На днешния ден се навършват 180 години от рождението на

На днешния ден се навършват 180 години от рождението на българския православен свещеник Екзарх Йосиф Първи, който в продължение на една година е бил и Ловчански митрополит, а по-късно екзарх. Той е и първият почетен жител на Ловеч. По случай годишнината му, в града на люляците бяха планувани тържества и галерия, които няма да се състоят поради изключителното състояние и ограниченията против разпространяването на ковид. Въпреки това ловчалии ще си спомнят за делото, живота и приноса му за опазване на единството на Българската православна черква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, заяви Българска телеграфна агенция. Община Ловеч ще излъчи в интернет материал за Екзарх Йосиф Първи, в който ще бъде показана квалифицираната от Регионалния исторически музей галерия за духовника. Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи панихида в негова памет, а измежду това в стеснен кръг ще бъдат поднесени цветя на паметника на Екзарх Йосиф Първи на площада в града, носещ неговото име. За неговото църковно, просветно и национално дело описа за Българска телеграфна агенция митрополит Гавриил.

По думите му Йосиф Първи е живял в мъчно, бурно време. Той е роден на 5 май 1840 година в Калофер, в семейство с родолюбиви и просветни обичаи. Като дребен остава сирак. През 1859 година приключва Четирикласното учебно заведение с отличие. По гледище на общинската администрация е назначен за преподавател в същото. В него обаче се заражда предпочитание да продължи своето обучение. Тази негова жадност е подкрепена от Драган Цанков и през 1862 година постъпва във Френски лицей в покрайнините на Цариград, където учи и преподава български език. Завършва през 1864 година с премия за отличник на випуска. С помощта на калоферски първенци през същата година се записва като студент в Литературния факултет на Сорбоната в Париж. Завършва го след две години с бакалавърска степен, а след още три се дипломира от Юридическия факултет, напомня митрополит Гавриил.

Светското име на българския екзарх е било Лазар Йовчев, по-късно приема монашеското Йосиф. В дневника му от 16 септември 1872 година се чете: " Ден популярен, тази заран дадох дума на Светия синод, че действам в духовното занятие. Отсега няма всемирски занимания и увеселения, няма да мисля за моми и за сватба. Както имах куража да се отрека от женитбата и международните добрини, така би трябвало да обърна всичкото си внимание в осъществяването на длъжностите ми и с всичката ревнивост и всичка сила на душата си. Това решение ще има изгода, в случай че имаш една непрекъсната концепция в следването на попрището си ", цитира митрополит Гавриил.

Монашеството с името Йосиф приема на 23 септември 1872 година На 24 септември е ръкоположен за йеродякон. От декември е протосингел на екзархията, на 25 декември е ръкоположен в йеромонашески ранг. На 6 януари 1873 година, Богоявление, е почетен с архимандритско достолепие. През януари 1876 година архимандрит Йосиф е определен с цялостно вишегласие за Ловчански митрополит. Така бързо се изкачва в духовната подчиненост.

Причините за бързата му кариера, съгласно митрополит Гавриил, са както качествата му на свещеник и лидер, по този начин и фактът, че откакто през 1870 година с издаването на турски ферман е учредена българската екзархия, тя има потребност от интелигентни, млади духовници. А той е бил образован човек. Българските епархии са имали потребност от напълно български митрополити. Той е изключение с такава бърза кариера, само че времето го е изисквало. Хората са го оценявали, добави митрополит Гавриил.

Ловчански митрополит Йосиф е бил една година. През 1877 година, когато стартира Руско-турската война, е определен за български екзарх. Това е било в мъчно време. Налагало се е, работейки в столицата на турската империя - Цариград, с доста дипломация и мъдрост да служи и да ръководи по този начин, че да се резервира българската екзархия. От друга страна, да не върви против духовните и национални ползи на българското население. Това е било доста мъчно, само че се оказало, че той ослепително се е справил с тази доста комплицирана задача, разясни митрополит Гавриил.

Под управлението на Йосиф Първи са отворени доста гимназии и учебни заведения, църкви и манастири. В Цариград е основана семинария, където са се подготвяли бъдещите духовници и богослови. Идеалът на българския нравствен лидер да сплоти всички български епархии в обятията на екзархията са осъществени в обилни мащаби. До Балканската война (1912 - 1913) в екзархийския диоцез са включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, 8 епархии в Македония и епархия в Одринска Тракия, ръководени от екзархийски наместници. В екзархийския диоцез са 1600 енорийски храма и параклиса, 73 манастира, 1300 свещеника, описа митрополит Гавриил.

Той напомни, че на 27 април 1892 година се поставя главният камък на църквата " Св. Стефан " в Цариград. Същата година там се основава Духовна семинария, където се образоват учители, възпитатели, служители, свещеници, монаси, епископи и митрополити, които със своята активност оказват помощ за просперитета на българската екзархия.

Под ведомството на българската екзархия в Македония и Одринска Тракия били 1373 учебни заведения, 13 гимназии и 87 прогимназии с 2266 преподаватели и 78 854 възпитаници. Екзархията сплотява българските земи в етническата целокупност, която обгръща почти границите на Санстефанска България, добавя митрополит Гавриил. По думите му Екзарх Йосиф Първи е оценен в Ловеч доста високо. Неговото име е носило петокласното учебно заведение в града, където през 1901 година преподавателят тогава по музика Панайот Пипков написва музиката на химна на българската култура " Върви, народе възродени ". Днес на българския екзарх е кръстена Профилираната гимназия за непознати езици в Ловеч, както и площада в центъра на града, където през 2008 година бе подложен негов монумент.