Вестник България проповядва идеите за разрешаване на църковния въпрос по пътя на униатството
На днешния ден през 1859 година в Цариград стартира да излиза в. "България " под редакцията на Драган Цанков, който извървяна дълъг път - абстрактен и креативен, до това издание.
Още през 1852 година Драган Цанков донася в родния си град Свищов печатарско съоръжение с желание да открие своя лична печатница, само че не получава позволение от управляващите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 година благодарение на френското посолство се доставя с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир "Сен Беноа " в Галата, където действа и католическият лицей "Свети Беноа (Бенедикт) ", в който Драган Цанков става преподавател. Активното покровителство на френското духовенство за българската просветна идея е било главният претекст през 1855 година той скрито да одобри католицизма.
В края на 1856 година Драган Цанков е основател за основаването и пръв ръководител на "Община на българската книжнина ", която се смята за предходник на формираното през 1869 година в Браила "Българско книжовно сдружение ". На 1 януари 1858 година това сдружение стартира да издава списание "Български книжици ", изиграло голяма роля за културното издигане на народа и за образуване на българската интелигенция. След като в публицистичната политика на списанието надвиват концепциите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се отдръпва и основава вестник "България " (1859-1863 г.), посредством който проповядва своите хрумвания за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството .
В развиването на процесите на духовна и политическата равноправност на българите през XIX век в рамките на Османската империя, група деятели за църковна самостоятелност и обособяване от юрисдикцията на Цариградската патриаршия стигнат до концепцията за уния с Рим. Униатското придвижване поражда вследствие на усилването на католическата агитация след загубата на Русия в Кримската война (октомври 1853 - февруари 1856 г.). Франция и Англия в устрема си да отслабят съветското въздействие на Балканите, изпращат голям брой католически и протестантски мисионери, които разпростират мощна пропаганда за отделяне на българите от православието. Османското държавно управление, заинтригувано от разрушаването на верското единение на българите и с цел да нанесе удар на съветското въздействие, поддържа униатското придвижване. На свикания по разпореждане на Високата врата през 1858-1860 година в Цариград Патриаршески събор, гръцкият клир отхвърля да одобри умерените църковни претенции на българите и всички благоприятни условия за съгласие пропадат.
"България " с подзаглавие "Вестник за българските ползи " е български обществено-политически вестник. Излиза 1-3 пъти седмично в Цариград от 28 март 1859 до 25 март 1863 година. Издател и редактори на вестника са Драган Цанков и (от май до декември 1861 г.) Христо Ваклидов. Отпечатва се в личната печатница на Драган Цанков. Насочен е против гръцката патриаршия, бори се за българска черковна подчиненост. В брой 25 е обнародвано прошението на българите от Кукушка епархия до папа Пий IX да бъдат признати под покровителството на католическата черква и вестникът става орган на униатството. Води остра дискусия в отбрана на своята теза с гръцки и български вестници, подкрепян материално от френската католическа агитация.
През 1861 година Драган Цанков взе участие в визитата при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за свещеник.
Драган Киряков Цанков (с същинско име Димитър Гиков ) е български политик след Освобождението, почетен член на Българското книжовно сдружение. Той е бил третият министър-председател на Княжество България (от 7 април до 10 декември 1880 г.), и седмият министър председател на страната от 19 септември 1883 до 11 юли 1884 година. Драган Цанков е бил депутат в Учредителното, Първото Велико национално заседание (1879 г.) и в първото (1879 г.), второто (1880-1881 г.), четвъртото (1884-1886 г.), десетото (1899-1900 г.), единайстото (1901 г.) и дванайстото (1902-1903 г.) Обикновено национално заседание. Той е бил и ръководител на дванайстото Обикновено национално заседание в интервала от 22 април 1902 до 21 авгу3ст 1903 година.
Още през 1852 година Драган Цанков донася в родния си град Свищов печатарско съоръжение с желание да открие своя лична печатница, само че не получава позволение от управляващите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 година благодарение на френското посолство се доставя с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир "Сен Беноа " в Галата, където действа и католическият лицей "Свети Беноа (Бенедикт) ", в който Драган Цанков става преподавател. Активното покровителство на френското духовенство за българската просветна идея е било главният претекст през 1855 година той скрито да одобри католицизма.
В края на 1856 година Драган Цанков е основател за основаването и пръв ръководител на "Община на българската книжнина ", която се смята за предходник на формираното през 1869 година в Браила "Българско книжовно сдружение ". На 1 януари 1858 година това сдружение стартира да издава списание "Български книжици ", изиграло голяма роля за културното издигане на народа и за образуване на българската интелигенция. След като в публицистичната политика на списанието надвиват концепциите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се отдръпва и основава вестник "България " (1859-1863 г.), посредством който проповядва своите хрумвания за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството .
В развиването на процесите на духовна и политическата равноправност на българите през XIX век в рамките на Османската империя, група деятели за църковна самостоятелност и обособяване от юрисдикцията на Цариградската патриаршия стигнат до концепцията за уния с Рим. Униатското придвижване поражда вследствие на усилването на католическата агитация след загубата на Русия в Кримската война (октомври 1853 - февруари 1856 г.). Франция и Англия в устрема си да отслабят съветското въздействие на Балканите, изпращат голям брой католически и протестантски мисионери, които разпростират мощна пропаганда за отделяне на българите от православието. Османското държавно управление, заинтригувано от разрушаването на верското единение на българите и с цел да нанесе удар на съветското въздействие, поддържа униатското придвижване. На свикания по разпореждане на Високата врата през 1858-1860 година в Цариград Патриаршески събор, гръцкият клир отхвърля да одобри умерените църковни претенции на българите и всички благоприятни условия за съгласие пропадат.
"България " с подзаглавие "Вестник за българските ползи " е български обществено-политически вестник. Излиза 1-3 пъти седмично в Цариград от 28 март 1859 до 25 март 1863 година. Издател и редактори на вестника са Драган Цанков и (от май до декември 1861 г.) Христо Ваклидов. Отпечатва се в личната печатница на Драган Цанков. Насочен е против гръцката патриаршия, бори се за българска черковна подчиненост. В брой 25 е обнародвано прошението на българите от Кукушка епархия до папа Пий IX да бъдат признати под покровителството на католическата черква и вестникът става орган на униатството. Води остра дискусия в отбрана на своята теза с гръцки и български вестници, подкрепян материално от френската католическа агитация.
През 1861 година Драган Цанков взе участие в визитата при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за свещеник.
Драган Киряков Цанков (с същинско име Димитър Гиков ) е български политик след Освобождението, почетен член на Българското книжовно сдружение. Той е бил третият министър-председател на Княжество България (от 7 април до 10 декември 1880 г.), и седмият министър председател на страната от 19 септември 1883 до 11 юли 1884 година. Драган Цанков е бил депутат в Учредителното, Първото Велико национално заседание (1879 г.) и в първото (1879 г.), второто (1880-1881 г.), четвъртото (1884-1886 г.), десетото (1899-1900 г.), единайстото (1901 г.) и дванайстото (1902-1903 г.) Обикновено национално заседание. Той е бил и ръководител на дванайстото Обикновено национално заседание в интервала от 22 април 1902 до 21 авгу3ст 1903 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ