101 години от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов
На днешния ден се навършват 101 години от гибелта на българския стихотворец, публицист и драматург, най-често припознаван като патриарх на българската литература, Иван Вазов.
Вазов е роден на 27 юни 1850 година в град Сопот и учи в родния си град, по-късно в Калофер и Пловдив. Поетът живее за малко в Румъния и там среща хъшовете – тази намира се оказва съдбоносна, тъй като насочва писателят към патриотично-граждански тематики, на които остава правилен до края на живота си. Иван Вазов работи като преподавател и преводач, само че точно писателството дава образа на живота му. Оформен под директното влияние на патриотичния напредък в навечерието на Априлското въстание като поет-гражданин, реалист и демократ, Вазов цялостен живот пази своето схващане за високата социална задача на литературата.
Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата международна. През цялото това време Вазов продължава да написа, а перото му оставя безконечна диря във времето.
Иван Вазов оставя ярка диря в историята на България и оказва голямо въздействие върху българската литература и българската просвета. Неговото творчество е преведено на повече от 50 езика и е необятно публикувано и в чужбина.
Носител на „ Орден за гражданска чест и заслуги “ (1895).
Увенчан с неповторима сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „ Славянска Беседа “ (1895).
Награден е със златен орден за просвета и изкуство (1896).
През 1917 година е номиниран от цивилен комитет, отпред с проф. за .
Почетен лекар на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (21 октомври 1920).
Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „ Св. равноапостоли Кирил и Методий “ с лента и звезда (1920), който медал до тогава е присъждан единствено на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и само гражданско лице притежател на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско гражданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след гибелта на носителя орденът се връща на страната. Единственото изключение от това предписание е за Вазов, след гибелта му орденът е оставен на наследниците му с държавно решение. Днес се съхранява в Къщата музей „ Иван Вазов “ в София.
Награден със златен часовник с рубини от министър (1920).
Носител на неприсъждано в никакъв случай повече звание „ Народен стихотворец “ с декрет на Парламента, подписан от (1920).
Почетен жител на София (1920).
Почетен член на Българска академия на науките от 1920.
На днешния ден Националният книжовен музей организира поклонение в негова памет. На панихидата участваха чиновници на музея, роднини на Вазов, изявени български писатели и представители на държавни и културни институции.
Вазов е роден на 27 юни 1850 година в град Сопот и учи в родния си град, по-късно в Калофер и Пловдив. Поетът живее за малко в Румъния и там среща хъшовете – тази намира се оказва съдбоносна, тъй като насочва писателят към патриотично-граждански тематики, на които остава правилен до края на живота си. Иван Вазов работи като преподавател и преводач, само че точно писателството дава образа на живота му. Оформен под директното влияние на патриотичния напредък в навечерието на Априлското въстание като поет-гражданин, реалист и демократ, Вазов цялостен живот пази своето схващане за високата социална задача на литературата.
Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата международна. През цялото това време Вазов продължава да написа, а перото му оставя безконечна диря във времето.
Иван Вазов оставя ярка диря в историята на България и оказва голямо въздействие върху българската литература и българската просвета. Неговото творчество е преведено на повече от 50 езика и е необятно публикувано и в чужбина.
Носител на „ Орден за гражданска чест и заслуги “ (1895).
Увенчан с неповторима сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „ Славянска Беседа “ (1895).
Награден е със златен орден за просвета и изкуство (1896).
През 1917 година е номиниран от цивилен комитет, отпред с проф. за .
Почетен лекар на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (21 октомври 1920).
Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „ Св. равноапостоли Кирил и Методий “ с лента и звезда (1920), който медал до тогава е присъждан единствено на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и само гражданско лице притежател на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско гражданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след гибелта на носителя орденът се връща на страната. Единственото изключение от това предписание е за Вазов, след гибелта му орденът е оставен на наследниците му с държавно решение. Днес се съхранява в Къщата музей „ Иван Вазов “ в София.
Награден със златен часовник с рубини от министър (1920).
Носител на неприсъждано в никакъв случай повече звание „ Народен стихотворец “ с декрет на Парламента, подписан от (1920).
Почетен жител на София (1920).
Почетен член на Българска академия на науките от 1920.
На днешния ден Националният книжовен музей организира поклонение в негова памет. На панихидата участваха чиновници на музея, роднини на Вазов, изявени български писатели и представители на държавни и културни институции.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ