Берлинският договор от 1878 г. разделя България на седем части
На днешния ден през 1878 година е подписан Берлинският контракт, който урежда връзките на Балканите след Руско-турската война (1877-1878 г.). Той обезпечава на Сърбия, Черна гора и Румъния цялостна самостоятелност от Османската империя.
Берлинският контракт от 13 юли (1 юли остарял стил) 1878 година е интернационален контракт, който урежда измененията в ситуацията на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878 г.). Договорът е заключителният документ от Берлинския конгрес и е подписан тъкмо месец след началото на тази среща на представителите на Великите сили - на 13 юни същата година в двореца "Радзвил ". През 1869 година пруското държавно управление закупува двореца от последния принц Антони Радзвил. След ремонта постройката публично е открита с Берлинския конгрес през юни 1878 година. Тук се е помещавал работният кабинет на райхсканцлера и е резиденцията на държавното управление на обединена Германия от 1878 до 1945 година (Райхскацеларията, Reichskanzlei).
Договорът има от 64 члена. Той унищожава наредбите на предварителния Санстефански кротичък контракт от 3 март 1878 година сред Русия и Османската империя. Санстефанският контракт изостря връзките сред Русия и останалите Велики сили. Споровете сред тях са заради неспазването от страна на Русия на авансово подписаните секрети съглашения с Австро-Унгария - по-специално Райхщадското съглашение от 1876 година и Будапещенската спогодба от 1877 година, като част от тези разногласия са решени с Лондонското съглашение от 30 май 1878 година, предхождащо Берлинския конгрес. Основното несъгласие се състои в предварителното единодушие на Русия, документирано в посочените нагоре съглашения и спогодба, на Балканите да не се основава огромна страна.
Някои клаузи на Берлинския контракт са изменени още при Съединението на Княжество България и Източна Румелия (на 6 септември 1885 г.). Част от системата, открита с контракта, е изцяло разрушена на 22 септември 1908 година, когато България афишира независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, около удобно изискване зародило в Османската империя, където се е провела към този момент Младотурската гражданска война. Младотурската гражданска война е държавен прелом в Османската империя, осъществен през юли 1908 година от военнослужещи и политически дисиденти, за да се ограничи безспорната власт на султан Абдул Хамид ІІ (1842-1918) и да се възвърне конституцията от 1876 година, като средство за опазване на териториалната целокупност на страната и понижаване на въздействието на Великите сили върху ръководството ѝ.
Берлинският контракт дефинира територията на българското княжество в земите сред река Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява самостоятелна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под директната власт на султана.
Берлинският контракт дава цялостна самостоятелност на Сърбия, Румъния и Черна гора, само че ги задължава да поемат част от държавния дълг на Османската империя. Договорът резервира в общи линии статута на Княжество България, регламентиран от Санстефанския контракт. Срокът на краткотрайното съветско ръководство се понижава от две години на девет месеца. Българският княз би трябвало да бъде определен от народа със единодушието на Великите сили и Османската империя и изискването, че не трябва да бъде представител на някоя от европейските ръководещи династии. За ръководството на Княжеството се планува Органически правилник (Конституция), направен от заседание на локални първенци. Новата българска страна се слага във васална взаимозависимост от Османската империя и се задължава да ѝ заплаща годишен налог, само че има лично държавно управление и армия, а османската войска няма право да навлиза в нейната територия.
Автономията на Източна Румелия е по-ограничена. Областта се ръководи от основен шеф, назначаван от Високата врата и одобряван от Великите сили с петгодишен мандат. Държавното устройство на региона би трябвало да бъде уредено от европейска комисия. За Македония и тракийските земи отвън Източна Румелия Берлинският контракт планува административна автономност по критския модел (за лимитирана автономия).
По гледище от страна на Русия ориста на България е решена без присъединяване на нито един българин . Методий Кусевич, тогава архимандрид и протосингел при Пловдивската митрополия обръща обществено внимание на подготвяните от Русия, Англия и Австро-Унгария несправедливости по отношение на българския народ и провежда подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са проведени от Кузман Шапкарев, а в Пловдив от самия Методий Кусевич. Шапкарев поверява адресите от Македония на велешкия търговец Иван Весов, който ги предава в съветското посолство. Пловдивските адреси също попадат в съветското посолство, откакто Костаки Пеев оповестява на съветските управляващи за събраните подписки. Подписките обаче не получават публичност и нито един български представител не отива и не участва на конгреса.
Берлинският контракт от 13 юли (1 юли остарял стил) 1878 година е интернационален контракт, който урежда измененията в ситуацията на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878 г.). Договорът е заключителният документ от Берлинския конгрес и е подписан тъкмо месец след началото на тази среща на представителите на Великите сили - на 13 юни същата година в двореца "Радзвил ". През 1869 година пруското държавно управление закупува двореца от последния принц Антони Радзвил. След ремонта постройката публично е открита с Берлинския конгрес през юни 1878 година. Тук се е помещавал работният кабинет на райхсканцлера и е резиденцията на държавното управление на обединена Германия от 1878 до 1945 година (Райхскацеларията, Reichskanzlei).
Договорът има от 64 члена. Той унищожава наредбите на предварителния Санстефански кротичък контракт от 3 март 1878 година сред Русия и Османската империя. Санстефанският контракт изостря връзките сред Русия и останалите Велики сили. Споровете сред тях са заради неспазването от страна на Русия на авансово подписаните секрети съглашения с Австро-Унгария - по-специално Райхщадското съглашение от 1876 година и Будапещенската спогодба от 1877 година, като част от тези разногласия са решени с Лондонското съглашение от 30 май 1878 година, предхождащо Берлинския конгрес. Основното несъгласие се състои в предварителното единодушие на Русия, документирано в посочените нагоре съглашения и спогодба, на Балканите да не се основава огромна страна.
Някои клаузи на Берлинския контракт са изменени още при Съединението на Княжество България и Източна Румелия (на 6 септември 1885 г.). Част от системата, открита с контракта, е изцяло разрушена на 22 септември 1908 година, когато България афишира независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, около удобно изискване зародило в Османската империя, където се е провела към този момент Младотурската гражданска война. Младотурската гражданска война е държавен прелом в Османската империя, осъществен през юли 1908 година от военнослужещи и политически дисиденти, за да се ограничи безспорната власт на султан Абдул Хамид ІІ (1842-1918) и да се възвърне конституцията от 1876 година, като средство за опазване на териториалната целокупност на страната и понижаване на въздействието на Великите сили върху ръководството ѝ.
Берлинският контракт дефинира територията на българското княжество в земите сред река Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява самостоятелна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под директната власт на султана.
Берлинският контракт дава цялостна самостоятелност на Сърбия, Румъния и Черна гора, само че ги задължава да поемат част от държавния дълг на Османската империя. Договорът резервира в общи линии статута на Княжество България, регламентиран от Санстефанския контракт. Срокът на краткотрайното съветско ръководство се понижава от две години на девет месеца. Българският княз би трябвало да бъде определен от народа със единодушието на Великите сили и Османската империя и изискването, че не трябва да бъде представител на някоя от европейските ръководещи династии. За ръководството на Княжеството се планува Органически правилник (Конституция), направен от заседание на локални първенци. Новата българска страна се слага във васална взаимозависимост от Османската империя и се задължава да ѝ заплаща годишен налог, само че има лично държавно управление и армия, а османската войска няма право да навлиза в нейната територия.
Автономията на Източна Румелия е по-ограничена. Областта се ръководи от основен шеф, назначаван от Високата врата и одобряван от Великите сили с петгодишен мандат. Държавното устройство на региона би трябвало да бъде уредено от европейска комисия. За Македония и тракийските земи отвън Източна Румелия Берлинският контракт планува административна автономност по критския модел (за лимитирана автономия).
По гледище от страна на Русия ориста на България е решена без присъединяване на нито един българин . Методий Кусевич, тогава архимандрид и протосингел при Пловдивската митрополия обръща обществено внимание на подготвяните от Русия, Англия и Австро-Унгария несправедливости по отношение на българския народ и провежда подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са проведени от Кузман Шапкарев, а в Пловдив от самия Методий Кусевич. Шапкарев поверява адресите от Македония на велешкия търговец Иван Весов, който ги предава в съветското посолство. Пловдивските адреси също попадат в съветското посолство, откакто Костаки Пеев оповестява на съветските управляващи за събраните подписки. Подписките обаче не получават публичност и нито един български представител не отива и не участва на конгреса.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ