На дома, в който живея, допреди няколко години имаше паметна

...
На дома, в който живея, допреди няколко години имаше паметна
Коментари Харесай

Подвигът на книжарите

На дома, в който пребивавам, допреди няколко години имаше паметна плоча с почернял от времето надпис:
"Тук бе обесен на 15.ХI.1877 година книжарят Стоян Недялков Табаков, герой за освобождението на народа от турско иго ".
Вярвам, че някои от минаващите около жилищната кооперация на бул. "Дондуков " 5 в столицата си го спомнят. Плочата бе сложена високо на стената, до входа на Банка ДСК.
- Кой е Стоян Недялков Табаков, какъв воин е бил този българин? - към този момент няма да има кой да си зададе този въпрос. След като злосторници изкъртиха плочата за жълти стотинки, паметта за него дефинитивно ще бъде изтрита от съзнанието на софиянци. А Книжаря, както е бил прочут в предишното, е име, което не трябва да забравяме.

Стоян Недялков Вардев, прочут още с прякора Табака, е роден в Якоруда. Баща му бил селски зограф, който "шарел " сватбени ракли с цветя, рисувал пейзажи по стените на къщите. Пазарили го да нашари с пейзажи и трендафили дарителните стаи в Рилския манастир. И от признателност за изкусната му работа управата на манастира приела сина му Стоян, изучила го на четмо и писмо. Тук Стоян за първи път видял пандури - въоръжени българи, които пазели манастира. Тези някогашни харамии и хайдути, стражници на манастира, му създали доста мощно усещане. По-късно ориста го отвела в София.
Заедно със своя братовчед Никола Вардев, Стоян разкрил през 1867-1868 година първата книжарница в София - в Златарската чаршия, покрай красивия градски часовник. В дюкянчето, наред с кръстчета, глобуси, карти и свещи, те продавали "Песнопойка " с хайдушки национални песни, "История на хайдут Сидеря " от Никола Козлев, "Поевропейчване на турчина " - комедия, издадена в Браила от Д. Паничков, "Дунавските българе " от Д. Илавойски, преведена от Христо Ботев, и други
Предполага се, че Стоян Табаков е разпространявал и дребната брошура "Стихотворения " от Ботьова и Стамболова... В книжарницата му се събирали доста будни българи.
Освен в София двамата книжари обикаляли близките села и разнасяли с кон книгите измежду народа. Стигнали до Пирот, Ниш, Разлог, Горна Джумая, Плевен, Радомир, Трън, Самоков и Дупница. По време на една обиколка из селата край София Стоян Табака едвам не бил погубен. Черкези го нападнали, с цел да го ограбят. Взели му кончето и кесията. Сандъка с книгите обаче оставили. В него, сред двойното дъно, били тези дребни книжки, на чиято корица лъв разкъсвал турски флаг - "Устав на Български революционен Централен комитет ".
Пишело, че е публикуван в Женева, а в действителност бил отпечатан в Букурещ, в печатница "Свобода ". Книжарят знаел, че в случай че една от тези книжки попадне в турския конак, с националното дело в Софийско е свършено. Затова се съгласил кончето да му вземат, само че сандъка с книгите да му оставят.
Освен двамата, на това благородно дело се посветил и Георги Стоицев, псалт в черквата "Св. Неделя ", и дякон Никола Стефанов Крушкин (Чолака) от село Бистрица. Дякон Никола служел в Драгалевския манастир, до момента в който не срещнал Васил Левски. Апостола постоянно се криел в обителта. Никола последвал образеца му и захвърлил расото. Отворил книжарница в София, тъй като съзнавал, че на народа били нужни и книги, освен оръжие.
В началото продавал книги в българската махала Кору-чешме, след това станал пътен книжар из шопските села. "Шопският деятел " се обличал "ала франга " - с бяла риза и черна връзчица, с непроменяемо притисната към тялото лява ръка. (Като дете се бил осакатил по време на игра с барут - останал с една ръка, бил еднорък, оттова и прякора му Чолака.)
През 1877 година софийските будители почнали да работят все по-конспиративно. Близки сътрудници на Васил Левски, книжарите не прекъснали активността си и след неговото залавяне. Настъплението на съветските войски и протестът на софиянци озлобявали от ден на ден валията Махзар паша. За най-малкото нарушение в София се издавали смъртни присъди. Бесилки стърчали във всички квартали. Най-много били на пазарищата.
Въпреки заканите и заканите, книжарите организирали младежите за самозащита и избавяне на града от грабежи и опожаряване.
Турската власт се досещала, че българите се готвят за опозиция, само че не знаела кой е вдъхновителят на организацията. Пръв в конака бил набеден Георги Стоицев. Хванали го край огъня на един пастир. Като видял отдалече препускащите конници, той схванал, че идват за него и побързал да изгори книгите. Ала вместо тескерето, оставил образец от "Песнопойката ".
На разпита излъгал, че книжката бил намерил инцидентно на пътя. Съдията обаче съумял да научи от простодушната му майка, че песнопойките са му дадени от Стоян Табака и Никола Вардев. Освен сина й и Никола Чолака ги разнасял из близките села. Така турците елементарно разкрили "опасната стока " в книжарниците на четиримата будители. И тогава ги оковали във вериги. Осъдили ги на гибел посредством обесване. Спасил се единствено Никола Вардев, който излъгал съдията, че е подготвен да одобри исляма.
За обесването на книжарите споделя лондонският вестник "Стандарт " в една дописка от София. На 15 ноември 1877 година Стоян Табака се облякъл като за празник. В килията Георги Стоицев и Никола Чолака били посърнали. Но той намерил кураж да ги ободри, като им споделил: "Няма от какво да се боим!... Бесилката ще ни е причестяване! "
Като повикали Стоян Табака пред бесилката в тогавашната махала "Капана " до красивия градски часовник, той изтърсил цигарлъка, турил го в пояса си и се навел да окачат надписа, който на турски, гръцки и български съобщавал защо е обесен. И пред гибелта Стоян бил спокоен, и с въжето на врата бил хубав!
Н. Владикин ни е оставил спомен, оповестен в сп. "Дума " от 1890 година, съгласно който британският публицист от "Стандарт " бил толкоз мощно впечатлен от гледката, че "помолил турското държавно управление да му разреши да откупи облеклата и чибучката на обесения, с цел да ги фотографира и изпрати в музея за восъчни фигури на госпожа Тюсо в Лондон "...
Никола Чолака обесили пред книжарницата му на ъгъла на днешните улици "Витоша " и "Алабин ". Преди да ритнат бурето под краката му, той съумял да извика: "Аз плебей ще умра, само че българският народ свободен ще живее! " Умрял преди да изгрее свободата, недочакал свидната си рожба Любица, която се родила три месеца по-късно...
Георги Стоицев висящ на бесилото до Лъвов мост, прочут в предишното като Шарения мост.
Друг герой за свободата, който също висящ на бесилото в последните дни на робството, бил Киро Гьошев, именуван още Киро Селенчето или Киро Кафеджи. Той продавал в кафенето си също книги, измежду които и бунтовническата песнопойка. Бил извънредно колоритна персона - звучен и с горещо сърце, рекламирал книжките, като изпявал по някоя и друга ария от песнопойката. Него турците обесили на "Говежди пазар " (край ул. "Позитано ").
На 23 декември 1877 година отрядът на есаула Тишченко влезнал в София. Турските войски към този момент били отстъпили през Бали Ефенди (Княжево) и Владайските възвишения. Русите минали край ограбената книжарница, където още стърчало бесилото на Стоян Табака. Посрещнали ги младежите от отряда за избавяне на града от опожаряване.
Героичната гибел на четиримата книжари от София в действителност била крачка към тяхното величие. Можем единствено надълбоко да съжаляваме, че днешните столичани не знаят съвсем нищо за тяхната всеотдайност...



Стоян Недялков Вардев с прякори Книжаря и Табака (вляво) и Никола Вардев


Никола Вардев, братовчед на Стоян


Георги Стоицев, псалт в черквата "Св. Неделя "


Никола Стефанов Крушкин-Чолака - "Шопският деятел "


Драгалевският манастир, където дякон Никола срещнал Васил Левски, който постоянно се криел в обителта

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР