През 1880 г. лев-ът става националната ни валута
На днешния ден през 1880 година Второто Обикновено Народно заседание на Княжество България приема закон, с който се основава националната ни валута - "лев ". Тя се разделя на 100 стотинки и е равна на един френски франк. Банкнотите, които се употребяват през днешния ден, са с номинал от 5, 10, 20, 50 и 100 лева, а монетите са от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и 1 лев и 2 лв..
Левът е паричната единица на България. Името му произлиза от левъ - остаряла форма на думата "лъв ", използвана през XIX век. Първата българска банкнотае отпечатана на 1 август през 1885 година, а оригиналът се съхранява в Историческия музей на град Габрово.
В първите години след Освобождението в послание на територията на България се намират основно сребърни монети. Основната част от тях са сребърни съветски рубли, навлезли всеобщо в страната по време на войната. До 1887 година непознатите сребърни монети се употребяват необятно в България наред с българския лев.
Левът е признат за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 година е признат Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на идната година са отсечени и първите монети.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като страната изкуствено поддържа повишен курс на сребърните монети, с цел да не обезцени спестяванията. Това довежда до спомагателен прилив на сребърни монети от прилежащите страни, засилен и от възбраната за потребление на непознати сребърни монети в Османската империя през 1883 година. До 1887 година непознатите сребърни монети се употребяват необятно в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 година Закон за правото на резание монети в Княжеството планува фискалното счетоводство да се води в левове, дефинира количеството злато, сребро или мед в другите монети и лимитира общото парично предложение до 15 млн. лв.. Левът е имал стойност, равна на тази на френския франк. Допускало се е потреблението на монети, както на Латинския валутен съюз, по този начин и на други страни, които страната приема по одобрени от Министерството на финансите курсове.
Въпреки че законът открива триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на процедура в обращението доминират сребърните монети. Емисията на сребърни левове е употребена за унищожаване от обращение на сребърните съветски рубли. В края на 1884 година Народното събрание дава опция да бъдат издадени сребърни монети за още 10 млн. лв., като за тази цел са претопени огромно количество рубли в монети, събрани от страната като налози. През 1885 година България се приближава до парично предложение от 7 сребърни лв. на глава от популацията (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите излъчвания на сребърни монети са прекъснати до 1891 година.
През идващите две години държавното управление и Българската национална банка съумяват дефинитивно да изтеглят от обращение съветските сребърни монети. Това става с известни загуби, защото те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, с цел да не обезценят мощно частните спестявания. Този развой провокира забележителна дефлация, обезщетена в известна степен с издаването на левови банкноти през идващите години.
През 90-те години на предишния век няколко интервала на фрапантна инфлация - от зимата на 190-1991 година, и най-тежкия - през зимата на 1996-1997 година, доста девалвират лв.. Това довежда до установяването на Валутния ръб, като от 1997 година цената на лв. е твърдо обвързвана с тази на немската марка при курс 1000 лв. равни на 1 немска марка.
След деноминацията на лв. (при съответствие 1000:1) от 5 юли 1999-а, курсът на новия лев е закрепен на 1 лев еднакъв на 1 немска марка. При въвеждането на еврото през 1999 година курсът не е изменен, като цената на лв. е обвързана с тази на еврото при съответствие 1.95583 лв. = 1 евро.
С контракта за влизането си в Европейския съюз България публично има ангажимент за присъединение към еврозоната, като няма закрепен период за това.
Левът е паричната единица на България. Името му произлиза от левъ - остаряла форма на думата "лъв ", използвана през XIX век. Първата българска банкнотае отпечатана на 1 август през 1885 година, а оригиналът се съхранява в Историческия музей на град Габрово.
В първите години след Освобождението в послание на територията на България се намират основно сребърни монети. Основната част от тях са сребърни съветски рубли, навлезли всеобщо в страната по време на войната. До 1887 година непознатите сребърни монети се употребяват необятно в България наред с българския лев.
Левът е признат за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 година е признат Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на идната година са отсечени и първите монети.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като страната изкуствено поддържа повишен курс на сребърните монети, с цел да не обезцени спестяванията. Това довежда до спомагателен прилив на сребърни монети от прилежащите страни, засилен и от възбраната за потребление на непознати сребърни монети в Османската империя през 1883 година. До 1887 година непознатите сребърни монети се употребяват необятно в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 година Закон за правото на резание монети в Княжеството планува фискалното счетоводство да се води в левове, дефинира количеството злато, сребро или мед в другите монети и лимитира общото парично предложение до 15 млн. лв.. Левът е имал стойност, равна на тази на френския франк. Допускало се е потреблението на монети, както на Латинския валутен съюз, по този начин и на други страни, които страната приема по одобрени от Министерството на финансите курсове.
Въпреки че законът открива триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на процедура в обращението доминират сребърните монети. Емисията на сребърни левове е употребена за унищожаване от обращение на сребърните съветски рубли. В края на 1884 година Народното събрание дава опция да бъдат издадени сребърни монети за още 10 млн. лв., като за тази цел са претопени огромно количество рубли в монети, събрани от страната като налози. През 1885 година България се приближава до парично предложение от 7 сребърни лв. на глава от популацията (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите излъчвания на сребърни монети са прекъснати до 1891 година.
През идващите две години държавното управление и Българската национална банка съумяват дефинитивно да изтеглят от обращение съветските сребърни монети. Това става с известни загуби, защото те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, с цел да не обезценят мощно частните спестявания. Този развой провокира забележителна дефлация, обезщетена в известна степен с издаването на левови банкноти през идващите години.
През 90-те години на предишния век няколко интервала на фрапантна инфлация - от зимата на 190-1991 година, и най-тежкия - през зимата на 1996-1997 година, доста девалвират лв.. Това довежда до установяването на Валутния ръб, като от 1997 година цената на лв. е твърдо обвързвана с тази на немската марка при курс 1000 лв. равни на 1 немска марка.
След деноминацията на лв. (при съответствие 1000:1) от 5 юли 1999-а, курсът на новия лев е закрепен на 1 лев еднакъв на 1 немска марка. При въвеждането на еврото през 1999 година курсът не е изменен, като цената на лв. е обвързана с тази на еврото при съответствие 1.95583 лв. = 1 евро.
С контракта за влизането си в Европейския съюз България публично има ангажимент за присъединение към еврозоната, като няма закрепен период за това.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ