Санкт Петербург – северната столица на Русия
На днешния през 1712 година Петър I реалокира столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург.
Санкт Петербург (на съветски: Санкт-Петербург) е град от федерално значение в Русия, ситуиран в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Нева е най-късата плавателна река за речни и морски кораби в света - дължината й е единствено 74 километра.
Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991-а - Ленинград, а разговорно е именуван също Питер и Петербург.
С 5 351 935 поданици през днешния ден градът е втори по население в страната след Москва и е измежду значимите европейски културни и научни средища, както и основното съветско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.
Санкт Петербург постоянно е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл. Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът - най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната.
Санкт Петербург е учреден на 27 май 1703 година от цар Петър I в опит да вкара европейския метод на живот и да затвърди излаза на Русия на Балтийско море. Петър I Алексеевич (на съветски: Пётр I Алексеевич) е московски цар (1682-1721 г.) и първия император (1721-1725 г.) на Русия от династията Романови. До 1696 година официално ръководи дружно със своя полубрат Иван V. Петър Велики организира политика на рационализация на съветската страна, а териториалното уголемение по негово време я трансформира в една от главните европейски сили. Затова е именуван още Петър Велики (Пётр Великий).
От ранни години демонстрира интерес към науките и задграничния метод на живот. Петър Велики първи от съветските царе прави дълготрайно странствуване в страните на Западна Европа. При завръщането си през 1698 година Петър развива огромни промени в съветската страна и публичните порядки. Едно от основните достижения на Петър I е забележителното уголемение на територията на Русия в Прибалтийския район след успеха във Великата северна война, която му разрешава да одобри през 1721 година купата император на Руската империя. Четири години по-късно Петър I умира, само че основаната от него страна продължава интензивно да се разраства в продължение на целия 18 век.
В резултат на така наречен Велика северна война (1700-1721 г.) долината на р. Нева е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. На 27 май съветският император Петър I основава на 5 километра по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За публична дата на основаването му е признат 27 май (16 май остарял стил), когато са положени основите на първото здание в града - Петропавловската цитадела, построена на Заячий остров (Заешкия остров). Новата цитадела би трябвало да прикрива с оръдията си фарватерите по двата най-големи ръкава в делтата на реката - Нева и Болшая Невка. През 1704 година за отбрана на морските граници на Русия на остров Котлин е издигнат фортът Кроншлот, към който след това израства крепостта Кронщат. Петър I придава на новооснования град значимо стратегическо значение за обезпечаването на водния път от Русия към Западна Европа.
За първи архитект и основен проектант на града е притеглен 33-годишният швейцарец Доменико Трезини . Негово дело са едни от най-емблематични сгради на града. Той остава да твори и да построява новата съветска столица до края на живота си.
Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728 и 1732-1918 г.), като се изключи четиригодишния интервал сред 1728 и 1732 година, когато Петър II реалокира столицата в Москва.
След Октомврийската гражданска война - на 5 март 1918 година, от съображения за сигурност Ленин още веднъж реалокира столицата в Москва, само че и през днешния ден градът постоянно е именуван "северната столица на Русия ".
Санкт Петербург (на съветски: Санкт-Петербург) е град от федерално значение в Русия, ситуиран в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Нева е най-късата плавателна река за речни и морски кораби в света - дължината й е единствено 74 километра.
Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991-а - Ленинград, а разговорно е именуван също Питер и Петербург.
С 5 351 935 поданици през днешния ден градът е втори по население в страната след Москва и е измежду значимите европейски културни и научни средища, както и основното съветско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.
Санкт Петербург постоянно е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл. Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът - най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната.
Санкт Петербург е учреден на 27 май 1703 година от цар Петър I в опит да вкара европейския метод на живот и да затвърди излаза на Русия на Балтийско море. Петър I Алексеевич (на съветски: Пётр I Алексеевич) е московски цар (1682-1721 г.) и първия император (1721-1725 г.) на Русия от династията Романови. До 1696 година официално ръководи дружно със своя полубрат Иван V. Петър Велики организира политика на рационализация на съветската страна, а териториалното уголемение по негово време я трансформира в една от главните европейски сили. Затова е именуван още Петър Велики (Пётр Великий).
От ранни години демонстрира интерес към науките и задграничния метод на живот. Петър Велики първи от съветските царе прави дълготрайно странствуване в страните на Западна Европа. При завръщането си през 1698 година Петър развива огромни промени в съветската страна и публичните порядки. Едно от основните достижения на Петър I е забележителното уголемение на територията на Русия в Прибалтийския район след успеха във Великата северна война, която му разрешава да одобри през 1721 година купата император на Руската империя. Четири години по-късно Петър I умира, само че основаната от него страна продължава интензивно да се разраства в продължение на целия 18 век.
В резултат на така наречен Велика северна война (1700-1721 г.) долината на р. Нева е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. На 27 май съветският император Петър I основава на 5 километра по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За публична дата на основаването му е признат 27 май (16 май остарял стил), когато са положени основите на първото здание в града - Петропавловската цитадела, построена на Заячий остров (Заешкия остров). Новата цитадела би трябвало да прикрива с оръдията си фарватерите по двата най-големи ръкава в делтата на реката - Нева и Болшая Невка. През 1704 година за отбрана на морските граници на Русия на остров Котлин е издигнат фортът Кроншлот, към който след това израства крепостта Кронщат. Петър I придава на новооснования град значимо стратегическо значение за обезпечаването на водния път от Русия към Западна Европа.
За първи архитект и основен проектант на града е притеглен 33-годишният швейцарец Доменико Трезини . Негово дело са едни от най-емблематични сгради на града. Той остава да твори и да построява новата съветска столица до края на живота си.
Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728 и 1732-1918 г.), като се изключи четиригодишния интервал сред 1728 и 1732 година, когато Петър II реалокира столицата в Москва.
След Октомврийската гражданска война - на 5 март 1918 година, от съображения за сигурност Ленин още веднъж реалокира столицата в Москва, само че и през днешния ден градът постоянно е именуван "северната столица на Русия ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ