На днешния ден през 1895 г. е организирано първото масово

На днешния ден през 1895 година е проведено първото всеобщо туристическо нанагорнище на Черни връх (1290 м), най-високата точка на Витоша. Това се случва след публикуването на фейлетона - покана " До софийските фенове на българската природа " от Алеко Константинов.

Алеко Иваницов Константинов , прочут под псевдонима Щастливеца , е една необятно скроена персона - публицист, юрист, държавник и създател на проведеното туристическо придвижване в България. Алеко Константинов развива дейна социална активност. Той е учебен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение Славянска сказка, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила, както и местността и туристически център " Алеко " на Витоша са именувани на Алеко Константинов. През 2017 година на неговото име е наречено и едно кръстовище в Чикаго.

Къщата музей на Алеко Константинов в Свищов е в листата на 100 национални туристически обекта.

При третото си посещаване в България по време на Освободителната Руско-турска война, на 14 юли 1877 година, съветският император Александър II отсяда в родната къща на Алеко Константинов. При идването на императора, входът на къщата е декориран с огромен венец от живи цветя, държан от четири девойки в национални носии. От балкона на бащината къща на Алеко императорът следи прекосяването на съветските войски по моста през Дунава. Малкият Алеко участва на тази сцена, което оставя ярък спомен в душата му и поражда любов към всичко съветско. По този мотив Пенчо П. Славейков написа в биографичната си книга за Алеко: " На тази панорама от балкона той е имал един път трепетна приятност да се любува, изправен до Освободителя цар, гледащ дългата върволяк от бойци, извита като тесма от свободния към освободения бряг. Образът на великия Освободител бе надълбоко врязан в паметта на Алека и когато той се е готвел за кръгосветско странствуване, оставил е поръка на своите ближни да правят отстъпка родителския му дом за някое публично заведение, а за спомен, че царят е живял в него, да подставят бюста му в стаята, където е спал. "

Наредбата в дома на Алеко е непокътната като по времето, когато в нея е живял Александър II, а от 1979 година къщата става музей.

През 2003 година е публикуван първият том от Биография на Алеко Константинов в три тома с създател Гаврил Панчев.

Черни връх е измежду Стоте национални туристически обекта и измежду десетте планински първенеца у нас. Печати има в туристическата чайна при метеорологичната наблюдателница на върха и в хижа " Алеко ".

Черни връх има особено място в историята на българското туристическо придвижване. Именно неговото нанагорнище, извършено на 27 август 1895 година по самодейност на писателя Алеко Константинов, се счита за рождена дата на проведения туризъм и на Българския туристически съюз.

Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя и неговия псевдоним - Щастливеца, са именувани хижата и близкия до нея хотел (сега разрушен).

Българският туристически съюз е без значение, непринудено, непартийно и неправителствено съдружие с идеална цел, учредено на 27-28 август 1895 година на Черни връх във Витоша под управлението на писателя Алеко Константинов (Щастливеца). Той  е и патрон на съюза. Съюзът предизвиква развиването на разнообразни форми на туризъм и отдих, родолюбива, природолюбива и екологична активност. Стимулира характерни спортове като алпинизъм, спортно насочване, спелеология (пещернячество). Една от самодейностите на съюза е Движение 100 национални туристически обекта - Опознай Родината, водещо началото си от 1966 година.

БТС взаимно с Федерацията на европейските пешеходни асоциации поддържа така наречен европейски пешеходни направления. Три от тях минават през България.

Първият е: Е-3: Ардени - Ерцгебирге - Карпати - Стара планина - Черно море, с дължина към 8250 километра. Част от него е българският маршрут Ком-Емине.

Вторият - Е-4: Гибралтар - Пиренеи - Алпи - Карпати - Рила - Пирин - Олимп - Кипър, с дължина към 10 хиляди километра. Българската му част, прочут като Четирите планини, включва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.

Е-8 е третият: Атлантически океан - Северно море - Рейн - Майн - Дунав - Карпати - Рила - Родопи - Босфор. В България маршрута е с дължина към 600 километра.