На думи е лесно: да обичаш, да мразиш, да си

...
На думи е лесно: да обичаш, да мразиш, да си
Коментари Харесай

БСП – на всяка криза похлупак

На думи е елементарно: да обичаш, да мразиш, да си жертвоготовен, да се „ впускаш “ в борби, цяла страна да променяш, да реформираш, да обещаваш, да съблазняваш. Да, на думи е елементарно.

Всеки, следил рефлексите и държанието на Българска социалистическа партия, знае защо става дума.

Мислех да стартира това тук с думите на Левски: „ Дела трябват, а не думи “, само че се отхвърлих – съгласете се, че щеше да е доста помпозно. А и още нещо: положението на соц. пространството у нас не допуска чак такава съвестност, нали?

Разбрахме, че „ Визия за България “ не е подготвена и се доизработва в придвижване, от Българска социалистическа партия ще се допитват до хората за това и това. От една страна не е неприятно да се питат хората, несъмнено. От друга – стои фактът, че програмата-слънце не е подготвена, само че това не обезкуражава Българска социалистическа партия да се пробват да протегнат ръка към властта. Още в този момент.

Веднага я желаят. А какво ще я вършат, в случай че я вземат?

Освен неналичието на ясна тактика (и тук не приказваме единствено за упоменатата „ Визия за България), в Българска социалистическа партия се видя, че има известно вътрешноведомствено напрежение. Много хора се подвеждат в такива моменти и експанзията им, насъбрана в резултат от напрежението и напрежението, избива в неверни направления и вършат неща, за които след това съжаляват.

Лошо е, когато това не е обособен човек, а цяла една партия. Защо тогава е това предпочитание за власт в този момент?

Възможно ли е да е поради това, че употребяват рецесиите, с цел да удрят по държавното управление? Да, те знаят, че в миг на рецесия има неодобрение. Използват момента. Ако стане – стане. Ако ли не – чакат идващия случай. На правилото на телефонните измамници – „ все в миналото ще върже “.

Използваха убийството на Виктория Маринова, с цел да яхнат вълната на недоволството и да настроят хората. После се оказа, че убийството е чисто престъпно и няма нищо политическо или подмолно. И излезе целият отдел „ Пропаганда “ – уеб сайтове с неразбираеми притежатели, лъхащи на рубли, както и платени тролове по форумите да пишат, че е режисура, а журналистката е убита от експерт. Един-двама, влюбени в конспирациите, им повярваха, само че като цяло не хвана доста дикиш.

Трябваше по-тежка артилерия – Елена Йончева сподели, че не имат вяра (съвсем както и Москва не има вяра на сълзи!), до момента в който не се направи интернационално следствие. Айде в този момент – всички знаем, че, в случай че бяха поискали такова следствие, същите герои от Българска социалистическа партия щяха да скочат да кажат: „ Видяхте ли – толкоз са некадърни, че им се постанова да търсят помощ извън. Никакво доверие в институциите “.

(Тук няма да си върша даже труда да изяснявам, че приказваме за основаване на нервности и разлюляване на стабилността на страната. От Българска социалистическа партия евентуално ще обяснят, че това е нещо належащо, с цел да се сменят ръководещите. Тоест – те да дойдат на власт. Така че – да, от тяхна позиция си е необходимо).

И-и-и… стигнахме до опазването на здравето. Скандалите с сменените медикаменти за онкоболни не са отшумели изцяло – комфортно си е да се отиграе и това, нали? И резултатът (с натрупване) – избор на съмнение поради опазването на здравето.

И внезапно, вотът на съмнение поради опазването на здравето, се случва на фона на различен един скандал, обвързван със гибел поради далавери. (Присъда: смъртна/ Обвинение: родени в България!)

Става дума за Националната профилирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести – консултантски услуги и планове за поправки, които не са реализирани; пазаруване на медикаменти на повишени цени; нарушавания на процедури по публични поръчки и липса на надзор по съмнителни контракти.

Би било добре пристигнало това в офанзивата на Българска социалистическа партия, в случай че не беше излязло припомнянето, че при първия одит на болничното заведение, началник там е Георги Михайлов, който след това е… (точно по този начин, вярно предполагате) народен представител от Българска социалистическа партия!

И с цел да е цялостен „ майтапът “ – става и зам.-председател на парламентарната комисия по опазване на здравето.

Ако ги съдим по думите им – велики са, спор няма, великодушни са и милеят за родината и хората. Ако ги съдим по делата… е, не напълно. Социалисти-милионери.

Още едно необичайно разминаване на полезности: националното обединяване на дамите социалистки желаят да се обърне особено внимание на предварителната защита и битката с домашното принуждение и насилието над дами и деца. Странно – същите социалисти, които скочиха против Истанбулската спогодба, която ясно отразява точно това. И се радваха като партизанин на мандра, когато съдът излезе с решение против нея. Малко двулично някак си…

Искат и повече дами в политиката, изключително в идните локални избори. Трябва да си помислят въпросните дами обаче до каква степен това ще е в тяхна изгода, тъй като одеве приключи един, да го назовем – обществен опит, един обществен лакмус за това къде са Българска социалистическа партия – частичните локални избори в 3 обитаеми места. В 2 печели ГЕРБ, в третото – Вътрешна македонска революционна организация. Българска социалистическа партия изгубиха с големи разлики (все едно Ботев Враца бяха излезли против Юнайтед), а в Суходол, област Силистра, Българска социалистическа партия въобще пък и не показаха претендент.

Двоумя се: дали да съм засегнат, че на Българска социалистическа партия не им пука задоволително за едно малко обитаемо място, че да не излязат с кандидат; или да ги поздравя за мъдрото решение да не набутват какъв да е, едвам имат някакъв претендент. То се е видяло, че нямат кадър (къса аварийна пейка, както се казва). Избирам си второто: приветствам Българска социалистическа партия за решението да не бутат някой просто поради концепцията.

Почнахме някак да привикваме и да не ни прави усещане, когато от Българска социалистическа партия дават обещание „ на едро “. Но подценяваме риска – има хора, които към момента се връзват. Иска им се да имат вяра, че от време на време пръчката е вълшебна.

Подценяваме упорството и глада за власт и изява. Някога Джорджано беше посмешището на страната, само че той настойчиво не спря да натрапва наличието си, игнорирайки всички насмешки (мислеше, че вали, до момента в който го плюеха), и стана прочут. Че даже се добра до статута „ звезда “. Или най-малко „ известен “.

Внимавайте – в този момент може да са ни занимателни опитите на Българска социалистическа партия да вземат властта, само че след това няма да ни е по никакъв начин смешно. Защото помним какво става, когато алените са на власт. Всъщност… помним ли? Че късата национална памет се оказа едно от оръжията на комунистите. Нали знаете – по БайТошово време всичко е било цветя и рози, не е имало лагери, не са затваряли за политически вицове, не са стригали по улиците, не е имало печати по краката, независимост на словото – навсякъде, независимост на личността, море за всички и евтини кебапчета!

Обещават Българска социалистическа партия „ на едро “. Намекват, че ще създадат ДДС-то 5% на хляба и сиренето. Защо не на книгите, да вземем за пример, е мистерия. Може някой да поумнее от четене и да се опомни ли? Я, по-добре – обезпечи му на нашенеца евтинко да си хапне и ще ти е признателен до гроб. Просякът и робът на малко се радват.

А и детските градини трябвало да са безвъзмездни. Така е, би трябвало. С времето може и да станат. Но това време не се свежда до годините на един мандат, а на дълга икономическа еволюция – десетилетия. Никой не може да изясни по какъв начин хем налозите ще се понижават, хем обществените услуги ще са безвъзмездни. Кой ще покрива разноските? Милионерите от Българска социалистическа партия? Е, в случай че е по този начин – може. А-а-а-а, те по тази причина са ги натрупали тия милиони – да са им подготвени, като дойдат на власт – те за нас ще са.

С риск да се повторя, ще би трябвало да кажа, че Българска социалистическа партия се държи като млада партия, която в никакъв случай не е взела участие в ръководството и нищо, но нищо не ѝ тежи на съвестта.

Добре, да кажем, че не помните Луканов, Виденов и по-назад във времето или даже и Станишев. Добре. Но най-малко Орешарски го помните, нали? Протестът, който продължи година. Кога в България е имало сходно нещо различен път? Колко протести имаше през последните 30 години? Бунтове, не митинги. И все против комунисти.

В тоя ред на мисли: какво ли не преживяхме – неща, които ще ги пишат в учебниците по история – ние сме директните очевидци (макар че в нашия случай май по-удачна е думата „ оживелите “); минахме през Луканова, през Виденова зима. Как епично звучат тези имена, а? Кънтят като предсказване от алегория. А в случай че в този момент Българска социалистическа партия дойдат (това може да стане, в случай че ГЕРБ си вкарат някой автогол и сами се бият – не е нещо нетипично за БГ спорта и от Българска социалистическа партия дебнат), ще ни запокитят в нещо, което ще назовем „ Нинова зима “.

Някак несериозно звучи. Като заглавието на някой не доста прочут народняшки роман на Йовков.

Дори и евентуалната им рецесия не звучи съществено.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР