Обявена е Независимостта на България !
На днешния ден през 1908 година е оповестена Независимоста на България, с което страната отхвърля васалната си - икономическа и политическа, взаимозависимост от Османската империя, наложена ѝ от огромните европейски страни с Берлинския контракт (стар стил).А българският княз - Фердинанд I, приема купата "цар ".
Отхвърлянето на османското господство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и провокира една от многочислените рецесии в интернационалните връзки в навечерието на Първата светован война.
Независимото Царство България е прието от Великите сили напролет на 1909 година.
Освен желанието на българските политици и интернационалната конюнктура в оня миг спомага за триумфа на това патриотично дело.
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развиване на страната и лимитира нейните благоприятни условия в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и обрича развиването на българското вътрешно произвеждане. Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България напъните на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на Независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през лятото на 1908 година. Тогава в Османската империя избухва Младотурската гражданска война, вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се кани да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша (Свиленград) –Белово и Търново-Сеймен (Симеоновград) - Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и при започване на септември конфискува линиите, благосъстоятелност на компанията на Източните железници. Това, както и случай от края на август, при който българският формален представител в Цариград – Иван Ст. Гешов, е демонстративно подценен от османските управляващи при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до утежняване на българо-османските връзки.
Под напън да върне иззетите жп линии, на 16 септември държавното управление на Малинов се отхвърля от опитите за авансово съгласие със султана и взема решение да отхвърли едностранно сюзеренитета му, без да съгласува желанията си с Великите сили – гаранти на Берлинския контракт.
В нощта против 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „ Хан Крум “ край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и князът поемат към старопрестолния град Търново. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е оповестена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата „ Св. 40 мъченици “ в Търново. Княз Фердинанд I приема купата "цар на българите ".
Мястото за прочитане на царския манифест, с който се прокламира Независимост, е алегорично. В Търново е прокламирано възобновяване на българската самостоятелност от Асеневци на 26 октомври 1185 година. Предполага се, че това е станало точно в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ и тогава е прогласено възобновяване на Българската страна. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели да подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска страна.
На идващия ден (23 септември) Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Последици
На заканите с война от страна на Османската империя България дава отговор с военна готовност и в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване. Тъй като Берлинският контракт е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са подготвени за огромна война, напъните се насочват към дипломатическа признание на българската самостоятелност.
Българо-османските несъгласия са уредени благодарение на Русия. През април 1909 година са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези съглашения Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877 – 1878 година. В подмяна Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното трибутарно княжество България (зависимо княжество, задължено да заплащане на годишен подвластен налог - трибут), а българската страна се задължава да изплати 82 млн. франка на Русия в период от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
С провъзгласяването на независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите страни. Княз Фердинанд приема купата „ цар на България “.
Създадени са предпоставки за освобождение на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Отхвърлянето на османското господство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и провокира една от многочислените рецесии в интернационалните връзки в навечерието на Първата светован война.
Независимото Царство България е прието от Великите сили напролет на 1909 година.
Освен желанието на българските политици и интернационалната конюнктура в оня миг спомага за триумфа на това патриотично дело.
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развиване на страната и лимитира нейните благоприятни условия в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и обрича развиването на българското вътрешно произвеждане. Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България напъните на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на Независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през лятото на 1908 година. Тогава в Османската империя избухва Младотурската гражданска война, вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се кани да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътните линии Мустафа паша (Свиленград) –Белово и Търново-Сеймен (Симеоновград) - Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и при започване на септември конфискува линиите, благосъстоятелност на компанията на Източните железници. Това, както и случай от края на август, при който българският формален представител в Цариград – Иван Ст. Гешов, е демонстративно подценен от османските управляващи при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до утежняване на българо-османските връзки.
Под напън да върне иззетите жп линии, на 16 септември държавното управление на Малинов се отхвърля от опитите за авансово съгласие със султана и взема решение да отхвърли едностранно сюзеренитета му, без да съгласува желанията си с Великите сили – гаранти на Берлинския контракт.
В нощта против 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „ Хан Крум “ край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и князът поемат към старопрестолния град Търново. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е оповестена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата „ Св. 40 мъченици “ в Търново. Княз Фердинанд I приема купата "цар на българите ".
Мястото за прочитане на царския манифест, с който се прокламира Независимост, е алегорично. В Търново е прокламирано възобновяване на българската самостоятелност от Асеневци на 26 октомври 1185 година. Предполага се, че това е станало точно в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ и тогава е прогласено възобновяване на Българската страна. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели да подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска страна.
На идващия ден (23 септември) Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Последици
На заканите с война от страна на Османската империя България дава отговор с военна готовност и в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване. Тъй като Берлинският контракт е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са подготвени за огромна война, напъните се насочват към дипломатическа признание на българската самостоятелност.
Българо-османските несъгласия са уредени благодарение на Русия. През април 1909 година са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези съглашения Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877 – 1878 година. В подмяна Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното трибутарно княжество България (зависимо княжество, задължено да заплащане на годишен подвластен налог - трибут), а българската страна се задължава да изплати 82 млн. франка на Русия в период от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
С провъзгласяването на независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите страни. Княз Фердинанд приема купата „ цар на България “.
Създадени са предпоставки за освобождение на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ