През 1901 г. са обявени първите Нобелови лауреати
На днешния ден през 1901 година са раздадени първите Нобелови награди. За достиженията си във физика тя е връчена на Вилхелм Рьонтген. На 8 ноември 1895-а немският физик открива и документира електромагнитно лъчение, известно през днешния ден като рентгеново. Апаратът, основан от Рьонтген за тази цел, е прочут като рентгенов уред. Той назовава лъчението Х-лъчи, защото тяхната природа е била непозната.
За достижения в химията премията отива при Якоб Вант-Гоф, за физиология и медицина - при Емил Беринг, за литература - при Рене Сюли Прюдом, а за мир - при Фредерик Паси и Жан Анри Дюнан.
От десетилетия оценките си връчват в Концертната зала в Стокхолм - столицата на Швеция.
Френският стихотворец и есеист Рене Франсоа Арман Прюдом (на френски: René Armand François Prudhomme), прочут като Сюли Прюдом (на френски: Sully-Prudhomme), е първият притежател на Нобеловата премия за литература за 1901 година.
Сюли Прюдом е роден на 16 март 1839 година в Париж, Франция, в фамилията на търговец. Баща му умира, когато той е едвам двегодишен и детството му минава в изключителна беднотия. Майка му е принудена да се пресели в къщата на брат си.
На осемгодишна възраст Прюдом постъпва в лицея "Бонапарт ", където се увлича от математиката, философията и типичен езици. След като приключва лицея се готви да постъпи в политехническото учебно заведение с желание на стане инженер, само че съществено заболяване на очите го принуждава да се откаже.
За да изкарва прехраната си, става чиновник в стоманолеярния цех "Шнайдер - Крьозо ", само че скоро напуща и се връща в Париж, където известно време учи право. През 1860 година постъпва като служител в адвокатска фирма на нотариус, а вечер учи литература, философия, написа лирика и през 1865-а излиза от щемпел първият му лиричен алманах "Строфи и поеми " (на френски: Stances et Poèmes), подписан с псевдонима Сюли Прюдом (пълното име на татко му). Френският критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов дава висока оценка на тази първа книга, а всеобщото утвърждение го окуражава да се посвети напълно на литературата. На идната година издателят Алфонс Льомер включва стиховете на Сюли Прюдом в сборника, озаглавен "Съвременният Парнас " (на френски: Le Parnasse contemporain), който става книжовен манифест на "парнасците " - млади поети, застанали против лирическата екзалтация на романтическата школа.
В началото на 1870 година поетът е покъртен мощно, когато в продължение на безусловно няколко дни умират майка му, чичо му и вуйна му. През юли същата година стартира Френско-пруската война и Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Продължителната блокада на Париж от пруската войска и тежкият живот във военното време унищожават здравето му и той получава парализа на нозете. По време на лекуването написа патриотични стихове, които излизат в книгата "Военни усещания " (на френски: Impressions de la guerre, 1870 г.).
През 1881-а Сюли Прюдом е определен за член на Френската академия.
През 1901 година той става първият лауреат на Нобеловата премия за литература: "за забележителни литературни достолепия, висок идеализъм и художествено съвършенство, а също за извънредно комбиниране на психика и гений, за което свидетелстват неговите книги ". Това е ненадейно за всички, които считат за най-вероятния кандидат Лев Толстой. Международният спор и жестоката рецензия от страна на някои литературни среди, които смятат, че Прюдом не е заслужен за тази награда, утежняват здравето му. Заради парализата той не взе участие персонално при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция. Нобеловата награда той подарява за издаване на първи поетични книги на млади френски поети.
Вече съществено болен, поетът се обръща към християнската апологетика на Блез Паскал и написа трактата "Истинската вяра на Паскал " (на френски: La Vraie Religion selon Pascal, 1905 г.). В творбата си "Психология на свободния избор " (на френски: Psychologie du libre arbitre, 1906 г.) Сюли Прюдом стига до извода, че свободата на избора е заложена в природата и затова е оправдана.
Сюли Прюдом умира на 6 септември 1907 година във вилата си в Шатне Малабри край Париж на 68-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез (Cimetière du Père Lachaise) - най-голямото гробище в Париж и измежду най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, изповедник и нравствен лидер на Луи XIV, в чиято градина е построено.
По стихове на поета Сюли Прюдом композиторите Габриел Форе и Цезар Франк основават музика.
За достижения в химията премията отива при Якоб Вант-Гоф, за физиология и медицина - при Емил Беринг, за литература - при Рене Сюли Прюдом, а за мир - при Фредерик Паси и Жан Анри Дюнан.
От десетилетия оценките си връчват в Концертната зала в Стокхолм - столицата на Швеция.
Френският стихотворец и есеист Рене Франсоа Арман Прюдом (на френски: René Armand François Prudhomme), прочут като Сюли Прюдом (на френски: Sully-Prudhomme), е първият притежател на Нобеловата премия за литература за 1901 година.
Сюли Прюдом е роден на 16 март 1839 година в Париж, Франция, в фамилията на търговец. Баща му умира, когато той е едвам двегодишен и детството му минава в изключителна беднотия. Майка му е принудена да се пресели в къщата на брат си.
На осемгодишна възраст Прюдом постъпва в лицея "Бонапарт ", където се увлича от математиката, философията и типичен езици. След като приключва лицея се готви да постъпи в политехническото учебно заведение с желание на стане инженер, само че съществено заболяване на очите го принуждава да се откаже.
За да изкарва прехраната си, става чиновник в стоманолеярния цех "Шнайдер - Крьозо ", само че скоро напуща и се връща в Париж, където известно време учи право. През 1860 година постъпва като служител в адвокатска фирма на нотариус, а вечер учи литература, философия, написа лирика и през 1865-а излиза от щемпел първият му лиричен алманах "Строфи и поеми " (на френски: Stances et Poèmes), подписан с псевдонима Сюли Прюдом (пълното име на татко му). Френският критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов дава висока оценка на тази първа книга, а всеобщото утвърждение го окуражава да се посвети напълно на литературата. На идната година издателят Алфонс Льомер включва стиховете на Сюли Прюдом в сборника, озаглавен "Съвременният Парнас " (на френски: Le Parnasse contemporain), който става книжовен манифест на "парнасците " - млади поети, застанали против лирическата екзалтация на романтическата школа.
В началото на 1870 година поетът е покъртен мощно, когато в продължение на безусловно няколко дни умират майка му, чичо му и вуйна му. През юли същата година стартира Френско-пруската война и Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Продължителната блокада на Париж от пруската войска и тежкият живот във военното време унищожават здравето му и той получава парализа на нозете. По време на лекуването написа патриотични стихове, които излизат в книгата "Военни усещания " (на френски: Impressions de la guerre, 1870 г.).
През 1881-а Сюли Прюдом е определен за член на Френската академия.
През 1901 година той става първият лауреат на Нобеловата премия за литература: "за забележителни литературни достолепия, висок идеализъм и художествено съвършенство, а също за извънредно комбиниране на психика и гений, за което свидетелстват неговите книги ". Това е ненадейно за всички, които считат за най-вероятния кандидат Лев Толстой. Международният спор и жестоката рецензия от страна на някои литературни среди, които смятат, че Прюдом не е заслужен за тази награда, утежняват здравето му. Заради парализата той не взе участие персонално при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция. Нобеловата награда той подарява за издаване на първи поетични книги на млади френски поети.
Вече съществено болен, поетът се обръща към християнската апологетика на Блез Паскал и написа трактата "Истинската вяра на Паскал " (на френски: La Vraie Religion selon Pascal, 1905 г.). В творбата си "Психология на свободния избор " (на френски: Psychologie du libre arbitre, 1906 г.) Сюли Прюдом стига до извода, че свободата на избора е заложена в природата и затова е оправдана.
Сюли Прюдом умира на 6 септември 1907 година във вилата си в Шатне Малабри край Париж на 68-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез (Cimetière du Père Lachaise) - най-голямото гробище в Париж и измежду най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, изповедник и нравствен лидер на Луи XIV, в чиято градина е построено.
По стихове на поета Сюли Прюдом композиторите Габриел Форе и Цезар Франк основават музика.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ