Планът Маршал налива 12 млрд. щ.д. за икономическото възраждане на Европа
На днешния ден през 1947 година по време на тирада в Харвардския университет държавният секретар на Съединени американски щати Джордж Маршал приканва за оказване на икономическа помощ на следвоенна Европа.
Джордж Кетлет Маршал (George Catlett Marshall, Jr.) е американски армейски военачалник и политик. Служил е като шеф на генералния щаб на Съединени американски щати (1939-1945 г.), бил е държавен секретар на Съединени американски щати (1947-1949 г.) и министър на защитата на Съединени американски щати (1950-1951 г.). Той е създател на проекта Маршал за възобновяване на следвоенна Европа и един от основателите за основаване на НАТО.
През февруари 1947 година президентът Хари Труман назначава Джордж Маршал за държавен секретар и му разпорежда цялата тежест на задачата за следвоенното възобновяване на интернационалните връзки. През есента на същата година президентът се отчайва да реализира споразумение със Съветския съюз за бъдещето на Европа и решимостта на Съединени американски щати да спре руската агресия се показва във военна помощ за Гърция и Турция. Обезпокоен от икономическата неустойчивост на Европа и активността на комунистическите партии, Джордж Маршал афишира в своя тирада през 1947 година в Харвард проекта си за широкомащабна икономическа помощ на Европа: "Нашата политика е ориентирана не против една или друга страна или теория, а против глада, бедността, отчаянието и хаоса ", споделя Джордж Маршал.
През септември 1947 година шестнадесет европейски страни образуват Комитета за европейско съдействие, който създава взаимна стратегия за икономическо възобновление на Европа след Втората международна война. За задачата Конгресът на Съединени американски щати отделя 12 милиарда $. Планът Маршал (официално Програма за европейско възобновяване ) е най-голямата стратегия за икономическа помощ, на която точно се дължи реализирането на по този начин нареченото икономическо знамение на Германия през 50-те години на предишния век.
Планът е в деяние в продължение на четири години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се отстранен комерсиалните бариери, да се модернизира индустрията и да се възвърне икономическият разцвет на Европа като бариера пред разпространяването на комунизма. Част от проекта е също премахването на голям брой регулации и поощряване на растежа на продуктивността и участието в профсъюзи.
За администрацията във Вашингтон е явно, че не е в безстопанствен интерес да се допусне сриването на една основна част от международната стопанска система и търговия, каквото съставлява Европа. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата агитация и на руското политическо нахлуване, е позицията на Съединени американски щати. Главното изискване за приемане на американска финансова помощ е държавните управления да показват своите планове за икономическо възобновяване и да регистрират тъкмо по какъв начин се осъществят и в кои браншове се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се поддържат режими, които принудително се пробват да останат непрекъснато на власт или попречват свободното възобновяване и развиване на други страни. Съветската дипломация се противопостая, защото не желае финансовата помощ да попречи на почналото създаване на тоталитарна система от сталинистки вид в източноевропейските страни и обвързването на техните стопански системи със руската.
За използване в деяние на американското предложение, френското и английското държавно управление вземат решение да се организира интернационална конференция с присъединяване на европейските страни, заинтригувани от външната финансова помощ, на която да се създаде обща стратегия за следвоенно възобновяване.
На 1 юли 1947 година излиза формалната руска позиция, която е изрично срещу. Четири дни откакто е публично поканена, на 8 юли 1947 година българската страна отхвърля да взе участие. От Източна Европа само Чехословакия в началото приема, само че под напън и обещания от Съюз на съветските социалистически републики също отхвърля.
Джордж Кетлет Маршал (George Catlett Marshall, Jr.) е американски армейски военачалник и политик. Служил е като шеф на генералния щаб на Съединени американски щати (1939-1945 г.), бил е държавен секретар на Съединени американски щати (1947-1949 г.) и министър на защитата на Съединени американски щати (1950-1951 г.). Той е създател на проекта Маршал за възобновяване на следвоенна Европа и един от основателите за основаване на НАТО.
През февруари 1947 година президентът Хари Труман назначава Джордж Маршал за държавен секретар и му разпорежда цялата тежест на задачата за следвоенното възобновяване на интернационалните връзки. През есента на същата година президентът се отчайва да реализира споразумение със Съветския съюз за бъдещето на Европа и решимостта на Съединени американски щати да спре руската агресия се показва във военна помощ за Гърция и Турция. Обезпокоен от икономическата неустойчивост на Европа и активността на комунистическите партии, Джордж Маршал афишира в своя тирада през 1947 година в Харвард проекта си за широкомащабна икономическа помощ на Европа: "Нашата политика е ориентирана не против една или друга страна или теория, а против глада, бедността, отчаянието и хаоса ", споделя Джордж Маршал.
През септември 1947 година шестнадесет европейски страни образуват Комитета за европейско съдействие, който създава взаимна стратегия за икономическо възобновление на Европа след Втората международна война. За задачата Конгресът на Съединени американски щати отделя 12 милиарда $. Планът Маршал (официално Програма за европейско възобновяване ) е най-голямата стратегия за икономическа помощ, на която точно се дължи реализирането на по този начин нареченото икономическо знамение на Германия през 50-те години на предишния век.
Планът е в деяние в продължение на четири години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се отстранен комерсиалните бариери, да се модернизира индустрията и да се възвърне икономическият разцвет на Европа като бариера пред разпространяването на комунизма. Част от проекта е също премахването на голям брой регулации и поощряване на растежа на продуктивността и участието в профсъюзи.
За администрацията във Вашингтон е явно, че не е в безстопанствен интерес да се допусне сриването на една основна част от международната стопанска система и търговия, каквото съставлява Европа. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата агитация и на руското политическо нахлуване, е позицията на Съединени американски щати. Главното изискване за приемане на американска финансова помощ е държавните управления да показват своите планове за икономическо възобновяване и да регистрират тъкмо по какъв начин се осъществят и в кои браншове се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се поддържат режими, които принудително се пробват да останат непрекъснато на власт или попречват свободното възобновяване и развиване на други страни. Съветската дипломация се противопостая, защото не желае финансовата помощ да попречи на почналото създаване на тоталитарна система от сталинистки вид в източноевропейските страни и обвързването на техните стопански системи със руската.
За използване в деяние на американското предложение, френското и английското държавно управление вземат решение да се организира интернационална конференция с присъединяване на европейските страни, заинтригувани от външната финансова помощ, на която да се създаде обща стратегия за следвоенно възобновяване.
На 1 юли 1947 година излиза формалната руска позиция, която е изрично срещу. Четири дни откакто е публично поканена, на 8 юли 1947 година българската страна отхвърля да взе участие. От Източна Европа само Чехословакия в началото приема, само че под напън и обещания от Съюз на съветските социалистически републики също отхвърля.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ