имаме паралелки, които напълно учат на майчин език. Перспективата не е толкоз добра, децата понижават ".
Ръководителят на културния институт Иван Николов напомня, че локалното население чака помощ от България. "Българският бизнес да пробие тук, с цел да предложи работа на хората ", надява се той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ