Чиста и свята република си остана идеал на Васил Левски
На днешния ден си спомняме за Васил Иванов Кунчев, прочут като Васил Левски, роден през 1837 година в подбалканския град Карлово. Идеологът и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО), живя единствено 36 година, само че какъв живот. Наричан е и Апостола на свободата поради организирането и създаването на революционна мрежа за освобождение на България от османско господство. Пътува из страната и основава частни революционни комитети, които да приготвят обща гражданска война. Неговата фантазия е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от своята националност и изповедание.
След като умира татко му, по гледище на вуйчо си се замонашва и служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 година, когато взема решение да се посвети на революционната битка.
Пътят му минава през Първа българска легия на Георги Раковски в Белград през 1862 година. Именно тук поради своята сръчност и смелост по време на сраженията с турския гарнизон получава името Левски (според легендата е направил „ лъвски “ скок по време на военни извършения в Сърбия). На този стадий е под мощното въздействие от Георги Раковски и възприема концепцията за образуване на чети, посредством които да се вдигне народът на въстание.
В идващите години премисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактичност се трансформират в разбиране, че би трябвало да се търси нов път за реализиране на крайната цел. За пръв път показва мнение, че би трябвало предварителна подготовка на народа за присъединяване в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите заключения и планове, като му оповестява, че е решил да извърши нещо огромно в интерес на отечеството: "Но отново Ви апелирам и познавам за най-искрен и пръв любим български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да върша и ще го направя, в случай че рече Бог с Ваше разрешение, в случай че го намерите благосклонно. И ще Ви апелирам да ми позволите, за което в случай че и печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя-губя единствено мене си ".
В него се ускорява недоверието по отношение на Сърбия и убеждението, че българите би трябвало да разчитат на първо място на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година в опит за повдигане на общонародно въстание дефинитивно го убеждава, че предварителната подготовка е належащо изискване за успеха на българската гражданска война.
Със средствата, предоставени от Българското общество и читалище "Братска обич " (структура на Млада България), Левски отпътува на 7 декември 1868-а от Турну Мъгуреле с параход по Дунав, по суша и още веднъж с параход по Черно море за Цариград. От Цариград на 11 декември 1868-а Левски стартира първата си обиколка из българските земи, тогава в границите на Османската империя, където се среща с изискванията и опциите за осъществяване на революционна активност и подготовка на въстание. Обиколката има информационна и пропагандна цел. В началото на януари през идната 1869-а напуща столицата на Османската империя и се насочва към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде беседва със свои доверени хора и познати, с цел да ги завоюва за делото. Обнадежден, че в кратковременен период може да бъде оповестено въстание, завършва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Турну Мъгуреле, откъдето е тръгнал.
На 1 май 1869 година стартира втората си обиколка в българските земи с първоначален пункт Никопол, като е екипиран с революционна разгласа и пълномощие, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Васил Левски не е инцидентен човек, а показва мнението на българска политическа организация в Румъния, са подпечатани с щемпел "Привременното държавно управление на Балкана ". По време на тази обиколка слага началото на построяването на Вътрешната революционна организация (ВРО). Основна нейна структурна единица е частният революционен комитет. Първият е учреден в Плевен с рекомендациите и помощта на Данаил Попов. Следва построяването на частни революционни комитети в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкоз скоро, както мисли няколко месеца преди този момент. Съзира нуждата от по-голяма подготовка на народа, реализирана от революционни комитети, свързани организационно между тях.
След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 година се включва интензивно в живота на българската емиграция. В края на 1869 година, дружно с Любен Каравелов, взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Стреми се да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на идното въстание би трябвало да се придвижи във вътрешността, че българите би трябвало да разчитат на своите лични сили, а не на външна помощ, че би трябвало да се скъса уверено с недомислените комбинации с балканските страни или Великите сили. Емигрантските дейци осъзнават нуждата от образуване на народа, само че никой няма проект кой и по какъв начин да го направи. Те мъчно се разделят и с обичайните си схващания за непозната помощ и за управление на революционното придвижване отвън страната.
Разочарован от емиграцията, през май 1870 се завръща в България и продължава построяването на комитетската мрежа. Матей Преображенски съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско и в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с локалните хора, двамата съумяват бързо да провеждат Частни революционни комитети на вътрешната революционна организация (ВРО).
До края на 1871 година съумява да сътвори гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна организация. За столица на ВРО е разгласен град Ловеч. Ловешкият частен революционен комитет е разгласен за централен под името "Привременно държавно управление в България I отд. на БРЦК " или "БРЦК в Българско ". Създаването му е извънредно значима стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това обезпечава организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подкрепя в поддържането на връзките с емиграцията. Васил Левски го преглежда като висшо управление на революционното придвижване с общонационални функционалности. Селските и градските частни революционни комитети сплотяват в себе си представители на всички обществени групи на българското общество.
Васил Левски единствен от "четиримата огромни " на българската гражданска война доближава до прозрението, че в подготовката би трябвало да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са изключително нужни за материалната осигуреност на идното въстание. Предвижда приемане на тези средства по непринуден метод, само че за тези, които отхвърлят да поддържат националното дело, вкарва революционен гнет. За тази цел през май 1871 година сформира пример на циркулярно "заплашително " писмо, посредством което да се събират средства, като се обясняват задачите и дилемите на битката.
Към края на 1871 година ВРО е единствената действителна мощ, способна да сложи на дневен ред българския народен въпрос. Комитетите стартират дейна работа за привличане на последователи, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща през втората половина на 1871 двама помощници на Левски - Димитър Общи и Ангел Кънчев. За жал той работи с тях за малко. На 5 март 1872 година при инспекция от турската полиция в Русе се самоубива Ангел Кънчев, а Димитър Общи все по-малко се преценява с комитетската дисциплинираност и развива активност, без да бъде съгласувана с Левски. Авантюризмът на Общи след това води до неуспеха на революционната организация и залавянето на Левски.
Васил Левски подготвя устава на организацията, озаглавен "Наредба на служащите за освобождението на българският народ " (септември 1871 г.). Разработва го в духа на своите политически възгледи: избавление на България от турците посредством повсеместна гражданска война на народа и основаване на демократична република с гаранции за равенството на всички поданици без значение техния етнос и вяра.
След като умира татко му, по гледище на вуйчо си се замонашва и служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 година, когато взема решение да се посвети на революционната битка.
Пътят му минава през Първа българска легия на Георги Раковски в Белград през 1862 година. Именно тук поради своята сръчност и смелост по време на сраженията с турския гарнизон получава името Левски (според легендата е направил „ лъвски “ скок по време на военни извършения в Сърбия). На този стадий е под мощното въздействие от Георги Раковски и възприема концепцията за образуване на чети, посредством които да се вдигне народът на въстание.
В идващите години премисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактичност се трансформират в разбиране, че би трябвало да се търси нов път за реализиране на крайната цел. За пръв път показва мнение, че би трябвало предварителна подготовка на народа за присъединяване в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите заключения и планове, като му оповестява, че е решил да извърши нещо огромно в интерес на отечеството: "Но отново Ви апелирам и познавам за най-искрен и пръв любим български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да върша и ще го направя, в случай че рече Бог с Ваше разрешение, в случай че го намерите благосклонно. И ще Ви апелирам да ми позволите, за което в случай че и печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя-губя единствено мене си ".
В него се ускорява недоверието по отношение на Сърбия и убеждението, че българите би трябвало да разчитат на първо място на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година в опит за повдигане на общонародно въстание дефинитивно го убеждава, че предварителната подготовка е належащо изискване за успеха на българската гражданска война.
Със средствата, предоставени от Българското общество и читалище "Братска обич " (структура на Млада България), Левски отпътува на 7 декември 1868-а от Турну Мъгуреле с параход по Дунав, по суша и още веднъж с параход по Черно море за Цариград. От Цариград на 11 декември 1868-а Левски стартира първата си обиколка из българските земи, тогава в границите на Османската империя, където се среща с изискванията и опциите за осъществяване на революционна активност и подготовка на въстание. Обиколката има информационна и пропагандна цел. В началото на януари през идната 1869-а напуща столицата на Османската империя и се насочва към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде беседва със свои доверени хора и познати, с цел да ги завоюва за делото. Обнадежден, че в кратковременен период може да бъде оповестено въстание, завършва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Турну Мъгуреле, откъдето е тръгнал.
На 1 май 1869 година стартира втората си обиколка в българските земи с първоначален пункт Никопол, като е екипиран с революционна разгласа и пълномощие, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Васил Левски не е инцидентен човек, а показва мнението на българска политическа организация в Румъния, са подпечатани с щемпел "Привременното държавно управление на Балкана ". По време на тази обиколка слага началото на построяването на Вътрешната революционна организация (ВРО). Основна нейна структурна единица е частният революционен комитет. Първият е учреден в Плевен с рекомендациите и помощта на Данаил Попов. Следва построяването на частни революционни комитети в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкоз скоро, както мисли няколко месеца преди този момент. Съзира нуждата от по-голяма подготовка на народа, реализирана от революционни комитети, свързани организационно между тях.
След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 година се включва интензивно в живота на българската емиграция. В края на 1869 година, дружно с Любен Каравелов, взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Стреми се да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на идното въстание би трябвало да се придвижи във вътрешността, че българите би трябвало да разчитат на своите лични сили, а не на външна помощ, че би трябвало да се скъса уверено с недомислените комбинации с балканските страни или Великите сили. Емигрантските дейци осъзнават нуждата от образуване на народа, само че никой няма проект кой и по какъв начин да го направи. Те мъчно се разделят и с обичайните си схващания за непозната помощ и за управление на революционното придвижване отвън страната.
Разочарован от емиграцията, през май 1870 се завръща в България и продължава построяването на комитетската мрежа. Матей Преображенски съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско и в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с локалните хора, двамата съумяват бързо да провеждат Частни революционни комитети на вътрешната революционна организация (ВРО).
До края на 1871 година съумява да сътвори гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна организация. За столица на ВРО е разгласен град Ловеч. Ловешкият частен революционен комитет е разгласен за централен под името "Привременно държавно управление в България I отд. на БРЦК " или "БРЦК в Българско ". Създаването му е извънредно значима стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това обезпечава организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подкрепя в поддържането на връзките с емиграцията. Васил Левски го преглежда като висшо управление на революционното придвижване с общонационални функционалности. Селските и градските частни революционни комитети сплотяват в себе си представители на всички обществени групи на българското общество.
Васил Левски единствен от "четиримата огромни " на българската гражданска война доближава до прозрението, че в подготовката би трябвало да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са изключително нужни за материалната осигуреност на идното въстание. Предвижда приемане на тези средства по непринуден метод, само че за тези, които отхвърлят да поддържат националното дело, вкарва революционен гнет. За тази цел през май 1871 година сформира пример на циркулярно "заплашително " писмо, посредством което да се събират средства, като се обясняват задачите и дилемите на битката.
Към края на 1871 година ВРО е единствената действителна мощ, способна да сложи на дневен ред българския народен въпрос. Комитетите стартират дейна работа за привличане на последователи, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща през втората половина на 1871 двама помощници на Левски - Димитър Общи и Ангел Кънчев. За жал той работи с тях за малко. На 5 март 1872 година при инспекция от турската полиция в Русе се самоубива Ангел Кънчев, а Димитър Общи все по-малко се преценява с комитетската дисциплинираност и развива активност, без да бъде съгласувана с Левски. Авантюризмът на Общи след това води до неуспеха на революционната организация и залавянето на Левски.
Васил Левски подготвя устава на организацията, озаглавен "Наредба на служащите за освобождението на българският народ " (септември 1871 г.). Разработва го в духа на своите политически възгледи: избавление на България от турците посредством повсеместна гражданска война на народа и основаване на демократична република с гаранции за равенството на всички поданици без значение техния етнос и вяра.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ