С декрет на император Константин I Велики неделята е обявена за ден за почивка в Империята
На днешния ден през 321 година император Константин I Велики издава указ, че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за отмора в Империята.
Сол (на латински: Sol, в превод Слънце) е древно-римски господ. Познат е най-много във формата си от II век като Непобедимото Слънце (Sol Invictus). Присъства в границите на водещата вяра в империята - митраизъм (култ, практикуван в Римска империя от II в. пр.н.е до IV век).
Тази вяра стартира да се популяризира след приобщаването на източни етнически детайли в имперските земи главно като боен контингент. Тя е проведена главно към древноиранския слънчев мироглед, в който на напред във времето е изведено божеството Митра. Развитието на визията за Митра от митологично предпоставен поръчител в естествен и обществен проект към боен, набожен и държавен знак води до имперския профил на Непобедимото Слънце.
Митра е бил описван като sol invictus („ непобедимото слънце “), тъй че той е слънчево провидение. Местата за неговия фетиш са станали известни митреуми, най-често подземия.
Сол дава отговор на гръцкия Хелиос, само че не е взет от гръцката вяра, а е от римски генезис от времето на Ромул (брат на Рем, митичните създатели на Рим, първи цар на Рим) и е въведен от именития цар на сабиняните Тит Таций.
Древно-римският господ Сол е именуван Непобедимо Слънце и е уважаван дружно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им стартира на 28 август.
С названието Непобедимо Слънце е именуван и персийският господ Митра, раждането на който се празнува на 25 декември (зимното слънцестоене, обвързвано с най-краткия ден и началото на повишаването му по отношение на пролетното равноденствие).
Флавий Валерий Аврелий Константин (на латински: Flavius Valerius Aurelius Constantinus), прочут също като Константин I или Константин Велики , е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички противници за властта и ръководи Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята гибел през 337 година. Константин I Велики публично е приет за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 година, с който се поставя завършек на институционализираното гонене на християните в империята.
Константин е почетен с купата "Велики " за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин афишира решението си да трансформира Византион в Нов Рим и на 11 май 330 година публично прогласява града за новата столица на Римската империя. Той е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Градът на Константин) и след гибелта на Константин през 337 година остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
Сол (на латински: Sol, в превод Слънце) е древно-римски господ. Познат е най-много във формата си от II век като Непобедимото Слънце (Sol Invictus). Присъства в границите на водещата вяра в империята - митраизъм (култ, практикуван в Римска империя от II в. пр.н.е до IV век).
Тази вяра стартира да се популяризира след приобщаването на източни етнически детайли в имперските земи главно като боен контингент. Тя е проведена главно към древноиранския слънчев мироглед, в който на напред във времето е изведено божеството Митра. Развитието на визията за Митра от митологично предпоставен поръчител в естествен и обществен проект към боен, набожен и държавен знак води до имперския профил на Непобедимото Слънце.
Митра е бил описван като sol invictus („ непобедимото слънце “), тъй че той е слънчево провидение. Местата за неговия фетиш са станали известни митреуми, най-често подземия.
Сол дава отговор на гръцкия Хелиос, само че не е взет от гръцката вяра, а е от римски генезис от времето на Ромул (брат на Рем, митичните създатели на Рим, първи цар на Рим) и е въведен от именития цар на сабиняните Тит Таций.
Древно-римският господ Сол е именуван Непобедимо Слънце и е уважаван дружно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им стартира на 28 август.
С названието Непобедимо Слънце е именуван и персийският господ Митра, раждането на който се празнува на 25 декември (зимното слънцестоене, обвързвано с най-краткия ден и началото на повишаването му по отношение на пролетното равноденствие).
Флавий Валерий Аврелий Константин (на латински: Flavius Valerius Aurelius Constantinus), прочут също като Константин I или Константин Велики , е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички противници за властта и ръководи Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята гибел през 337 година. Константин I Велики публично е приет за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 година, с който се поставя завършек на институционализираното гонене на християните в империята.
Константин е почетен с купата "Велики " за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин афишира решението си да трансформира Византион в Нов Рим и на 11 май 330 година публично прогласява града за новата столица на Римската империя. Той е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Градът на Константин) и след гибелта на Константин през 337 година остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ