Мохиканът на истината щеше да навърши днес 92 години
На днешния ден през 1925 година се ражда Борис Димовски. Скандален и неповторимо надарен е най-често срещаното определение за художника. Като един от последните мохикани на истината той до последните мигове от своя живот резервира правото си да споделя това, което мисли. Така настояват хората, които го познават най-добре.
Димовски остава себе си, даже когато е в златните води на политиката като народен представител във Великото национално заседание /1990-1991/ и в 36-ото Народно заседание /1991-1994/.
Роден в пловдивското село Яворово, той учи графика в Художествената академия при Илия Бешков. След това е художник във вестниците " Труд ", " Стършел " и " Стандарт ", редактор и художник е в Българската национална телевизия.
Той е занаятчия на графичния дизайн, акварела, живописта, импресията, стенописа и сценографията. Дълги години рисува онлайн в предаването " Всяка неделя " при Кеворк Кеворкян.
През 1968 година илюстрира книгата с епиграми на Радой Ралин „ Люти чушки “, която провокира голям скандал и е претопена. Борис Димовски е уволнен от вестник " Стършел " поради илюстрациите. На едната демонстрира българина, който си зашива устата, а на другата - опашка на прасе във тип на подписа на Тодор Живков.
Ако не сме малолетни, то сме малоумни и ще ни би трябвало още време да помъдреем, заключава художникът на премиерата на неговата книга-албум " Време да плачеш, време да се смееш " през 2003 година.
Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, измежду които " Моля заповядайте " - епиграми от Радой Ралин /1966/, " Невчесани мисли " от Станислав Йежи Лец /1968/, " Мигове в кибритена кутийка " от Олга Кръстева /1970/, " Весели национални приказки /1974/. Оформя театрални постановки като " Импровизация " от Валери Петров и Радой Ралин /1961/, " Божествена комедия " от Исидор Щок /1967/.
Изящната книжовност ще възкръсне след гибелта на техническата гражданска война, пророкува художникът, който умира на 26 март 2007 година.
Димовски остава себе си, даже когато е в златните води на политиката като народен представител във Великото национално заседание /1990-1991/ и в 36-ото Народно заседание /1991-1994/.
Роден в пловдивското село Яворово, той учи графика в Художествената академия при Илия Бешков. След това е художник във вестниците " Труд ", " Стършел " и " Стандарт ", редактор и художник е в Българската национална телевизия.
Той е занаятчия на графичния дизайн, акварела, живописта, импресията, стенописа и сценографията. Дълги години рисува онлайн в предаването " Всяка неделя " при Кеворк Кеворкян.
През 1968 година илюстрира книгата с епиграми на Радой Ралин „ Люти чушки “, която провокира голям скандал и е претопена. Борис Димовски е уволнен от вестник " Стършел " поради илюстрациите. На едната демонстрира българина, който си зашива устата, а на другата - опашка на прасе във тип на подписа на Тодор Живков.
Ако не сме малолетни, то сме малоумни и ще ни би трябвало още време да помъдреем, заключава художникът на премиерата на неговата книга-албум " Време да плачеш, време да се смееш " през 2003 година.
Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, измежду които " Моля заповядайте " - епиграми от Радой Ралин /1966/, " Невчесани мисли " от Станислав Йежи Лец /1968/, " Мигове в кибритена кутийка " от Олга Кръстева /1970/, " Весели национални приказки /1974/. Оформя театрални постановки като " Импровизация " от Валери Петров и Радой Ралин /1961/, " Божествена комедия " от Исидор Щок /1967/.
Изящната книжовност ще възкръсне след гибелта на техническата гражданска война, пророкува художникът, който умира на 26 март 2007 година.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ