Георги Аспарухов е най-добрият футболист на България за ХХ век
На днешния ден през 1971 година при злополука с кола в прохода „ Витиня “ на път за празненство на " Ботев " във Враца умират именитите български футболисти от „ Левски “ Георги Аспарухов и Никола Котков. Автомобилът „ Алфа Ромео “ с двамата именити футболисти, ръководен от Аспарухов, движещ се с висока скорост по основния път, се удря в камион, излизащ на платното без преимущество от вторичен кръстосан път.
На погребението на двамата футболисти участват към 150 хиляди души – повече, в сравнение с в проведени от режима сходни мероприятия, като това на Георги Димитров.
Освен това то съответствува по време и изцяло засенчва пропагандираното от управляващите алегорично заравяне на двама починали руски космонавти. Масовото посещаване на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в държавното управление и довежда до отстраняването на присъствалия точно на него вътрешен министър Ангел Солаков.
През 1999 година Георги Аспарухов е разгласен посмъртно за " Най-добър футболист на България за ХХ век ".
През 1960 година, когато е признат в първия тим на „ Левски “, Гунди е едвам на 17 години. Дебютира напролет на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември против „ Ботев “ в Пловдив (1:1). От есента на 1961-а до есента на 1963 година играе в „ Ботев “, където отбива военната си работа и става притежател на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963-а. След като се завръща в „ Левски “, печели три шампионски трофеи през 1965, 1968 и 1970 година и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 година.
Последният му мач в шампионата е на 28 юни 1971 година против ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 година против „ Етър “ във Велико Търново (1:1).
Аспарухов играе в 247 мача (200 за „ Левски “ и 47 за „ Ботев “) за шампионата, в които отбелязва 150 гола (125 за „ Левски “ и 25 за „ Ботев “).
През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „ Левски “, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 година е определен за състезател и Футболист № 1 на България. Печели и купата за самостоятелно великодушие. През същата година е на осмо място в класацията за влиятелната премия на сп. „ Франс футбол “ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските първенци през сезон 1965/1966, когато „ Левски “ играе равностойно против един от най-силните тимове в света по това време „ Бенфика “ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски трофеи в шампионата през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският първенец приключва наедно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „ Левски “ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците желаят да купят този нападател, само че комунистическото държавно управление на България не позволява това.
Поканен е да играе в европейския първенец „ Милан “, само че по това време още няма процедура български футболисти да играят в задгранични клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „ росонерите “ Нерио Роко е подготвен да му помогне да емигрира в Италия, в случай че одобри доста преференциалната оферта на „ Милан “, само че Георги Аспарухов показва обич и лоялност към родината и клуба си и отхвърля с думи, които остават в историята:
" Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един тим Левски, може и да не са чували за него, в този тим съм се родил, в този тим ще умра! " Това е отговорът на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.
Никола Котков
(9 декември 1938 – 30 юни 1971 г.), именуван по прякор Котето , е една от легендите на " Локомотив " - София, където играе 12 сезона. След това за малко е част от ЖСК Славия. Умира в автомобилна злополука на 32-годишна възраст, като настоящ футболист на " Левски " - София, дружно със съотборника си Георги Аспарухов.
През 1959 година Котков става европейски първенец с юношеския народен отбор на континенталното състезание, което се организира в България.
Котков изиграва общо 322 мача в " А " група, в които бележи 163 гола. Той е Футболист №1 на България за 1964 година. В интервала сред 1962 и 1968 година записва 26 участия с 12 гола за националния тим на България. Участник е на международното състезание в Англия през 1966 година.
През лятото на 1969 година Котков минава в " Левски " - София. В доста източници се твърди, че аргументите за прехвърлянето са две. От една страна, той не е бил склонен с обединяването сред " Локомотив " (Сф) и " Славия ", а от друга - е имал огромно предпочитание да играе паралелно до Георги Аспарухов, с който приживе са огромни другари. През сезон 1968/1970 той печели дубъл с " Левски ", като в шампионата изиграва 25 мача и вкарва 14 гола.
Общо за двете години, в които е част от клуба, Котков записва 47 мача с 25 гола за " Левски " – 36 мача с 18 гола в „ А “ група, 4 мача с 4 гола за купата и 7 мача с 3 гола в евротурнирите.
Никола Котков е считан за един от най-хубавите български футболисти на своето време. Впечатлява с отлична техника и точни пасове, като вещо провежда офанзивите на тима си. Притежава мощен и прецизен удар с левия крайник. Брилянтен реализатор на директни свободни удари и корнери, при които нееднократно топката непосредствено влиза в противниковата врата. Един от любимците на българската аудитория, извънреден благородник, отличаващ се с уместност на терена. Печели купата за самостоятелно великодушие в шампионата през 1970 година.
На погребението на двамата футболисти участват към 150 хиляди души – повече, в сравнение с в проведени от режима сходни мероприятия, като това на Георги Димитров.
Освен това то съответствува по време и изцяло засенчва пропагандираното от управляващите алегорично заравяне на двама починали руски космонавти. Масовото посещаване на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в държавното управление и довежда до отстраняването на присъствалия точно на него вътрешен министър Ангел Солаков.
През 1999 година Георги Аспарухов е разгласен посмъртно за " Най-добър футболист на България за ХХ век ".
През 1960 година, когато е признат в първия тим на „ Левски “, Гунди е едвам на 17 години. Дебютира напролет на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември против „ Ботев “ в Пловдив (1:1). От есента на 1961-а до есента на 1963 година играе в „ Ботев “, където отбива военната си работа и става притежател на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963-а. След като се завръща в „ Левски “, печели три шампионски трофеи през 1965, 1968 и 1970 година и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 година.
Последният му мач в шампионата е на 28 юни 1971 година против ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 година против „ Етър “ във Велико Търново (1:1).
Аспарухов играе в 247 мача (200 за „ Левски “ и 47 за „ Ботев “) за шампионата, в които отбелязва 150 гола (125 за „ Левски “ и 25 за „ Ботев “).
През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „ Левски “, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 година е определен за състезател и Футболист № 1 на България. Печели и купата за самостоятелно великодушие. През същата година е на осмо място в класацията за влиятелната премия на сп. „ Франс футбол “ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските първенци през сезон 1965/1966, когато „ Левски “ играе равностойно против един от най-силните тимове в света по това време „ Бенфика “ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски трофеи в шампионата през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският първенец приключва наедно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „ Левски “ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците желаят да купят този нападател, само че комунистическото държавно управление на България не позволява това.
Поканен е да играе в европейския първенец „ Милан “, само че по това време още няма процедура български футболисти да играят в задгранични клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „ росонерите “ Нерио Роко е подготвен да му помогне да емигрира в Италия, в случай че одобри доста преференциалната оферта на „ Милан “, само че Георги Аспарухов показва обич и лоялност към родината и клуба си и отхвърля с думи, които остават в историята:
" Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един тим Левски, може и да не са чували за него, в този тим съм се родил, в този тим ще умра! " Това е отговорът на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.
Никола Котков
(9 декември 1938 – 30 юни 1971 г.), именуван по прякор Котето , е една от легендите на " Локомотив " - София, където играе 12 сезона. След това за малко е част от ЖСК Славия. Умира в автомобилна злополука на 32-годишна възраст, като настоящ футболист на " Левски " - София, дружно със съотборника си Георги Аспарухов.
През 1959 година Котков става европейски първенец с юношеския народен отбор на континенталното състезание, което се организира в България.
Котков изиграва общо 322 мача в " А " група, в които бележи 163 гола. Той е Футболист №1 на България за 1964 година. В интервала сред 1962 и 1968 година записва 26 участия с 12 гола за националния тим на България. Участник е на международното състезание в Англия през 1966 година.
През лятото на 1969 година Котков минава в " Левски " - София. В доста източници се твърди, че аргументите за прехвърлянето са две. От една страна, той не е бил склонен с обединяването сред " Локомотив " (Сф) и " Славия ", а от друга - е имал огромно предпочитание да играе паралелно до Георги Аспарухов, с който приживе са огромни другари. През сезон 1968/1970 той печели дубъл с " Левски ", като в шампионата изиграва 25 мача и вкарва 14 гола.
Общо за двете години, в които е част от клуба, Котков записва 47 мача с 25 гола за " Левски " – 36 мача с 18 гола в „ А “ група, 4 мача с 4 гола за купата и 7 мача с 3 гола в евротурнирите.
Никола Котков е считан за един от най-хубавите български футболисти на своето време. Впечатлява с отлична техника и точни пасове, като вещо провежда офанзивите на тима си. Притежава мощен и прецизен удар с левия крайник. Брилянтен реализатор на директни свободни удари и корнери, при които нееднократно топката непосредствено влиза в противниковата врата. Един от любимците на българската аудитория, извънреден благородник, отличаващ се с уместност на терена. Печели купата за самостоятелно великодушие в шампионата през 1970 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ