Бийтълс печелят Грами за най-добър албум на годината със Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band
На днешния ден през 1968 година Бийтълс печелят премия Грами за най-хубав албум на годината със Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band.
Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band ( "Оркестърът на Клуба на самотните сърца на сержант Пепър ") е осмият студиен албум на „ Бийтълс “, публикуван на 1 юни 1967 от звукозаписната компания „ Парлофон “. През 1962 година основният й управител Джордж Мартин подписва с изгряващата нова група от Ливърпул – „ Бийтълс “, и по този начин „ Парлофон Рекърдс “ се трансформира в една от най-известните и влиятелни звукозаписни компании през 1960-те години.
Всички песни в албума, като се изключи Within You Without You са на ЛенънМаккартни, а Within You Without You е на Джордж Харисън. На втората страна на първите създадени плочи се чува 15-херцов тон, който трябвало да разсъни интереса на слушащите кучета.
Освободили се от напрежението на четиригодишния интервал на непрекъснати турнета, „ Бийтълс “ възприемат все по-експериментален метод със записването на Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band , почнало в края на ноември 1966 година. Според инженера Джеф Емерик записите на албума лишават над 700 часа. Той си спомня настояването на групата „ всичко в „ Sgt. Pepper “ да бъде друго. Музикалната комплицираност на записите, реализирана с релативно примитивна четирипистова звукозаписна техника, удивлява тогавашните музиканти. Сред музикалните критици утвърждението на албума е на практика всеобщо.
„ Sgt. Pepper “ е първият необятно прочут поп или рок албум, включващ цялостните текстове на песните, отпечатани на задната страна на обложката. Тези текстове стават предмет на критически разбор, да вземем за пример в края на 1967 година албумът е оценен от американския професор и книжовен критик Ричард Пойриър, който отбелязва, че студентите му „ слушат музиката на групата със степен на ангажираност, на която той, като учител по литература, може единствено да завижда “. Пойриър разпознава събитие, което разказва като „ смесена алюзивност “.
Усложнената обложка на албума също притегля забележителен интерес и проучвания. Колажът по дизайн на поп арт художниците Питър Блейк и Ян Хауърт демонстрира „ Бийтълс “ като измислената група, разказана в заглавната ария на албума, застанали пред навалица от известни персони. Дебелите мустаци на членовете на групата отразяват засилващото се въздействие на хипи стила, а културният историк Джонатан Харис разказва техните „ блестящо оцветени пародии на военни униформи “ като съзнателна „ антиавторитарна и антисистемна “ проява. През 2003 година списание „ Ролинг Стоун “ класира албума преди всичко измежду 500-те най-велики албума на всички времена.
Албумът Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band забързва смяната в поп-музиката, която е почнала през 1966 година. Издаването на албума е значимо събитие както за изкуството, по този начин и от комерсиална позиция. До този миг съвсем няма албуми, които да са продуцирани с толкоз огромен бюджет. Освен това Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band се вписва в „ Лятото на любовта “ с психеделичната си музика.
Любовно лято (The Summer of Love) е фраза, отнасяща се до лятото на 1967 година, когато към 100 000 младежи, главно хипита, се събират в Сан Франциско, създавайки невиждан феномен на културен и политически протест. Хипитата се събират и в други градове като Ню Йорк, Лос Анжелис, Атланта, Чикаго и по цяла Европа. Но Сан Франциско се трансформира в епицентър на хипи революцията - място за музика, опиати, полова освободеност, политическо противоречие и без значение творчество. Това събитие става определящо за 60-те години на предишния век и ускорява известността на хипи придвижването.
Песента „ Сан Франциско “, изпълнявана от Скот Макензи, се трансформира в знак на Любовно лято и шлагер номер едно в Англия и Ирландия. Песента стартира с думите „ Ако отиваш в Сан Франциско, не забравяй да сложиш цвете в косите си...„ (If you're going to San Francisco be sure to wear some flowers in your hair...).
Психеделичната музика е музикален род, за който няма строга формулировка. Тази музика постоянно е въодушевена от действието на психоактивни субстанции като канабис, псилоцибин, мескалин и най-много ЛСД. Някои от известните групи, които са имали психеделични интервали, са Дорс, Пинк Флойд, Лед цепелин, Бийтэълс, Бийч Бойс, Грейтфул Дед, The Jimi Hendrix Experience, Ху, Джанис Джоплин, Ролинг Ктоунс и други. Психеделичната музика обгръща разнообразни стилове, като психеделичен фолк, психеделичен рок, психеделичен поп, психеделичен соул.
Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band ( "Оркестърът на Клуба на самотните сърца на сержант Пепър ") е осмият студиен албум на „ Бийтълс “, публикуван на 1 юни 1967 от звукозаписната компания „ Парлофон “. През 1962 година основният й управител Джордж Мартин подписва с изгряващата нова група от Ливърпул – „ Бийтълс “, и по този начин „ Парлофон Рекърдс “ се трансформира в една от най-известните и влиятелни звукозаписни компании през 1960-те години.
Всички песни в албума, като се изключи Within You Without You са на ЛенънМаккартни, а Within You Without You е на Джордж Харисън. На втората страна на първите създадени плочи се чува 15-херцов тон, който трябвало да разсъни интереса на слушащите кучета.
Освободили се от напрежението на четиригодишния интервал на непрекъснати турнета, „ Бийтълс “ възприемат все по-експериментален метод със записването на Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band , почнало в края на ноември 1966 година. Според инженера Джеф Емерик записите на албума лишават над 700 часа. Той си спомня настояването на групата „ всичко в „ Sgt. Pepper “ да бъде друго. Музикалната комплицираност на записите, реализирана с релативно примитивна четирипистова звукозаписна техника, удивлява тогавашните музиканти. Сред музикалните критици утвърждението на албума е на практика всеобщо.
„ Sgt. Pepper “ е първият необятно прочут поп или рок албум, включващ цялостните текстове на песните, отпечатани на задната страна на обложката. Тези текстове стават предмет на критически разбор, да вземем за пример в края на 1967 година албумът е оценен от американския професор и книжовен критик Ричард Пойриър, който отбелязва, че студентите му „ слушат музиката на групата със степен на ангажираност, на която той, като учител по литература, може единствено да завижда “. Пойриър разпознава събитие, което разказва като „ смесена алюзивност “.
Усложнената обложка на албума също притегля забележителен интерес и проучвания. Колажът по дизайн на поп арт художниците Питър Блейк и Ян Хауърт демонстрира „ Бийтълс “ като измислената група, разказана в заглавната ария на албума, застанали пред навалица от известни персони. Дебелите мустаци на членовете на групата отразяват засилващото се въздействие на хипи стила, а културният историк Джонатан Харис разказва техните „ блестящо оцветени пародии на военни униформи “ като съзнателна „ антиавторитарна и антисистемна “ проява. През 2003 година списание „ Ролинг Стоун “ класира албума преди всичко измежду 500-те най-велики албума на всички времена.
Албумът Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band забързва смяната в поп-музиката, която е почнала през 1966 година. Издаването на албума е значимо събитие както за изкуството, по този начин и от комерсиална позиция. До този миг съвсем няма албуми, които да са продуцирани с толкоз огромен бюджет. Освен това Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band се вписва в „ Лятото на любовта “ с психеделичната си музика.
Любовно лято (The Summer of Love) е фраза, отнасяща се до лятото на 1967 година, когато към 100 000 младежи, главно хипита, се събират в Сан Франциско, създавайки невиждан феномен на културен и политически протест. Хипитата се събират и в други градове като Ню Йорк, Лос Анжелис, Атланта, Чикаго и по цяла Европа. Но Сан Франциско се трансформира в епицентър на хипи революцията - място за музика, опиати, полова освободеност, политическо противоречие и без значение творчество. Това събитие става определящо за 60-те години на предишния век и ускорява известността на хипи придвижването.
Песента „ Сан Франциско “, изпълнявана от Скот Макензи, се трансформира в знак на Любовно лято и шлагер номер едно в Англия и Ирландия. Песента стартира с думите „ Ако отиваш в Сан Франциско, не забравяй да сложиш цвете в косите си...„ (If you're going to San Francisco be sure to wear some flowers in your hair...).
Психеделичната музика е музикален род, за който няма строга формулировка. Тази музика постоянно е въодушевена от действието на психоактивни субстанции като канабис, псилоцибин, мескалин и най-много ЛСД. Някои от известните групи, които са имали психеделични интервали, са Дорс, Пинк Флойд, Лед цепелин, Бийтэълс, Бийч Бойс, Грейтфул Дед, The Jimi Hendrix Experience, Ху, Джанис Джоплин, Ролинг Ктоунс и други. Психеделичната музика обгръща разнообразни стилове, като психеделичен фолк, психеделичен рок, психеделичен поп, психеделичен соул.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ