Бежанският заем изважда България от международната изолация
На днешния ден през 1926 година Обществото на народите (ОН) взема решение за разпределяне на Бежански заем на България.
Това е външен заем, взет от държавното управление на Царство България, чиято съществена цел е да подкрепи над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата международна война. Договорът за заема е подписан на 22 декември същата година след продължителни договаряния с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите.
Отпускането на Бежанския заем е резултат на комплицирана интернационална политическа композиция и може да бъде обсъждано като триумф на британско-американската политика. В годините след Първата международна война Франция се застъпва за твърда политика по отношение на изплащането на репарациите от победените страни, до момента в който във Англия доминира мнението, че в общ интерес е тяхната стопанска система да бъде нормализирана.
През пролетта на 1926 година се предлага концепцията за разпределяне на дребен стабилизационен заем, който е политически оневинен с разрешаването на филантропичния проблем с бежанците в България. Активна роля в процеса поема Обществото на народите, което изпраща свои експертни задачи в страната, с цел да създадат оценка на икономическото ѝ положение. По този метод то се трансформира в съдия сред противоположните отзиви на другите заинтригувани страни.
На 10 юни, по рекомендация на своя Финансов комитет, Съветът на ОН утвърждава план за настаняване на български бежанци благодарение на интернационален заем. Какъв залог ще бъде възложен от България е решено след договаряния със страните, на които страната дължи репарации според Ньойския контракт. През юли, след българска дипломатическа атака в Париж и Рим, Междусъюзническата комисия разрешава потреблението на някои акцизи за задачата. На 8 септември външният министър Атанас Буров и финансовият Владимир Моллов подписват в Женева протокол за подписване на бежански заем под гаранцията на Обществото ан народите. Документът урежда величината на заема, изискванията и контрола върху използването му. Народното събрание го ратифицира с съвсем цялостно единогласие в края на същия месец. В началото на декември са подписани договорите сред България и банките, които вземат участие в отпущането на заема.
Бежанският заем е провиснал от група английски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки. Водещ медиатор при издаването на заема е английската банка Шрьодерс. Той е с номинална стойност 2 400 000 английски лири и 4 500 000 американски $ при рента от 7 %. За да подсигурява погасяването на заема, държавното управление на Андрей Люпчев залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и други.
Във връзка с отпущането на Бежанския заем България подписва и спомагателни съглашения с довоенните си кредитори, като изплаща просрочения си дълг към Париба от времето на Балканската война. В контракта за заема е категорично вписано, че при заплаха за стабилността на лв., заплащанията по репарациите могат да бъдат прекратени. От друга страна, Финансовият комитет на ОН постанова непоколебим надзор върху финансовата политика на страната, като към Българска национална банка са прикрепени негови непрекъснати представители.
Срещу заема държавното управление на България се задължава да даде 132 000 ха земя за настаняване на бежанците. За осъществяване на тази цел е основана Главна дирекция за настаняване на бежанците, директно подчинена на министър-председателя. До закриването си през 1931 година тя работи в тясно съдействие със специфичен представител на ОН, който управлява изразходването на плануваните средства.
Дотогава над 30 000 бежански фамилии (около 200 000 души) са настанени и икономически устроени на 1 милион дка земя. Повече от 1.6 милиарда лв. от Бежанския заем са вложени в създаване на 10 000 нови жилища (т.н. Шаронски къщи*), разпределяне на семена, добитък и аграрни инвентар, увеличение на обработваемите площи посредством премахване на гори и пресушаване на блата. Голяма част от средствата (около 350 милиона лева) отиват за градежа на железопътната линия Раковски-Хасково-Мастанли (днес Момчилград), корекция и уголемение на пътната мрежа и водоснабдяване.
Бежанският заем има значими политически последици, най-много за интернационалното състояние на България. Това е първият външен заем, подписан от Царството след края на Първата международна война, а самото му разпределяне съставлява пробив в клаузите на Ньойския контракт, даващ на Репарационната комисия изключителни права върху всички запаси на българската страна. Друго преимущество на заема е, че страната излиза от мощната си взаимозависимост от френските кредитори, като трансферира част от отговорностите си към английски и американски банки.
* Шаронската къща или бежанска къща е строена в България при започване на XX век за десетките хиляди бежанци от Македония и Беломорска Тракия. Те носят името на френския банкер Роне Шарон - особено назначен комисар на ОН за бежанците в България, чиято задача е да набави за бежанците жилища, аграрни сечива, добитък. Шарон, който е идеолог на архитектурния модел на бежанските къщи, съумява да издейства заем от ОН на стойност 2.25 милиона лири стерлинги. Днес непокътнати Шаронски къщи има към момента по Южното Черноморие, из селата на Странджа планина, Петрич и Петричко.
Това е външен заем, взет от държавното управление на Царство България, чиято съществена цел е да подкрепи над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата международна война. Договорът за заема е подписан на 22 декември същата година след продължителни договаряния с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите.
Отпускането на Бежанския заем е резултат на комплицирана интернационална политическа композиция и може да бъде обсъждано като триумф на британско-американската политика. В годините след Първата международна война Франция се застъпва за твърда политика по отношение на изплащането на репарациите от победените страни, до момента в който във Англия доминира мнението, че в общ интерес е тяхната стопанска система да бъде нормализирана.
През пролетта на 1926 година се предлага концепцията за разпределяне на дребен стабилизационен заем, който е политически оневинен с разрешаването на филантропичния проблем с бежанците в България. Активна роля в процеса поема Обществото на народите, което изпраща свои експертни задачи в страната, с цел да създадат оценка на икономическото ѝ положение. По този метод то се трансформира в съдия сред противоположните отзиви на другите заинтригувани страни.
На 10 юни, по рекомендация на своя Финансов комитет, Съветът на ОН утвърждава план за настаняване на български бежанци благодарение на интернационален заем. Какъв залог ще бъде възложен от България е решено след договаряния със страните, на които страната дължи репарации според Ньойския контракт. През юли, след българска дипломатическа атака в Париж и Рим, Междусъюзническата комисия разрешава потреблението на някои акцизи за задачата. На 8 септември външният министър Атанас Буров и финансовият Владимир Моллов подписват в Женева протокол за подписване на бежански заем под гаранцията на Обществото ан народите. Документът урежда величината на заема, изискванията и контрола върху използването му. Народното събрание го ратифицира с съвсем цялостно единогласие в края на същия месец. В началото на декември са подписани договорите сред България и банките, които вземат участие в отпущането на заема.
Бежанският заем е провиснал от група английски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки. Водещ медиатор при издаването на заема е английската банка Шрьодерс. Той е с номинална стойност 2 400 000 английски лири и 4 500 000 американски $ при рента от 7 %. За да подсигурява погасяването на заема, държавното управление на Андрей Люпчев залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и други.
Във връзка с отпущането на Бежанския заем България подписва и спомагателни съглашения с довоенните си кредитори, като изплаща просрочения си дълг към Париба от времето на Балканската война. В контракта за заема е категорично вписано, че при заплаха за стабилността на лв., заплащанията по репарациите могат да бъдат прекратени. От друга страна, Финансовият комитет на ОН постанова непоколебим надзор върху финансовата политика на страната, като към Българска национална банка са прикрепени негови непрекъснати представители.
Срещу заема държавното управление на България се задължава да даде 132 000 ха земя за настаняване на бежанците. За осъществяване на тази цел е основана Главна дирекция за настаняване на бежанците, директно подчинена на министър-председателя. До закриването си през 1931 година тя работи в тясно съдействие със специфичен представител на ОН, който управлява изразходването на плануваните средства.
Дотогава над 30 000 бежански фамилии (около 200 000 души) са настанени и икономически устроени на 1 милион дка земя. Повече от 1.6 милиарда лв. от Бежанския заем са вложени в създаване на 10 000 нови жилища (т.н. Шаронски къщи*), разпределяне на семена, добитък и аграрни инвентар, увеличение на обработваемите площи посредством премахване на гори и пресушаване на блата. Голяма част от средствата (около 350 милиона лева) отиват за градежа на железопътната линия Раковски-Хасково-Мастанли (днес Момчилград), корекция и уголемение на пътната мрежа и водоснабдяване.
Бежанският заем има значими политически последици, най-много за интернационалното състояние на България. Това е първият външен заем, подписан от Царството след края на Първата международна война, а самото му разпределяне съставлява пробив в клаузите на Ньойския контракт, даващ на Репарационната комисия изключителни права върху всички запаси на българската страна. Друго преимущество на заема е, че страната излиза от мощната си взаимозависимост от френските кредитори, като трансферира част от отговорностите си към английски и американски банки.
* Шаронската къща или бежанска къща е строена в България при започване на XX век за десетките хиляди бежанци от Македония и Беломорска Тракия. Те носят името на френския банкер Роне Шарон - особено назначен комисар на ОН за бежанците в България, чиято задача е да набави за бежанците жилища, аграрни сечива, добитък. Шарон, който е идеолог на архитектурния модел на бежанските къщи, съумява да издейства заем от ОН на стойност 2.25 милиона лири стерлинги. Днес непокътнати Шаронски къщи има към момента по Южното Черноморие, из селата на Странджа планина, Петрич и Петричко.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ