Американецът Айзък Сингер получава патент за шевната машина
На днешния ден през 1851 година американецът Айзък Сингер получава патент за шевната машина със задвижване чрез педал, с което се освобождават и двете ръце на шивача.
Смята се, че първата шевна машина е изобретена от англичанина Томас Сейнт през 1790 година. С усъвършенстването на шевните машини през XIX век и всеобщото им нахлуване в индустрията, продуктивността на труда в производството на дрехи доста нараства.
Опити да се сътвори шевна машина съществуват от втората половина на XVIII век. Но при всички тях се копира изцяло ръчният развой.
През 1814 година австриецът Йозеф Мадерспергер основава иглата с ухо в острия край. След патентоването и разработване на пример, от този миг нататък тази удачна концепция стартира да се употребява от идващите изобретатели на шевната машина. Изобретатели като Фишер, Гибон, Уолтер Хант, Елиас Хоу и други работят на тази тема. През 1845 година Елиас Хоу от Съединени американски щати създава и получава патент за шевна машина със скорост 300 боцкам в минута. При тази машина иглата се движи хоризонтално, а тъканите са във отвесно състояние.
Айзък Сингер (Isaac Merritt Singer, 27 октомври 1811 година в Питстаун, Ню Йорк - 23 юли 1875 година в Пейнтон, Великобритания) е фабрикант и откривател, който има огромен принос за развиването на шевната машина. Животът му е много цветен и преди да стигне дотук е минал през най-различни специалности.
Сингер е наследник на мелничар. Родителите му са от немски генезис и през 1803 година те се преселват от Пфалц в Съединени американски щати. На дванадесет години Сингер напуща дома си поради мащехата му. Той отива в Рочестер и работи при градежа на канали. На 19 години стартира да учи за монтьор в една работилница, само че напуща след четири месеца и се включва в група от актьори. През 1836 година Айзък Сингер става сътрудник за турнета на актьори. В Чикаго пък работи като монтьор при градежа на каналите Illinois & Michigan.
Първият патент на Сингер е от 1839 година за каменна бормашина. Той го продава за 2000 американски долари на I&M – строителна компания за канали. За пръв път той има пари и основава групата "Merrit Players ", с която пътува като реализатор из щата Охайо.
През 1844 година Сингер се открива във Фредериксбург и работи в дърводелска работилница, а след две години отваря лична дърводелска работилница. Тук развива своята "машина за рязане на дърво и метал " и я патентова на 10 април 1849 година.
През 1850 година се връща в Ню Йорк. Помага в усъвършенстването на шивашката машина на Фелпс и двамата, финансирани от Г. Б. Циебер, основават компанията "Сингер " (I.M. Singer & Company). През 1851 година към тях се причислява нюйоркският юрист Едуард Кларк.
I.M. Singer & Company скоро става най-големият производител на шевни машини в света. Десет години по-късно Айзък Сингер е милионер. Купува си къща на Пето авеню.
През 1860 година се развежда с първата си брачна половинка. Той е татко на 18 деца от четири дами. След разкритията на пресата Сингер бяга в Европа, първо в Лондон, по-късно в Брюксел и Париж. През 1863 година той се дами за Isabelle Eugenie Summerville, родена Boyer, с която се е срещнал в Париж, и с която имат шест деца.
Сингер оставя завещание от над 14 млн. $ и две завети. Неговата брачна половинка - Isabella Eugenie Boyer, е модел за нюйоркската Статуя на свободата.
Елиас Хоу
(Elias Howe; роден на 9 юли 1819 година в Спенсър, умрял на 3 октомври 1867 година в Бруклин) е американски откривател, прочут като основател на шевната машина.
Елиас Хоу още от детството си демонстрира огромен интерес към машините. От 1835 до 1837 година работи във фабрика за памук. Тук стартира да се занимава с създаването на шевна машина. След като в продължение на пет години работи на структурата, съумява да сътвори работеща машина с 300 боцкам в минута, при продуктивност при ръчното шиене 50 боцкам, като обаче прави с нея тегел единствено по права линия. Като не съумява да се наложи в Съединени американски щати, Хоу отива в Англия през 1846 година, където продава правата за продажба на машината си.
При връщането си в Съединени американски щати открива, че компанията на Айзък Сингер, който усъвършенства неговата структура, е провел производството и продажбата на направените доста по-практични машини. След пет години правосъдни каузи, през 1854 година съдът признава целта за техническите решения, употребявани в машината, като патент на Елиас Хоу и дефинира възнаграждение на правата за всяка продавана машина. По този метод той получава роялти такса за всяка машина, създадена в Съединени американски щати от Сингер и други производители.
Смята се, че първата шевна машина е изобретена от англичанина Томас Сейнт през 1790 година. С усъвършенстването на шевните машини през XIX век и всеобщото им нахлуване в индустрията, продуктивността на труда в производството на дрехи доста нараства.
Опити да се сътвори шевна машина съществуват от втората половина на XVIII век. Но при всички тях се копира изцяло ръчният развой.
През 1814 година австриецът Йозеф Мадерспергер основава иглата с ухо в острия край. След патентоването и разработване на пример, от този миг нататък тази удачна концепция стартира да се употребява от идващите изобретатели на шевната машина. Изобретатели като Фишер, Гибон, Уолтер Хант, Елиас Хоу и други работят на тази тема. През 1845 година Елиас Хоу от Съединени американски щати създава и получава патент за шевна машина със скорост 300 боцкам в минута. При тази машина иглата се движи хоризонтално, а тъканите са във отвесно състояние.
Айзък Сингер (Isaac Merritt Singer, 27 октомври 1811 година в Питстаун, Ню Йорк - 23 юли 1875 година в Пейнтон, Великобритания) е фабрикант и откривател, който има огромен принос за развиването на шевната машина. Животът му е много цветен и преди да стигне дотук е минал през най-различни специалности.
Сингер е наследник на мелничар. Родителите му са от немски генезис и през 1803 година те се преселват от Пфалц в Съединени американски щати. На дванадесет години Сингер напуща дома си поради мащехата му. Той отива в Рочестер и работи при градежа на канали. На 19 години стартира да учи за монтьор в една работилница, само че напуща след четири месеца и се включва в група от актьори. През 1836 година Айзък Сингер става сътрудник за турнета на актьори. В Чикаго пък работи като монтьор при градежа на каналите Illinois & Michigan.
Първият патент на Сингер е от 1839 година за каменна бормашина. Той го продава за 2000 американски долари на I&M – строителна компания за канали. За пръв път той има пари и основава групата "Merrit Players ", с която пътува като реализатор из щата Охайо.
През 1844 година Сингер се открива във Фредериксбург и работи в дърводелска работилница, а след две години отваря лична дърводелска работилница. Тук развива своята "машина за рязане на дърво и метал " и я патентова на 10 април 1849 година.
През 1850 година се връща в Ню Йорк. Помага в усъвършенстването на шивашката машина на Фелпс и двамата, финансирани от Г. Б. Циебер, основават компанията "Сингер " (I.M. Singer & Company). През 1851 година към тях се причислява нюйоркският юрист Едуард Кларк.
I.M. Singer & Company скоро става най-големият производител на шевни машини в света. Десет години по-късно Айзък Сингер е милионер. Купува си къща на Пето авеню.
През 1860 година се развежда с първата си брачна половинка. Той е татко на 18 деца от четири дами. След разкритията на пресата Сингер бяга в Европа, първо в Лондон, по-късно в Брюксел и Париж. През 1863 година той се дами за Isabelle Eugenie Summerville, родена Boyer, с която се е срещнал в Париж, и с която имат шест деца.
Сингер оставя завещание от над 14 млн. $ и две завети. Неговата брачна половинка - Isabella Eugenie Boyer, е модел за нюйоркската Статуя на свободата.
Елиас Хоу
(Elias Howe; роден на 9 юли 1819 година в Спенсър, умрял на 3 октомври 1867 година в Бруклин) е американски откривател, прочут като основател на шевната машина.
Елиас Хоу още от детството си демонстрира огромен интерес към машините. От 1835 до 1837 година работи във фабрика за памук. Тук стартира да се занимава с създаването на шевна машина. След като в продължение на пет години работи на структурата, съумява да сътвори работеща машина с 300 боцкам в минута, при продуктивност при ръчното шиене 50 боцкам, като обаче прави с нея тегел единствено по права линия. Като не съумява да се наложи в Съединени американски щати, Хоу отива в Англия през 1846 година, където продава правата за продажба на машината си.
При връщането си в Съединени американски щати открива, че компанията на Айзък Сингер, който усъвършенства неговата структура, е провел производството и продажбата на направените доста по-практични машини. След пет години правосъдни каузи, през 1854 година съдът признава целта за техническите решения, употребявани в машината, като патент на Елиас Хоу и дефинира възнаграждение на правата за всяка продавана машина. По този метод той получава роялти такса за всяка машина, създадена в Съединени американски щати от Сингер и други производители.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ