Париж празнува 2067-годишнина от основаването си
На днешния ден през 52 година прочие н.е. е учреден град Париж (Paris) - столица и максимален град на Франция. Наименованието "Париж " произлиза от името на създателите на града, келтското племе, познато като паризии. Първоначално, по време на римската окупация (І-VІ век), градът се е наричал Лутеция (Lutetia Parisiorum, "Лутеция на паризиите "), само че по времето на Юлиан Апостат (360-363 г.) е преименуван на Париж. Предполага се, че името паризии идва от келтската дума parisio, която значи работещите хора или занаятчии. Париж има доста прякори, само че най-известният е La Ville-Lumière (Градът на светлините) име, което дължи на славата си на учебен център, а по-късно и като града, въвел първи уличното осветяване (през 1667 г.).
Париж е ситуиран в меандър на река Сена, която го разделя на две елементи - десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многочислените си кейове, които в огромната си част са озеленени и предопределени за разходка, с букинстите - продавачите на книги навън по кейовете й, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също по този начин е фамозен с огромните си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.
Шанз-Елизе (на френски: Champs-Élysées, което безусловно значи "Елисейските полета ") е един от централните булеварди в Париж, както и една от най-известните улици в света. Името му е обвързвано с Елисейските полета, които са царството на мъртвите в древногръцката митология.
Строеният още през първите десетилетия на 17 век бул. е дълъг 1910 м и е необятен 70 метра. Започва от площад "Конкорд " и приключва на площад "Шарл дьо Гол ". Отначало е бил част от парк с езеро, където френските крале се забавлявали. През 1616 година брачната половинка на крал Анри ІV - Мария Медичи, заповядала на това място да се прокара алея. Само за няколко години тази алея се трансформирала в обичано място за разходки на парижаните от всички класи. През 1667 година крал Луи ХІV я удължил и наредил от двете ѝ страни да се засадят дървета.
До 1709 година тя се наричала Гранд-Кур, след това получила днешното си име. Със актуалния си образ "Шанз Елизе " се сдобила през 19 век. В интервала 1830-1840 година на булеварда били конфигурирани бронзови фенери, край тротоарите били построени фонтани, строели се театри, кафенета, заведения за хранене и други. Елисейските полета е обичайното място за военни паради - те се организират на 14 юли, в деня на завладяването на Бастилията.
Още от Х век Париж е един от основните градове на Франция: среща се в сърцето на богат аграрни регион, с кралски крепости, абатства и катедрала. През ХІІ век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите академични средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се открива трайно в Париж - неговата политическа и икономическа мощност не стопира да пораства. През ХVІІ век градът е столица на най-мощната европейска страна, през ХVІІІ век е културен център на Европа, а през ХVХ век става център на изкуството.
В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, максимален от които е Дефанс - първокласен комплекс от съвременни тридесететажни здания за бизнес и живеене с спектакъл и търговски комплекс, западно от Париж. Градът е седалище на няколко интернационалните организации, като ЮНЕСКО.
В Париж се намират безчет монументи на културата. Годишно градът се посещава от 45 млн. туристи (от които 60% чуждестранни) и знаците му са едни от най-лесно разпознаваемите в международната просвета.
Историческият център е построен върху два острова - Ил Сен Луи и по-големия Ил дьо ла Сите, който се приема за най-старата част на града . По принцип, Париж е относително еднакъв, като най-ниската му точка е 35 м над морското ниво. От дясната страна, по продължение на реката е хълмът Монмартър (на френски: Montmartre, от латинското: Mons Martyrtum, което значи "Планината на мъчениците "), висок към 130 метра. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20-ти век мнозина известни художници са работили там, като да вземем за пример Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали и доста други.
Заради височината и ветровете мястото е доста уместно за вятърни мелници. Днес от тях е останала единствено тази пред входа на фамозното кабаре " Мулен Руж " (Червената мелница). На върха на Монмартър се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово), издигната през 1874 година. От камбанарията ѝ, висока 80 метра, бие една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Надолу от катедралата потеглят тесни улички, които водят до площад Пигал- средище на нощния живот в Париж.От ляво на река Сена е хълмът Монпарнас (66 м). Монпарнас (на френски: Montparnasse) е и квартал в Париж, който влиза в състава на града на 1 януари 1860 година. Името му дават студенти от ХVІІ век. Квартал Монпарнас става известен при започване на ХХ век по време на по този начин наречените "Луди години " (Années folles), когато в именитите кафета стартират да се събират създатели на изкуството - писатели, художници, поети, музиканти и интелектуалци от целия свят. По време на Втората международна война доста от тях са принудени да изоставен града, тъй като са евреи или бежанци. Някои са убити от нацистите. Много от техните творби са унищожени или разпиляни по света. Тук се намират музеят Монпарнас, парижката обсерватория, паржките катакомби и други забележителности.
Ил дьо ла Сите (на френски: Île de la Cité) e един от двата запазили се острова на Сена в центъра на Париж, в най-старата част на града. Той е свързан с двата бряга и със прилежащия Ил Сен Луи с девет моста: Понт Ньоф, Понт Менял, Понт Нотр Дам, Понт Д'Аркол, Понт Сен Луи, Понт дьо Л'Аршвеше, Понт о Дубл и Понт Сен Мишел. Най-старият от тях е Понт Ньоф (като по подигравка означаващо Новият мост). Посещаван е от многочислени туристи когато и да е на годината.
Само най-северната и най-западната част на острова са се запазили като жилищни региони, осталото са бизнеси и административни здания. В тези жилищни региони са непокътнати къщи от 16 век. На острова се намират катедралата "Света Богородица ", готическата черква "Сент Шапел " и най-старият затвор на Париж.
Островът Ил дьо ла Сите значително е ангажиран от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е обвързван с по-малкия остров Ил Сен Луи, който е застроен през 17 и 18 век.
От 1956 година Париж е побратимен само с Рим, както и Рим е побратимен само с Париж - "Само Париж е заслужен за Рим, единствено Рим е заслужен за Париж ", гласи част от текста на съглашението (на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris, на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi).
Париж е ситуиран в меандър на река Сена, която го разделя на две елементи - десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многочислените си кейове, които в огромната си част са озеленени и предопределени за разходка, с букинстите - продавачите на книги навън по кейовете й, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също по този начин е фамозен с огромните си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.
Шанз-Елизе (на френски: Champs-Élysées, което безусловно значи "Елисейските полета ") е един от централните булеварди в Париж, както и една от най-известните улици в света. Името му е обвързвано с Елисейските полета, които са царството на мъртвите в древногръцката митология.
Строеният още през първите десетилетия на 17 век бул. е дълъг 1910 м и е необятен 70 метра. Започва от площад "Конкорд " и приключва на площад "Шарл дьо Гол ". Отначало е бил част от парк с езеро, където френските крале се забавлявали. През 1616 година брачната половинка на крал Анри ІV - Мария Медичи, заповядала на това място да се прокара алея. Само за няколко години тази алея се трансформирала в обичано място за разходки на парижаните от всички класи. През 1667 година крал Луи ХІV я удължил и наредил от двете ѝ страни да се засадят дървета.
До 1709 година тя се наричала Гранд-Кур, след това получила днешното си име. Със актуалния си образ "Шанз Елизе " се сдобила през 19 век. В интервала 1830-1840 година на булеварда били конфигурирани бронзови фенери, край тротоарите били построени фонтани, строели се театри, кафенета, заведения за хранене и други. Елисейските полета е обичайното място за военни паради - те се организират на 14 юли, в деня на завладяването на Бастилията.
Още от Х век Париж е един от основните градове на Франция: среща се в сърцето на богат аграрни регион, с кралски крепости, абатства и катедрала. През ХІІ век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите академични средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се открива трайно в Париж - неговата политическа и икономическа мощност не стопира да пораства. През ХVІІ век градът е столица на най-мощната европейска страна, през ХVІІІ век е културен център на Европа, а през ХVХ век става център на изкуството.
В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, максимален от които е Дефанс - първокласен комплекс от съвременни тридесететажни здания за бизнес и живеене с спектакъл и търговски комплекс, западно от Париж. Градът е седалище на няколко интернационалните организации, като ЮНЕСКО.
В Париж се намират безчет монументи на културата. Годишно градът се посещава от 45 млн. туристи (от които 60% чуждестранни) и знаците му са едни от най-лесно разпознаваемите в международната просвета.
Историческият център е построен върху два острова - Ил Сен Луи и по-големия Ил дьо ла Сите, който се приема за най-старата част на града . По принцип, Париж е относително еднакъв, като най-ниската му точка е 35 м над морското ниво. От дясната страна, по продължение на реката е хълмът Монмартър (на френски: Montmartre, от латинското: Mons Martyrtum, което значи "Планината на мъчениците "), висок към 130 метра. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20-ти век мнозина известни художници са работили там, като да вземем за пример Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали и доста други.
Заради височината и ветровете мястото е доста уместно за вятърни мелници. Днес от тях е останала единствено тази пред входа на фамозното кабаре " Мулен Руж " (Червената мелница). На върха на Монмартър се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово), издигната през 1874 година. От камбанарията ѝ, висока 80 метра, бие една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Надолу от катедралата потеглят тесни улички, които водят до площад Пигал- средище на нощния живот в Париж.От ляво на река Сена е хълмът Монпарнас (66 м). Монпарнас (на френски: Montparnasse) е и квартал в Париж, който влиза в състава на града на 1 януари 1860 година. Името му дават студенти от ХVІІ век. Квартал Монпарнас става известен при започване на ХХ век по време на по този начин наречените "Луди години " (Années folles), когато в именитите кафета стартират да се събират създатели на изкуството - писатели, художници, поети, музиканти и интелектуалци от целия свят. По време на Втората международна война доста от тях са принудени да изоставен града, тъй като са евреи или бежанци. Някои са убити от нацистите. Много от техните творби са унищожени или разпиляни по света. Тук се намират музеят Монпарнас, парижката обсерватория, паржките катакомби и други забележителности.
Ил дьо ла Сите (на френски: Île de la Cité) e един от двата запазили се острова на Сена в центъра на Париж, в най-старата част на града. Той е свързан с двата бряга и със прилежащия Ил Сен Луи с девет моста: Понт Ньоф, Понт Менял, Понт Нотр Дам, Понт Д'Аркол, Понт Сен Луи, Понт дьо Л'Аршвеше, Понт о Дубл и Понт Сен Мишел. Най-старият от тях е Понт Ньоф (като по подигравка означаващо Новият мост). Посещаван е от многочислени туристи когато и да е на годината.
Само най-северната и най-западната част на острова са се запазили като жилищни региони, осталото са бизнеси и административни здания. В тези жилищни региони са непокътнати къщи от 16 век. На острова се намират катедралата "Света Богородица ", готическата черква "Сент Шапел " и най-старият затвор на Париж.
Островът Ил дьо ла Сите значително е ангажиран от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е обвързван с по-малкия остров Ил Сен Луи, който е застроен през 17 и 18 век.
От 1956 година Париж е побратимен само с Рим, както и Рим е побратимен само с Париж - "Само Париж е заслужен за Рим, единствено Рим е заслужен за Париж ", гласи част от текста на съглашението (на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris, на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ