Гербът на България е бил предмет на продължителни спорове между политическите партии
На днешния ден през 1996 година XXXVII Народно заседание приема Закон за националните знаци и герба на България.
Това е второто нормално Народно заседание на България, формирано след рухването на социалистическия режим през 1989 година. То работи от 12 януари 1995 година до 13 февруари 1997 година. Народното събрание е необуздано прибързано заради дълбоката рецесия, в която навлиза страната.
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, извърнат на дясна хералдическа страна, подложен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има фундамент от дъбови клончета със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният лозунг "Съединението прави силата ".
Това е първият герб на България след края на социалистическото ръководство в края на 80-те години на ХХ век. Точният тип на герба е предмет на продължителни разногласия сред политическите партии.
Гербът на Република България се дефинира със Закона за герба на Република България, съгласно който той е държавен знак, който показва независимостта и суверенитета на българския народ и българската страна:
"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има огромна корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска страна, с пет кръста и настрана кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове. Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата ".
В българската конституционна процедура съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV "За герба на царството, за печата и за националното знаме “ " на Търновската конституция, в Глава IX "Герб, щемпел, знаме, столица " на Димитровската конституция (от 1947 г.), в Глава IX "Герб, щемпел, знаме, столица " на Живковата конституция (от 1971 г.).
Глава X от настоящата сега Конституция на Република България носи заглавието "Герб, щемпел, знаме, химн, столица ". Член 164 от Конституцията гласи: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит ", с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.
Най-старият български герб датира от към 1295 година.
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство (от 681 до 1018 г.). Лъвът, като знак на власт, мощ и смелост, е засвидетелстван и през Второто българско царство.
Най-старият български герб датира от към 1295 година. Откриването му е в резултат на работата на двама членове на Българското хералдическо и вексилоложко общество – Иван Войников и Петър Яначков, които го търсят и обезпечават информация за извора, факсимилета и научни мнения в библиотеки във Англия и Съединени американски щати.
През 2004 година различен член на БХВО - доктор Стоян Антонов, открива "герба на императора на България " в Гелдренския гербовник. До 2003 година се счита, че най-старият български герб датира от XIV век, поместен в пътепис на неизвестен марокански странник.
Това е второто нормално Народно заседание на България, формирано след рухването на социалистическия режим през 1989 година. То работи от 12 януари 1995 година до 13 февруари 1997 година. Народното събрание е необуздано прибързано заради дълбоката рецесия, в която навлиза страната.
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, извърнат на дясна хералдическа страна, подложен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има фундамент от дъбови клончета със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният лозунг "Съединението прави силата ".
Това е първият герб на България след края на социалистическото ръководство в края на 80-те години на ХХ век. Точният тип на герба е предмет на продължителни разногласия сред политическите партии.
Гербът на Република България се дефинира със Закона за герба на Република България, съгласно който той е държавен знак, който показва независимостта и суверенитета на българския народ и българската страна:
"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има огромна корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска страна, с пет кръста и настрана кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове. Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата ".
В българската конституционна процедура съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV "За герба на царството, за печата и за националното знаме “ " на Търновската конституция, в Глава IX "Герб, щемпел, знаме, столица " на Димитровската конституция (от 1947 г.), в Глава IX "Герб, щемпел, знаме, столица " на Живковата конституция (от 1971 г.).
Глава X от настоящата сега Конституция на Република България носи заглавието "Герб, щемпел, знаме, химн, столица ". Член 164 от Конституцията гласи: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит ", с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.
Най-старият български герб датира от към 1295 година.
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство (от 681 до 1018 г.). Лъвът, като знак на власт, мощ и смелост, е засвидетелстван и през Второто българско царство.
Най-старият български герб датира от към 1295 година. Откриването му е в резултат на работата на двама членове на Българското хералдическо и вексилоложко общество – Иван Войников и Петър Яначков, които го търсят и обезпечават информация за извора, факсимилета и научни мнения в библиотеки във Англия и Съединени американски щати.
През 2004 година различен член на БХВО - доктор Стоян Антонов, открива "герба на императора на България " в Гелдренския гербовник. До 2003 година се счита, че най-старият български герб датира от XIV век, поместен в пътепис на неизвестен марокански странник.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ