Преди 104 г. е създаден Военноисторическият музей в София
На днешния ден през 1916 година е основан Военноисторическия музей в София.
С Указ №39 от 1 август 1914 година на цар Фердинанд при Щаба на армията се основава Военно-историческа комисия. В състава ѝ влизат музей, списък и библиотека. Със заповед №391 от 4 юли 1916 година на главнокомандващия настоящата войска, "...за да се запазят за безконечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история... ", стартира действителното комплектуване на сбирките на музея.
Военният музей е третата общонационална музейна конструкция след разделянето през 1906 година на първия български Народен музей на два музея – Архелогически и Етнографски. Той сплотява основаните след 1879 година военно-исторически къщи-музеи.
Военноисторическият музей в София претърпява и едно закриване. това става със заповед № 107 от 1 ноември 1918 година на началника на Щаба на Действащата войска. От 1 януари 1919 година музеят е закрит заради общата демобилизация на армията.
В края на 1920 година още веднъж се основава Военноисторическата комисия, в чието послушание е Военноисторическия музей. Със заповед № 135 от 8 август 1930 година на министъра на войната, във войската се учредява "Военно-музейна работа ". По силата на същата заповед, такива служби се основават към всяка обособена войскова част, ръководство и институция, при морската и речната полицейски служби и Дирекцията на въздухоплаването. През 1931 година тези служби се сплотяват и се образува Отделение "Военни музеи, монументи и гробове ". Неговата активност стартира от 1932 година.
Първата експозиция на Главния боен музей е открита едвам на 12 май 1937 година на ул. "Москавска " №15, в постройка, дарена му от Софийското офицерско заседание.
През 1949 година музеят е преименуван в Централен музей на националната войска. А през 1950-1951 година музеят е изместен на бул. "Ген. Скоболев " №23 на доста по-голяма повърхност, като през идната година е открита нова експозиция.
Съгласно заповед № 39 от 17 юни 1954 година на министъра на националната защита целият щат на музея минава в послушание на Главно политическо ръководство. Началникът на музея стартира да издава независими заповеди от 3 юли 1954 година. Две години по-късно в музея стартира работа реставрационно ателие. След конвенция сред държавните управления на България и Унгария през 1967 година колективът на военния музей основава единствения в чужбина Музей на Първа българска войска .
През 1968 година с разпореждане на Министерския съвет № 44 музея получава статут на национална институция и трансформира името си на Национален военно-исторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик " в град Варна.
От 1971 година стартира да издава научно списание "Известия на Националния военно-исторически музей ". От април 2001 година следва ново пренасяне и НВИМ се настанява на ул. "Черковна " №92, алегорично завръщайки се към началото си през 1916 година, когато при основаването си е бил ситуиран в няколко стаи на Военното на Н.В. учебно заведение.
НВИМ търси, съхранява, обработва научно и разпространява културни полезности, свързани с националната и европейската военна история. Музеят развива своята активност на територията на цялата страна. За своето вековно наличие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 млн. музейни експоната – очевидци на българската и европейската военна история.
Днес музеят разполага със застроена експозиционна повърхност от 5 хиляди кв. метра. Библиотеката и компютърният център обезпечават достъп до профилирана литература и електронен достъп до сбирките на музея.
Външната експозиционна повърхност е 40 дка, с покрита част от 500 m². Фондохранилищата на музея заемат повърхност от 4.2 дка. Извън експозиционната си повърхност музеят има зали за краткотрайни изложения, брифинг зали, две мобилни конферентни зали, книжарница, кафенета.
Музеят има четири изнесени експозиции:
Военен мавзолей-костница с църквата "Свети Георги " – София,
Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик " - Варна,
Военноморскияят музей във Варна,
Музеят на авиацията в Крумово.
През годините музеят има няколко наименования:
Отделение "Военни музеи, монументи и гробове " (1931 – 1934 г.),
Главен боен музей (1934 – 1951 г.),
Централен музей на Народната армия (1951 – 1953 г.),
Централен музей на Народната войска (1953 – октомври 1968 г.),
Национален военноисторически музей (от 3 октомври 1968 г.).
С Указ №39 от 1 август 1914 година на цар Фердинанд при Щаба на армията се основава Военно-историческа комисия. В състава ѝ влизат музей, списък и библиотека. Със заповед №391 от 4 юли 1916 година на главнокомандващия настоящата войска, "...за да се запазят за безконечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история... ", стартира действителното комплектуване на сбирките на музея.
Военният музей е третата общонационална музейна конструкция след разделянето през 1906 година на първия български Народен музей на два музея – Архелогически и Етнографски. Той сплотява основаните след 1879 година военно-исторически къщи-музеи.
Военноисторическият музей в София претърпява и едно закриване. това става със заповед № 107 от 1 ноември 1918 година на началника на Щаба на Действащата войска. От 1 януари 1919 година музеят е закрит заради общата демобилизация на армията.
В края на 1920 година още веднъж се основава Военноисторическата комисия, в чието послушание е Военноисторическия музей. Със заповед № 135 от 8 август 1930 година на министъра на войната, във войската се учредява "Военно-музейна работа ". По силата на същата заповед, такива служби се основават към всяка обособена войскова част, ръководство и институция, при морската и речната полицейски служби и Дирекцията на въздухоплаването. През 1931 година тези служби се сплотяват и се образува Отделение "Военни музеи, монументи и гробове ". Неговата активност стартира от 1932 година.
Първата експозиция на Главния боен музей е открита едвам на 12 май 1937 година на ул. "Москавска " №15, в постройка, дарена му от Софийското офицерско заседание.
През 1949 година музеят е преименуван в Централен музей на националната войска. А през 1950-1951 година музеят е изместен на бул. "Ген. Скоболев " №23 на доста по-голяма повърхност, като през идната година е открита нова експозиция.
Съгласно заповед № 39 от 17 юни 1954 година на министъра на националната защита целият щат на музея минава в послушание на Главно политическо ръководство. Началникът на музея стартира да издава независими заповеди от 3 юли 1954 година. Две години по-късно в музея стартира работа реставрационно ателие. След конвенция сред държавните управления на България и Унгария през 1967 година колективът на военния музей основава единствения в чужбина Музей на Първа българска войска .
През 1968 година с разпореждане на Министерския съвет № 44 музея получава статут на национална институция и трансформира името си на Национален военно-исторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик " в град Варна.
От 1971 година стартира да издава научно списание "Известия на Националния военно-исторически музей ". От април 2001 година следва ново пренасяне и НВИМ се настанява на ул. "Черковна " №92, алегорично завръщайки се към началото си през 1916 година, когато при основаването си е бил ситуиран в няколко стаи на Военното на Н.В. учебно заведение.
НВИМ търси, съхранява, обработва научно и разпространява културни полезности, свързани с националната и европейската военна история. Музеят развива своята активност на територията на цялата страна. За своето вековно наличие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 млн. музейни експоната – очевидци на българската и европейската военна история.
Днес музеят разполага със застроена експозиционна повърхност от 5 хиляди кв. метра. Библиотеката и компютърният център обезпечават достъп до профилирана литература и електронен достъп до сбирките на музея.
Външната експозиционна повърхност е 40 дка, с покрита част от 500 m². Фондохранилищата на музея заемат повърхност от 4.2 дка. Извън експозиционната си повърхност музеят има зали за краткотрайни изложения, брифинг зали, две мобилни конферентни зали, книжарница, кафенета.
Музеят има четири изнесени експозиции:
Военен мавзолей-костница с църквата "Свети Георги " – София,
Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик " - Варна,
Военноморскияят музей във Варна,
Музеят на авиацията в Крумово.
През годините музеят има няколко наименования:
Отделение "Военни музеи, монументи и гробове " (1931 – 1934 г.),
Главен боен музей (1934 – 1951 г.),
Централен музей на Народната армия (1951 – 1953 г.),
Централен музей на Народната войска (1953 – октомври 1968 г.),
Национален военноисторически музей (от 3 октомври 1968 г.).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ