На Шестия Вселенски събор за първи път се споменава Българската държава като такава
На днешния ден през 681 година на шестнайстото съвещание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път загатва Българската страна като такава.
През 632 година със основаването на Велика България са поставени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите, Аспарух, третият наследник на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунав и се заселва в региона Онгъл. С идването на славяните през 6 век, а век по-късно и на прабългарите, стартира процесът на създаване на българската държавност по днешните ни земи. През лятото на 680 година византийският император Константин IV Погонат (668-685 г.) подхваща поход против българите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население приключва със сключването на кротичък контракт през лятото на 681 година в Константинопол, посредством който Аспарухова България е приета от Византия. С този документ Византия отстъпва на България региона Долна Мизия до река Искър, само че без град Одесос и околното крайбрежие. Това в действителност било официално, защото византийска власт над тези земи в действителност липсвала заради непрекъснатите безчовечен нахлувания и перманентните талази от славянски заселници. България в същото време се съгласява да прекрати набезите оттатък Стара планина. Уредени са и комерсиалните връзки сред двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 година, когато Погонат умира от дизентерия.
През 681 година е учредена Първата българска страна, която доближава разцвета в развиването си при започване на X век и оказва огромно въздействие на източноевропейските нации посредством книжовните си школи и литературата.
Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за реализиране на единение и единодушие по въпросите на вярата и християнското обучение. Решенията им са безспорни. В Източната православна черква се признават 7 космополитен събора. В посланието си до цар Борис I патриарх Фотий споделя, че сведенията за вселенските събори са "чистото обучение на православието ".
Шестият космополитен събор в Константинопол или третият константинополски събор (680-681 г.) бил закрит незабавно след решаването на догматическите въпроси. Поради неналичието на постановления по отношение на църковната дисциплинираност, издадени от Петия и Шестия космополитен събори се появява потребността от свикването на нов, така наречен Пето-шести събор или Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял) през 691 година, призован по самодейност на император Константин IV Погонат (668-685 г.) и ориентиран против монотелитството - вариация на монофизитството, съгласно което Христос има една воля и едно деяние - божественото, а човешката му същина се отхвърля. Съборът взима 102 значими решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638 г.) и Пир (638-642 г.) и другите им последователи. В събора взе участие и папа Агатон (678-681 г.), канонизиран от църквата.
36-то предписание удостоверява равенството сред цариградския патриарх и папата и дефинира йерархията на източните патриархати. 8-то предписание задължава митрополита да привиква годишно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 вземат решение въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в нравствен ранг единствено лица, произхождащи от жанр на духовник.
64-то и 70-то не разрешават на миряни и дами да поучават в църквата по време на свещенодействие. 80-то: санкционира се християнин, който през три празнични дни не посети свещенодействие.
53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за бракосъчетание на родственици.
Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI космополитен събор) и се празнува на 6-та неделя след Петдесетница. Четвърта неделя след Петдесетница - памет на светите отци от шестте космополитен събора.
През 632 година със основаването на Велика България са поставени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите, Аспарух, третият наследник на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунав и се заселва в региона Онгъл. С идването на славяните през 6 век, а век по-късно и на прабългарите, стартира процесът на създаване на българската държавност по днешните ни земи. През лятото на 680 година византийският император Константин IV Погонат (668-685 г.) подхваща поход против българите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население приключва със сключването на кротичък контракт през лятото на 681 година в Константинопол, посредством който Аспарухова България е приета от Византия. С този документ Византия отстъпва на България региона Долна Мизия до река Искър, само че без град Одесос и околното крайбрежие. Това в действителност било официално, защото византийска власт над тези земи в действителност липсвала заради непрекъснатите безчовечен нахлувания и перманентните талази от славянски заселници. България в същото време се съгласява да прекрати набезите оттатък Стара планина. Уредени са и комерсиалните връзки сред двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 година, когато Погонат умира от дизентерия.
През 681 година е учредена Първата българска страна, която доближава разцвета в развиването си при започване на X век и оказва огромно въздействие на източноевропейските нации посредством книжовните си школи и литературата.
Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за реализиране на единение и единодушие по въпросите на вярата и християнското обучение. Решенията им са безспорни. В Източната православна черква се признават 7 космополитен събора. В посланието си до цар Борис I патриарх Фотий споделя, че сведенията за вселенските събори са "чистото обучение на православието ".
Шестият космополитен събор в Константинопол или третият константинополски събор (680-681 г.) бил закрит незабавно след решаването на догматическите въпроси. Поради неналичието на постановления по отношение на църковната дисциплинираност, издадени от Петия и Шестия космополитен събори се появява потребността от свикването на нов, така наречен Пето-шести събор или Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял) през 691 година, призован по самодейност на император Константин IV Погонат (668-685 г.) и ориентиран против монотелитството - вариация на монофизитството, съгласно което Христос има една воля и едно деяние - божественото, а човешката му същина се отхвърля. Съборът взима 102 значими решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638 г.) и Пир (638-642 г.) и другите им последователи. В събора взе участие и папа Агатон (678-681 г.), канонизиран от църквата.
36-то предписание удостоверява равенството сред цариградския патриарх и папата и дефинира йерархията на източните патриархати. 8-то предписание задължава митрополита да привиква годишно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 вземат решение въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в нравствен ранг единствено лица, произхождащи от жанр на духовник.
64-то и 70-то не разрешават на миряни и дами да поучават в църквата по време на свещенодействие. 80-то: санкционира се християнин, който през три празнични дни не посети свещенодействие.
53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за бракосъчетание на родственици.
Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI космополитен събор) и се празнува на 6-та неделя след Петдесетница. Четвърта неделя след Петдесетница - памет на светите отци от шестте космополитен събора.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ