Генерал Шарл дьо Гол е първият президент на Петата република
На днешния ден през 1959 година военачалник Шарл дьо Гол е разгласен за първи президент на Петата република на Франция.
Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол (на български също Де Гол ) (на френски: Charles-André-Joseph-Marie de Gaulle ) е френски военачалник и политик, президент на Франция в интервала 1959-1969 година. Той е роден на 22 ноември 1890 година в град Лил в аристократично семейство на католици.
Без подозрение 1957-1958 са години на дълбока политическа рецесия в четвъртата република. Война в Алжир (която се придвижва и на територията на прилежащ Тунис), безуспешни опити да се сформира държавно управление и икономическа рецесия. Активизират се тъй наречените "ултра "-полуфашистки групировки, които оказват мощно въздействие на алжирското военно управление. Събитията се развиват с стремглава експедитивност. На 10 май 1958 година четирима алжирски генерали се обръщат към президента Рене Коти с ултиматум да не се отхвърля от Алжир. На 13 май въоръжените формировки "ултра " превземат постройката на колониалната администрация в град Алжир. Генералите телеграфират в Париж с настояването към Шарл дьо Гол да "наруши мълчанието си " и да се обърне към цялата страна за да се сътвори "правителство на публичното доверие ".
На 15 май осведомителните организации популяризират апела на Дьо Гол: "…Ето към този момент 12 години, Франция се пробва да позволи проблеми, непостижими за партийния режим и върви към злополука. Преди време, в сложен миг, страната ми се довери, с цел да я поведа към спасението. Днес, когато ѝ предстоят нови тествания, дано знае, че съм подготвен да приема всички компетенции на Републиката. "
Ако това изказване беше прозвучало преди година, в разгара на икономическата рецесия, то би се приело като подстрекаване за държавен прелом. Сега, пред действителната опасност от прелом, на Дьо Гол се надяват и центристите на Пфлимлен, и умерените социалисти на Ги Моле, и, на първо място, алжирските бунтовници. Везните се накланят в интерес на Дьо Гол, откакто бунтовниците за броени часове превземат остров Корсика. Генерал Дьо Гол твърдо моли към метежниците да извършват заповедите на своето командване. На 27 май "призрачното държавно управление " на Пиер Пфлимлен подава оставка. Президентът Рене Коти в послание към Националното заседание предлага Дьо Гол за министър-председател, както и за даването на генерала на изключителни компетенции, в това число за смяна в Конституцията. На 1 юни с голямо болшинство от 329 гласа Дьо Гол е одобрен за министър председател на страната. Яростни съперници против идването му на власт са радикалите на Мендес-Франс, левите социалисти (в това число бъдещият президент Франсоа Митеран - от 21 май 1981 до 17 май 1995 г.) и комунистите, начало с Морис Торез и Жак Дюкло. Всички те упорстват за абсолютно съблюдаване на демократическите основи на страната, които Дьо Гол считал да промени в близко време.
Само след два месеца - през август, на бюрото на премиера към този момент е планът за нова Конституция, която работи във Франция и през днешния ден. Пълномощията на Народното събрание доста са лимитирани, като е непокътната кардиналната отговорност на държавното управление пред Националното заседание (то може да гласоподава избор на съмнение на държавното управление, само че президентът, който назначава премиера, не е задължен да внесе неговата кандидатура за одобряване от парламента). Президентът, според чл.16, в случаите, когато "независимостта на Републиката, нейната териториална целокупност или осъществяването на интернационалните ѝ отговорности са под директна и сериозна опасност, а естественото действие на държавните институции е в колапс " (какво се схваща под тази фраза, никой не уточнява) може краткотрайно да вземе в свои ръце безусловно неограничена власт. Коренно се трансформира и правилото за избор на президента. Държавният глава показва към този момент не волята на Народното събрание, а на целия народ . Отначало се планува президентът да бъде избиран от разширена гилдия на гласоподавателите, а в вероятност - от целия народ.
На 28 септември завършва дванадесетгодишната история на четвъртата Република. Френският народ изрично поддържа Конституцията с повече от 79% от гласовете. Това е директен избор на доверие за генерала. Ако до този миг всички негови искания, започвайки от 1940 година като "Глава на свободните французи ", произлизат от неговото субективно "призвание " или просто от тщеславието му, то резултатите от референдума са красноречиви: да, френският народ призна Дьо Гол за собствен водач и му разпорежда цялата отговорност за излизането от рецесията.
На 21 декември, след по-малко от три месеца, 76 000 определени представители от всички обитаеми места на Франция избират президента. Общо 75.5% от тях дават своя глас за министър-председателя и на 8 януари 1959 година е формалната инагурация на първия президент на Петата Република - военачалник Дьо Гол.
На 9 воември 1970 година в 7 часа вечерта Шарл дьо Гол умира в Коломбе ле Дьоз Еглиз. На погребението на 12 ноември, според наследството на генерала, участват единствено най-близките родственици и другари от Съпротивата.
След оставката и гибелта на Дьо Гол неговата краткотрайна непопулярност остава в предишното и той се трансформира във величава историческа персона, народен водач, който в историята на Франция е съпоставим единствено с Наполеон І.
Партията на Дьо Гол претърпява няколко преобразувания и преименувания, през днешния ден е главната десница във Франция и се назовава "Републиканците ".
При известието за гибелта на Дьо Гол по малкия екран, неговият правоприемник Помпиду споделя: "Генерал Дьо Гол умря, Франция осиротя ". В негова чест са наречени парижкото летище (Roissy-Charles-de-Gaulle, Международно летище "Шарл дьо Гол "), парижкият площад "Етоал " (на Звездата) и още доста паметни места. Паметник на Дьо Гол е повдигнат и на Елисейските полета в Париж.
Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол (на български също Де Гол ) (на френски: Charles-André-Joseph-Marie de Gaulle ) е френски военачалник и политик, президент на Франция в интервала 1959-1969 година. Той е роден на 22 ноември 1890 година в град Лил в аристократично семейство на католици.
Без подозрение 1957-1958 са години на дълбока политическа рецесия в четвъртата република. Война в Алжир (която се придвижва и на територията на прилежащ Тунис), безуспешни опити да се сформира държавно управление и икономическа рецесия. Активизират се тъй наречените "ултра "-полуфашистки групировки, които оказват мощно въздействие на алжирското военно управление. Събитията се развиват с стремглава експедитивност. На 10 май 1958 година четирима алжирски генерали се обръщат към президента Рене Коти с ултиматум да не се отхвърля от Алжир. На 13 май въоръжените формировки "ултра " превземат постройката на колониалната администрация в град Алжир. Генералите телеграфират в Париж с настояването към Шарл дьо Гол да "наруши мълчанието си " и да се обърне към цялата страна за да се сътвори "правителство на публичното доверие ".
На 15 май осведомителните организации популяризират апела на Дьо Гол: "…Ето към този момент 12 години, Франция се пробва да позволи проблеми, непостижими за партийния режим и върви към злополука. Преди време, в сложен миг, страната ми се довери, с цел да я поведа към спасението. Днес, когато ѝ предстоят нови тествания, дано знае, че съм подготвен да приема всички компетенции на Републиката. "
Ако това изказване беше прозвучало преди година, в разгара на икономическата рецесия, то би се приело като подстрекаване за държавен прелом. Сега, пред действителната опасност от прелом, на Дьо Гол се надяват и центристите на Пфлимлен, и умерените социалисти на Ги Моле, и, на първо място, алжирските бунтовници. Везните се накланят в интерес на Дьо Гол, откакто бунтовниците за броени часове превземат остров Корсика. Генерал Дьо Гол твърдо моли към метежниците да извършват заповедите на своето командване. На 27 май "призрачното държавно управление " на Пиер Пфлимлен подава оставка. Президентът Рене Коти в послание към Националното заседание предлага Дьо Гол за министър-председател, както и за даването на генерала на изключителни компетенции, в това число за смяна в Конституцията. На 1 юни с голямо болшинство от 329 гласа Дьо Гол е одобрен за министър председател на страната. Яростни съперници против идването му на власт са радикалите на Мендес-Франс, левите социалисти (в това число бъдещият президент Франсоа Митеран - от 21 май 1981 до 17 май 1995 г.) и комунистите, начало с Морис Торез и Жак Дюкло. Всички те упорстват за абсолютно съблюдаване на демократическите основи на страната, които Дьо Гол считал да промени в близко време.
Само след два месеца - през август, на бюрото на премиера към този момент е планът за нова Конституция, която работи във Франция и през днешния ден. Пълномощията на Народното събрание доста са лимитирани, като е непокътната кардиналната отговорност на държавното управление пред Националното заседание (то може да гласоподава избор на съмнение на държавното управление, само че президентът, който назначава премиера, не е задължен да внесе неговата кандидатура за одобряване от парламента). Президентът, според чл.16, в случаите, когато "независимостта на Републиката, нейната териториална целокупност или осъществяването на интернационалните ѝ отговорности са под директна и сериозна опасност, а естественото действие на държавните институции е в колапс " (какво се схваща под тази фраза, никой не уточнява) може краткотрайно да вземе в свои ръце безусловно неограничена власт. Коренно се трансформира и правилото за избор на президента. Държавният глава показва към този момент не волята на Народното събрание, а на целия народ . Отначало се планува президентът да бъде избиран от разширена гилдия на гласоподавателите, а в вероятност - от целия народ.
На 28 септември завършва дванадесетгодишната история на четвъртата Република. Френският народ изрично поддържа Конституцията с повече от 79% от гласовете. Това е директен избор на доверие за генерала. Ако до този миг всички негови искания, започвайки от 1940 година като "Глава на свободните французи ", произлизат от неговото субективно "призвание " или просто от тщеславието му, то резултатите от референдума са красноречиви: да, френският народ призна Дьо Гол за собствен водач и му разпорежда цялата отговорност за излизането от рецесията.
На 21 декември, след по-малко от три месеца, 76 000 определени представители от всички обитаеми места на Франция избират президента. Общо 75.5% от тях дават своя глас за министър-председателя и на 8 януари 1959 година е формалната инагурация на първия президент на Петата Република - военачалник Дьо Гол.
На 9 воември 1970 година в 7 часа вечерта Шарл дьо Гол умира в Коломбе ле Дьоз Еглиз. На погребението на 12 ноември, според наследството на генерала, участват единствено най-близките родственици и другари от Съпротивата.
След оставката и гибелта на Дьо Гол неговата краткотрайна непопулярност остава в предишното и той се трансформира във величава историческа персона, народен водач, който в историята на Франция е съпоставим единствено с Наполеон І.
Партията на Дьо Гол претърпява няколко преобразувания и преименувания, през днешния ден е главната десница във Франция и се назовава "Републиканците ".
При известието за гибелта на Дьо Гол по малкия екран, неговият правоприемник Помпиду споделя: "Генерал Дьо Гол умря, Франция осиротя ". В негова чест са наречени парижкото летище (Roissy-Charles-de-Gaulle, Международно летище "Шарл дьо Гол "), парижкият площад "Етоал " (на Звездата) и още доста паметни места. Паметник на Дьо Гол е повдигнат и на Елисейските полета в Париж.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ