Етъра показва десетки съоръжения с един-единствен природен двигател - водата
На днешния ден през 1964 година край Габрово е открит Архитектурно-етнографският музей "Етър " или "Етъра " - музей навън и квартал на Габрово. Комплексът съставлява възстановка на българският обичай, просвета и занаятчийство. Архитектурно-етнографският комплекс "Етър " е първият по рода си музей в България, ситуиран на 8 км южно от Габрово.
В "Етъра " се намира единствената в България колекция на национална техника, която употребява силата на водата за напредване на разнообразни съоръжения. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре проведени механически сбирки измежду европейските музеи навън. Това е повода, водното колело да се трансформира в "емблема на Етъра ". Най-важната специфичност на сбирката е, че всички обекти са в деяние, по този начин както в предишното. Занаятчийска чаршия показва 16 мостри на балканската архитектура, разкриващи самобитния гений на възрожденските строители.
В "Етъра " освен се съхраняват националните обичаи, само че и всеки клиент може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на националния обичай, като се включи в изработването на някои произведения. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта. Той работи целогодишно без почивен ден. През летния сезон от 1 май до 30 септември музеят посреща посетители от 9 до 18 часа. На посетителите се оферират екскурзоводски беседи на български, съветски, британски и немски език. Осигурен е и постоянен превоз (автобусна линия "Русевци-Еловица " и автобусна линия №1 до центъра на кв. Етъра).
Изграждането на музея стартира през 1963 година под управлението и по план на Лазар Донков . Първоначално е реставрирана съществуващата воденица, а по-късно са построени и другите обекти. Изграждането на музея се реализира посредством три съществени метода: реституция на обекти, заварени на терена; преместване на истински уреди и пресъздаване на здания по авансово направени заснемания. През 1967 година е разгласен за национален етнографски парк, през 1971 година и за монумент на културата.
Главната заслуга на Лазар Донков е за връщането към живот на уменията на предците. И до момента работят валявица, тепавица, струг, воденица-караджейка, дъскорезница и още няколко десетки уреди. С един-единствен естествен "двигател " - водата. Изглеждат обикновени, само че са се желали съществени умения, с цел да се дефинират нужните дистанции от вадата, наклонът на корубите, охлаждането на лагерите - хитроумни, гениално елементарни механически решения. Прекрасна е, откъдето и да се огледа чаршията, занаятчийско-търговската улица с архитектурни мостри на къщи - точни копия, които дават визия за бита на балканджиите от 18 и 19 век. Най-привлекателни в нея са комерсиалните дюкянчета - работилнички на първите етажи, които оферират симид, домашни баници, гевреци, шекерджийски творби и кафе на пясък, което се сервира с фамозното бяло сладко. Едно от най-любопитните места в "Етъра " е одаята с чарковете . Казват, че сходни машинарии зърнал габровец в Манчестер. Гледал ги дълго и когато се върнал, по памет освен реконструирал устройствата, само че ги и подобрил, тъй че да стопират, когато се скъса нишка.
В "Етъра " се намира единствената в България колекция на национална техника, която употребява силата на водата за напредване на разнообразни съоръжения. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре проведени механически сбирки измежду европейските музеи навън. Това е повода, водното колело да се трансформира в "емблема на Етъра ". Най-важната специфичност на сбирката е, че всички обекти са в деяние, по този начин както в предишното. Занаятчийска чаршия показва 16 мостри на балканската архитектура, разкриващи самобитния гений на възрожденските строители.
В "Етъра " освен се съхраняват националните обичаи, само че и всеки клиент може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на националния обичай, като се включи в изработването на някои произведения. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта. Той работи целогодишно без почивен ден. През летния сезон от 1 май до 30 септември музеят посреща посетители от 9 до 18 часа. На посетителите се оферират екскурзоводски беседи на български, съветски, британски и немски език. Осигурен е и постоянен превоз (автобусна линия "Русевци-Еловица " и автобусна линия №1 до центъра на кв. Етъра).
Изграждането на музея стартира през 1963 година под управлението и по план на Лазар Донков . Първоначално е реставрирана съществуващата воденица, а по-късно са построени и другите обекти. Изграждането на музея се реализира посредством три съществени метода: реституция на обекти, заварени на терена; преместване на истински уреди и пресъздаване на здания по авансово направени заснемания. През 1967 година е разгласен за национален етнографски парк, през 1971 година и за монумент на културата.
Главната заслуга на Лазар Донков е за връщането към живот на уменията на предците. И до момента работят валявица, тепавица, струг, воденица-караджейка, дъскорезница и още няколко десетки уреди. С един-единствен естествен "двигател " - водата. Изглеждат обикновени, само че са се желали съществени умения, с цел да се дефинират нужните дистанции от вадата, наклонът на корубите, охлаждането на лагерите - хитроумни, гениално елементарни механически решения. Прекрасна е, откъдето и да се огледа чаршията, занаятчийско-търговската улица с архитектурни мостри на къщи - точни копия, които дават визия за бита на балканджиите от 18 и 19 век. Най-привлекателни в нея са комерсиалните дюкянчета - работилнички на първите етажи, които оферират симид, домашни баници, гевреци, шекерджийски творби и кафе на пясък, което се сервира с фамозното бяло сладко. Едно от най-любопитните места в "Етъра " е одаята с чарковете . Казват, че сходни машинарии зърнал габровец в Манчестер. Гледал ги дълго и когато се върнал, по памет освен реконструирал устройствата, само че ги и подобрил, тъй че да стопират, когато се скъса нишка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ