Шестото правителство на България е единственото без министър-председател
На днешния ден през 1881г. е формирано шестото държавно управление на Княжество България, което обаче няма министър-председател. Работата му се управлява директно от княз Александър І Батенберг в изискванията на така наречен "режим на пълномощията ". Режимът на пълномощията в Княжество България е форма на ръководство, при която княз Александър І Батенберг суспендира Търновската конституция, лимитира изборното право и ролята на Народното събрание и ръководи посредством укази и назначени от него държавни управления и Държавен съвет. "Режимът " продължава от юли 1881 до декември 1883 година.
Шестото държавно управление на България е назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 година на княз Александър І Батенберг и е под директното управление на княза. Управлява до 23 юни 1882 година в условия на така наречен "режим на пълномощията ", след което е наследено от държавното управление на Леонид Соболев. Това е единственото българско държавно управление, което ръководи без министър-председател. Кабинетът, управляван от Александър І Батенберг, е формиран от представители на Консервативната партия и съветски генерали, отпред на военното министерство и на Министерството на вътрешните работи.
Правителството е формирано директно откакто Второто Велико национално заседание завършва работата си. Князът ловко употребява офицерите и съветското въздействие, с цел да утвърди позициите си след преврата.
По време на едногодишното си ръководство държавното управление организира редица градивни промени. Министерството на външните работи /дела/ и изповеданията е преустроено в по съвременен европейски пример, формиран е Държавен съвет (приема се планът на либералите за изборност на част от членовете му), жандармерията минава под властта на Военното министерство. Организирана е комисия за разрешаване на чифликчийския въпрос, утвърдени са правила за градежа на частни сгради, назначена е Комисия за осъществяване, допълнение и привеждане в ред на съдопроизводството. Изработени са първите образователни стратегии и правилник на Педагогическото учебно заведение.
Правителството организира безкомпромисна политика по отношение на политическите си съперници. Водачите на Либералната партия - Драган Цанков и Петко Славейков, са интернирани, направена е добавка към "Закона за печата ", която планува да се желае позволение на МВР(Д) за издаването на вестник. Одобрен е закон, който затруднява свикването на протестни заседание и манифестации. Разпуснат е Опълченският комитет. Подготвя се нов закон за служителите, издадени са правила за водене на статистиката, за пощите и телеграфите, за реорганизиране на финансовото министерство и събирането на "беглика " и "арчима " (вид данъци), признат е "Закон за окръжните и околийските началници ".
Разрешаването на проблеми, свързани с жп превоз, заемат водещо място във външната политика на кабинета. Берлинският конгрес задължава България да дострои незавършената жп линия Виена-Цариград посредством права на своя територия. Консерваторите обаче застават за преференциалния за националните ни ползи план на френската компания "Шестбан " за строителството на българската жп мрежа. Руските генерали и дипломатическият сътрудник Михаил Хитрово поддържат офертата на съветската компания "Гинсбург-Струве ". Разногласията в кабинета по жп въпроса обтягат българо-руските връзки. Опитите за стабилизиране на вътрешнополитическата конюнктура в страната посредством образуването на нов съдружен кабинет с присъединяване на умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите приключват без триумф.
Противоречията сред двете групировки във връзка с "Режима на пълномощията " се оказват непреодолими. За да се позволи рецесията, княза за следващ път употребява престижа на Русия и на 15 април 1892 година при визитата си в Петербург съумява да убеди император Александър ІІІ да отзове дипломата Михаил Хитрово и да изпрати в България съветския военачалник Леонид Соболев, който да оглави новия кабинет.
Шестото държавно управление на България е назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 година на княз Александър І Батенберг и е под директното управление на княза. Управлява до 23 юни 1882 година в условия на така наречен "режим на пълномощията ", след което е наследено от държавното управление на Леонид Соболев. Това е единственото българско държавно управление, което ръководи без министър-председател. Кабинетът, управляван от Александър І Батенберг, е формиран от представители на Консервативната партия и съветски генерали, отпред на военното министерство и на Министерството на вътрешните работи.
Правителството е формирано директно откакто Второто Велико национално заседание завършва работата си. Князът ловко употребява офицерите и съветското въздействие, с цел да утвърди позициите си след преврата.
По време на едногодишното си ръководство държавното управление организира редица градивни промени. Министерството на външните работи /дела/ и изповеданията е преустроено в по съвременен европейски пример, формиран е Държавен съвет (приема се планът на либералите за изборност на част от членовете му), жандармерията минава под властта на Военното министерство. Организирана е комисия за разрешаване на чифликчийския въпрос, утвърдени са правила за градежа на частни сгради, назначена е Комисия за осъществяване, допълнение и привеждане в ред на съдопроизводството. Изработени са първите образователни стратегии и правилник на Педагогическото учебно заведение.
Правителството организира безкомпромисна политика по отношение на политическите си съперници. Водачите на Либералната партия - Драган Цанков и Петко Славейков, са интернирани, направена е добавка към "Закона за печата ", която планува да се желае позволение на МВР(Д) за издаването на вестник. Одобрен е закон, който затруднява свикването на протестни заседание и манифестации. Разпуснат е Опълченският комитет. Подготвя се нов закон за служителите, издадени са правила за водене на статистиката, за пощите и телеграфите, за реорганизиране на финансовото министерство и събирането на "беглика " и "арчима " (вид данъци), признат е "Закон за окръжните и околийските началници ".
Разрешаването на проблеми, свързани с жп превоз, заемат водещо място във външната политика на кабинета. Берлинският конгрес задължава България да дострои незавършената жп линия Виена-Цариград посредством права на своя територия. Консерваторите обаче застават за преференциалния за националните ни ползи план на френската компания "Шестбан " за строителството на българската жп мрежа. Руските генерали и дипломатическият сътрудник Михаил Хитрово поддържат офертата на съветската компания "Гинсбург-Струве ". Разногласията в кабинета по жп въпроса обтягат българо-руските връзки. Опитите за стабилизиране на вътрешнополитическата конюнктура в страната посредством образуването на нов съдружен кабинет с присъединяване на умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите приключват без триумф.
Противоречията сред двете групировки във връзка с "Режима на пълномощията " се оказват непреодолими. За да се позволи рецесията, княза за следващ път употребява престижа на Русия и на 15 април 1892 година при визитата си в Петербург съумява да убеди император Александър ІІІ да отзове дипломата Михаил Хитрово и да изпрати в България съветския военачалник Леонид Соболев, който да оглави новия кабинет.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ