10 ноември: На пленум на ЦК на БКП Тодор Живков подава оставка
На днешния ден през 1989 година се е провел Ноемврийският пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия , именуван по-точно Десетоноемврийски пленум . Той освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията (и в действителност в държавата), която той заема в продължение на 35 години.
Тази дата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система макар че еднопартийната система на Българска комунистическа партия (която продължава да е единственият управителен фактор в държавата) е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати петнадесет месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като прелом (от Желю Желев) или като "конституционна промяна " на държавното управление (от Костадин Чакъров), а дружно с последвалите събития е именуван и "тихата гражданска война ".
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз стартира развой на перестройка. Това оказва влияние и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския контракт и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без съображение посочена за един от най-верните на Съюз на съветските социалистически републики съдружници по това време, също афишира курс към преустрояване на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.
При Горбачов и поетия от него курс за автономия на съдружниците, за първи път, откогато Живков е отпред, се появяват разлики сред него и руски началник. Различията взимат връх, когато Горбачов не утвърждава прозападния курс на развиване, начертан в Юлската идея от 1987 година, която залага опити за въвеждане на пазарни механизми и лимитирана народна власт, където Българска комунистическа партия да не е основен индивид на властта.
На пленума на 10 ноември вземат присъединяване членове и претендент членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Секретаря на Български земеделски народен съюз и Секретарите на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз, завеждащ отдели на ЦK на Българска комунистическа партия, министри и ръководители на регионалните национални препоръки (съобщение на Българска телеграфна агенция в "Работническо дело ", 11 ноември 1989 г.).
В дневния ред на Ноемврийския пленум има две точки. Първата е отчет на Тодор Живков за настоящата конюнктура в страната и нуждата от преустрояване на стопанската система „ по посока на пазарния механизъм, комбиниран с планово начало “, а втората е оставката на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Живков произнася встъпителното слово, след което Централен комитет утвърждава отчета му.
На следобедното съвещание на пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Въпреки опитите на Живков да остане ръководител на Държавния съвет като гаранция за еволюционен преход, пленумът предлага на Народното събрание да го освободи и от този пост.
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет. В придобила за времето си известност тирада Славчо Трънски подлага на критика Живков и най-близките му сътрудници. Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление.
На 18 ноември се организира първият свободен протест, проведен от така наречен неофициални организации, отпред с КТ "Подкрепа " и "Екогласност ", на площада пред Храм-паметника "Свети Александър Невски ".
Тридесет години след Десетоноемврийския пленум и двадесет години след гибелта на Тодор Живков към момента оценките на това събитие са спорни.
- "Свалянето на Живков от власт на 10 ноември 1989 година е осъществено за да се удържи властта, само че на процедура дава начало на верижна реакция, довела до сриване на тоталитарната страна. " (Михаил Груев, историк).
- "Промяната във властта е осъществена от хора, чиято цел е да либерализират режима на Българска комунистическа партия, само че са надалеч от мисълта за отвод от управителната роля на партията или за смяна на икономическите връзки. " (Искра Баева, историк).
- "Промените в България не стартират на 10 ноември, а със основаването на политическата съпротива при започване на 1988 година Ноемврийският пленум е "вътрешнопартиен прелом ", несполучлив опит на Българска комунистическа партия да задържи "стратегическата самодейност " за себе си. " (Желю Желев, водач на Съюз на демократичните сили (1989-1990 г.), президент на България (1990-1997 г.).
Тази дата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система макар че еднопартийната система на Българска комунистическа партия (която продължава да е единственият управителен фактор в държавата) е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати петнадесет месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като прелом (от Желю Желев) или като "конституционна промяна " на държавното управление (от Костадин Чакъров), а дружно с последвалите събития е именуван и "тихата гражданска война ".
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз стартира развой на перестройка. Това оказва влияние и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския контракт и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без съображение посочена за един от най-верните на Съюз на съветските социалистически републики съдружници по това време, също афишира курс към преустрояване на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.
При Горбачов и поетия от него курс за автономия на съдружниците, за първи път, откогато Живков е отпред, се появяват разлики сред него и руски началник. Различията взимат връх, когато Горбачов не утвърждава прозападния курс на развиване, начертан в Юлската идея от 1987 година, която залага опити за въвеждане на пазарни механизми и лимитирана народна власт, където Българска комунистическа партия да не е основен индивид на властта.
На пленума на 10 ноември вземат присъединяване членове и претендент членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Секретаря на Български земеделски народен съюз и Секретарите на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз, завеждащ отдели на ЦK на Българска комунистическа партия, министри и ръководители на регионалните национални препоръки (съобщение на Българска телеграфна агенция в "Работническо дело ", 11 ноември 1989 г.).
В дневния ред на Ноемврийския пленум има две точки. Първата е отчет на Тодор Живков за настоящата конюнктура в страната и нуждата от преустрояване на стопанската система „ по посока на пазарния механизъм, комбиниран с планово начало “, а втората е оставката на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Живков произнася встъпителното слово, след което Централен комитет утвърждава отчета му.
На следобедното съвещание на пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Въпреки опитите на Живков да остане ръководител на Държавния съвет като гаранция за еволюционен преход, пленумът предлага на Народното събрание да го освободи и от този пост.
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет. В придобила за времето си известност тирада Славчо Трънски подлага на критика Живков и най-близките му сътрудници. Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление.
На 18 ноември се организира първият свободен протест, проведен от така наречен неофициални организации, отпред с КТ "Подкрепа " и "Екогласност ", на площада пред Храм-паметника "Свети Александър Невски ".
Тридесет години след Десетоноемврийския пленум и двадесет години след гибелта на Тодор Живков към момента оценките на това събитие са спорни.
- "Свалянето на Живков от власт на 10 ноември 1989 година е осъществено за да се удържи властта, само че на процедура дава начало на верижна реакция, довела до сриване на тоталитарната страна. " (Михаил Груев, историк).
- "Промяната във властта е осъществена от хора, чиято цел е да либерализират режима на Българска комунистическа партия, само че са надалеч от мисълта за отвод от управителната роля на партията или за смяна на икономическите връзки. " (Искра Баева, историк).
- "Промените в България не стартират на 10 ноември, а със основаването на политическата съпротива при започване на 1988 година Ноемврийският пленум е "вътрешнопартиен прелом ", несполучлив опит на Българска комунистическа партия да задържи "стратегическата самодейност " за себе си. " (Желю Желев, водач на Съюз на демократичните сили (1989-1990 г.), президент на България (1990-1997 г.).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ