Остаряването е неизбежно. Израстването е въпрос на избор
На една от лекциите професорът ни заяви, че имаме нова колежка. В този миг усетих леко допиране по рамото. Огледах се и видях дребничка бабичка, която ми се усмихваше толкоз намерено и лъчезарно, че несъзнателно и аз се усмихнах.
– Здравей, красавице. Аз съм Роуз и съм на 87 години. – сподели тя. – Може ли да седна до теб?
Усмихнах й се още веднъж и й направих място.
– Разбира се, сядай. Мога ли да попитам какво те води в университета на тази почтена възраст? – внезапно ми се прииска да се пошегувам с нея.
– Тук съм, с цел да срещна някой богат мъж, да се омъжа и да му родя куп дечица. – намигна ми дамата и още веднъж се усмихна.
– А съществено? – продължих аз. Все повече харесвах новата си състудентка и бях любопитна какво я стимулира да се захване са такова предизвикателство на тази възраст.
– Ами, в случай че би трябвало сериозно… Винаги съм желала да имам висше обучение. И ето ме тук. – малко отговори Роуз.
След лекциите излязохме дружно и седнахме да пием кафе. От този ден нататък постоянно си тръгвахме дружно с Роуз и дълго разговаряхме. Обичах да чувам нейните разкази, в които тя споделяше своята мъдрост и житейски опит. Междувременно тя се трансформира в иконата на випуска. Където и да отидеше, Роуз бързо се сприятеляваше, обличаше се добре и откровено се радваше на вниманието на сътрудниците. Тя живееше!
В края на семестъра я поканихме да изнесе тирада на тържеството на випуска. Когато потегли към трибуната, листовете, на които си беше написала словото, паднаха от ръцете й и се разпиляха по пода. Роуз се тормози и се опита да ги събере, само че съумя да вдигне единствено някои от тях.
– Моля да ме извините, малко се разсеях. Заради мъжа си зарязах бирата и в този момент от напълно малко уиски се опияних, – пошегува се тя. – Сега ще ми е мъчно да си подредя речта още веднъж, по тази причина ще ви кажа единствено няколко неща, които мисля.
Когато смехът в залата утихна, тя се прокашля и стартира да приказва:
– Ние не преставаме да играем, тъй като остаряваме. Ние остаряваме, тъй като стопираме да играем. Има тъкмо четири секрети на младостта, щастието и триумфа. Трябва да се смеете всеки ден и всеки ден да откривате нещо занимателно в живота. Трябва да имате фантазия. Когато спрете да мечтаете – вие умирате. Около нас има толкоз хора, които към този момент са мъртви, без даже да подозират това!
Има голяма разлика сред стареенето и израстването. Ако вие сте на 19 години и цяла година се протягате на дивана и не извършите нищо свястно, в края на годината ще станете на 20. Ако аз върша същото след една година ще навърша 88 години. Няма нищо комплицирано в това да станеш по-възрастен. Не е необходим гений или някакви качества, с цел да станеш по-възрастен. Важното е да откриеш нови благоприятни условия в тази смяна. Да не съжаляваш за нищо! Възрастните хора нормално не съжаляват за това, което са създали, а за това, което не са съумели да създадат. И от гибелта се опасяват единствено тези, които съжаляват за прекалено много неща.
Тя приключи речта си с думите „ Ваша, Роуз ” и се върна на мястото си. Всички се умълчаха, осмисляйки думите й.
След една година Роуз приключи степента, която беше почнала преди години и получи дипломата, за която толкоз беше мечтала. Седмица по-късно умря в съня си.
Повече от две хиляди студенти пристигнаха на погребението, с цел да почетат паметта на тази дребничка жена, на тази светла персона, която със своя образец ни сподели, че в никакъв случай не е късно да станеш това, което искаш да бъдеш.
Няма нищо комплицирано в остаряването. Това е неизбежно. Но израстването е въпрос на избор.
Инфо: gsfindia.com a
