125 години от първата кинопрожекция в България, състояла се в Русе
На днешния ден се навършват 125 години от първата кинопрожекция в България.
Тя се е състояла на 27 февруари 1897 година в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на ул. „ Княжеска “ в центъра на Русе, напомня В тази зимна вечер Георги Кузмич е показал своя кинематограф.
На същата историческа улица се намира и първият княжески замък у нас след Освобождението (сега дом на Кукления театър), имало е и повече от 10 задгранични консулства.
По това време в заведението се събирали основно богати безделници и някои любознателни читатели на френските вестници „ Фигаро “, „ Монд “, „ Илюстрасион “. От тях те научават за провокиралото същинска сензация в Париж през 1895 година откритие на братя Люмиер. По-малко от 2 години по-късно и те станали на чудото, наречено по-късно Седмото изкуство.
Във всекидневника „ Законност “ от 27 февруари 1897 година можем да прочетем следния текст: „ В града ни от десетина дни е дошъл един кинематограф уред, който изобразява на платно така наречената „ Жива снимка “.
Апаратът дава опция да се виждат изображаемите от него картини и подиуми във всичката им живост и придвижвания. Пристигналият кинематограф демонстрира, да вземем за пример, един движущ се влак, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и така нататък – всичко това толкоз живо и естествено, щото се получава цялостна, невероятна заблуда! “
Според различен вестник първите ленти, дело на братята Огюст и Луи Люмиер, бащите на киното, показани в Русе, са били: „ Посрещането на влака “, „ Излизането на служащите от фабриките “ и първата „ комедия “ – „ Полетият поливач “.
Както първите фенове във Франция, по този начин и русенци не издържали на невероятната за тях панорама на движещия се трен и почнали да скачат и бягат ужасени, с цел да не бъдат прегазени!
В последните години някои откриватели се пробваха да трансформират датата и мястото на първата обществена кинопрожекция в България, с изказванието, че това е станало 2 месеца по-рано, на 11 декември 1896 година в кафене „ България “ в София, стопанисвано от Стефан Петров. Категорични исторически доказателства, подкрепящи изказванието досега няма.
Тя се е състояла на 27 февруари 1897 година в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на ул. „ Княжеска “ в центъра на Русе, напомня В тази зимна вечер Георги Кузмич е показал своя кинематограф.
На същата историческа улица се намира и първият княжески замък у нас след Освобождението (сега дом на Кукления театър), имало е и повече от 10 задгранични консулства.
По това време в заведението се събирали основно богати безделници и някои любознателни читатели на френските вестници „ Фигаро “, „ Монд “, „ Илюстрасион “. От тях те научават за провокиралото същинска сензация в Париж през 1895 година откритие на братя Люмиер. По-малко от 2 години по-късно и те станали на чудото, наречено по-късно Седмото изкуство.
Във всекидневника „ Законност “ от 27 февруари 1897 година можем да прочетем следния текст: „ В града ни от десетина дни е дошъл един кинематограф уред, който изобразява на платно така наречената „ Жива снимка “.
Апаратът дава опция да се виждат изображаемите от него картини и подиуми във всичката им живост и придвижвания. Пристигналият кинематограф демонстрира, да вземем за пример, един движущ се влак, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и така нататък – всичко това толкоз живо и естествено, щото се получава цялостна, невероятна заблуда! “
Според различен вестник първите ленти, дело на братята Огюст и Луи Люмиер, бащите на киното, показани в Русе, са били: „ Посрещането на влака “, „ Излизането на служащите от фабриките “ и първата „ комедия “ – „ Полетият поливач “.
Както първите фенове във Франция, по този начин и русенци не издържали на невероятната за тях панорама на движещия се трен и почнали да скачат и бягат ужасени, с цел да не бъдат прегазени!
В последните години някои откриватели се пробваха да трансформират датата и мястото на първата обществена кинопрожекция в България, с изказванието, че това е станало 2 месеца по-рано, на 11 декември 1896 година в кафене „ България “ в София, стопанисвано от Стефан Петров. Категорични исторически доказателства, подкрепящи изказванието досега няма.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ