С Указ княз Александър Батенберг признава Съединението на България
На днешния ден през 1885 година княз Александър Батенберг издава декрет, с който признава Съединението на България.
Дни по-рано, на 29 август, двама от уредниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се организират учения на княжеските войски. Тогава князът ги твърди в поддръжката си.
Пловдивските събития провокират всеобщи демонстрации на поддръжка в Княжеството. Поставен пред приключен факт, скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов се заема да утвърди Съединението в съдействие с княза.
На 8 септември Александър I издава разгласа, с която се афишира за „ княз на Северна и Южна България “. На идващия ден е към този момент в Пловдив и назначава три комисари на мястото на краткотрайното държавно управление, което се отхвърля от пълномощията си. Междувременно княжеското държавно управление активизира армията си и изпраща наличните си войски в поддръжка на милицията в Южна България.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 година не е добре признато от прилежащите дребни балкански страни, защото с присъединението на Румелия Княжеството удвоява площта си, с което променя доста съотношението сред силите на Балканите и се трансформира в главен кандидат за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.
След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Нежелаейки спор, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската намеса, само че в това време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.
Поради недоверието си към княза още от налагането на Режима на пълномощията, съветският цар Александър III отхвърля да поддържа българската дипломация, въпреки и да декларира на български делегати, че „ за разцепление и дума не може да става “.
В поддръжка на Батенберг работи Англия, която се надява посредством него да отстрани съветското въздействие в България. На провелата се в края на октомври конференция в Цариград английският представител Уилям Уайт и френският му сътрудник попречват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.
Безрезултатността на посланическата конференция предизвика сръбския крал Милан. С поддръжката на Австро-Унгария, при започване на ноември той хвърля войските си против България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с борбата при Сливница. След успеха на българите и Букурещкия кротичък контракт въпросът за делене на България повече не е подложен.
Дни по-рано, на 29 август, двама от уредниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се организират учения на княжеските войски. Тогава князът ги твърди в поддръжката си.
Пловдивските събития провокират всеобщи демонстрации на поддръжка в Княжеството. Поставен пред приключен факт, скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов се заема да утвърди Съединението в съдействие с княза.
На 8 септември Александър I издава разгласа, с която се афишира за „ княз на Северна и Южна България “. На идващия ден е към този момент в Пловдив и назначава три комисари на мястото на краткотрайното държавно управление, което се отхвърля от пълномощията си. Междувременно княжеското държавно управление активизира армията си и изпраща наличните си войски в поддръжка на милицията в Южна България.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 година не е добре признато от прилежащите дребни балкански страни, защото с присъединението на Румелия Княжеството удвоява площта си, с което променя доста съотношението сред силите на Балканите и се трансформира в главен кандидат за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.
След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Нежелаейки спор, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската намеса, само че в това време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.
Поради недоверието си към княза още от налагането на Режима на пълномощията, съветският цар Александър III отхвърля да поддържа българската дипломация, въпреки и да декларира на български делегати, че „ за разцепление и дума не може да става “.
В поддръжка на Батенберг работи Англия, която се надява посредством него да отстрани съветското въздействие в България. На провелата се в края на октомври конференция в Цариград английският представител Уилям Уайт и френският му сътрудник попречват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.
Безрезултатността на посланическата конференция предизвика сръбския крал Милан. С поддръжката на Австро-Унгария, при започване на ноември той хвърля войските си против България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с борбата при Сливница. След успеха на българите и Букурещкия кротичък контракт въпросът за делене на България повече не е подложен.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ