На днешния ден през 1825 г. Уругвай обявява независимостта си

...
На днешния ден през 1825 г. Уругвай обявява независимостта си
Коментари Харесай

Уругвай - бляскавата южноамериканска перла

На днешния ден през 1825 година Уругвай афишира независимостта си от Бразилия.

В края на XIX век Уругвай приключва образуването си като демократична страна и реализира забележителни стопански и обществени триумфи. Уругвай става една от първите страни, открили правото на бракоразвод със закон (1907 г.), както и правото на дамите да гласоподават. Също по този начин е втората страна в света, която със закон регламентира наложително и гратис главно обучение (1877 г.).

В стопанската система се възприема политика на държавен протекционизъм на локалните артикули, за сметка на вносните европейски такива. Всичко това дава отражение и в други сфери - съвършена инфраструктура, опазване на здравето и обучение на европейско равнище, най-високата постройка в Латинска Америка за дълги години (Паласио Салво - 1925 г.), най-големият стадион в света ( "Сентенарио "), повторен международен първенец по футбол (1930 и 1950 г.) - всичко това дава съображение страната да стане интернационално известна като „ Американската Швейцария “ през този интервал.

Уругвай, публично Източна република Уругвай (на испански: Republica Oriental del Uruguay) е страна, ситуирана в южната част на Южна Америка. Граничи с Бразилия на север, с Аржентина на запад и юг и с Атлантическия океан на югоизток посредством брегова линия от 670 километра. Страната има повърхност от 177 400 кв. км и е в югоизточната част на Южна Америка.

Произходът на името на страната идва от езика на племето гуарани и значи "Реката на птичката уру ". Уру е тип дребна локална птица, която живее по крайбрежията на река Уругвай.

Преди идването на испанците и португалците, земите на сегашен Уругвай са населявани от индианци, основно от племето чаруа. Първото съществено населено място, учредено от европейците, е Колония дел Сакраменто (1680 г.) - значима цитадела, издигната на източния бряг на Рио Плата, неведнъж превземана ту от португалци, ту от испанци.

По-късно, през 1726 е учреден и Монтевидео, като главно пристанище в естуара на Рио Плата. Монтевидео (на испански Montevideo) е столицата на Уругвай. Той е най-големият град в страната и нейното основно пристанище. В града живеят към 1.3 млн. души, което е към 35-36% от популацията на страната. Намира се на 120 км от Буенос Айрес.

Климатът е сдържан, със междинна годишна температура то 16°С. Зимите са влажни, облачни и ветровити, а лятото е по-сухо и с по-малко вятър. Разположен е в съвършен залив и разполага с естествено пристанище. Монтевидео е градът с най-хубави условия за живот в Латинска Америка и измежду 30-те най-сигурни града в света.

През 1822 година Бразилия окупира територията на сегашен Уругвай. След траялата близо шест години Бразилска война, през 1828-а Уругвай извоюва своята самостоятелност и се образува като страна.

Това е най-малката страна в южната част на Южна Америка. Отличава се с хълмисто-равнинен и платовиден релеф. Основа на стопанската система й е отглеждането на животни. Страната е ситуирана в югоизточната част на Южна Америка, сред Бразилия и Аржентина.

На юг има необятен изход на Атлантическия океан, който оформя северния бряг на огромния естуар Рио де Ла Плата (исп. "Сребърна река " ). Централните елементи на страната са заети от хълмистата низина към река Рио Негро, ляв приток на река Уругвай, която обрисува напълно границата с Аржентина.

На юг се намира най-високата й точка - връх Пан де Асукар (501 м). Географското състояние и излазът на Атлантически океан обуславят субтропичния океански климат с мека зима (юли, 10-12С) и топло лято (средните температури за януари са 22-24 градуса С). През зимата до някои елементи на Уругвай доближават студени стихии от юг, наречени пемперос, които провокират мощно захлаждане. Главни реки в страната са Уругвай, Рио Негро. Растителността е най-вече субтропични тревисти савани, а на изток - от палмови гори.

Рио Негро (португалски: Rio Negro, испански: Rio Negro, безусловно "Черна река ", изговаря се по-близко до Риу Негру) е река в Южна Америка. Приток е на река Амазонка и се влива покрай Манауш. Дълга е 2 400 километра. Португалците нарекли Рио Негро "Черната река ", тъй като водата й е с тъмнокафяв цвят на кафе. Той се дължи на гниенето на листата, паднали от дърветата в джунглата. След като Амазонка и Рио Негро се срещнат, водите им не се смесват незабавно, а заради бързината на течението в продължение на 80 км текат паралелно, оцветени в два разнообразни цвята. На към 20 км преди да се влее в Амазонка, на северния бряг на Рио Негро е ситуиран град Манауш, един от най-големите самотни градове в света.

Без подозрение най-популярният танц в Уругвай, както и в целия регион на Рио Плата, е тангото и по-малката му сестра - милонгата. За разлика от меланхоличното танго и радостната милонга, Уругвай има и напълно собствен народен музикален жанр - кандомбе, в който доста по-силно са застъпени африканските ритми и ударните принадлежности.

Две от най-известните международни имена в музиката на Уругвай въпреки всичко са свързани с тангото. Херардо Матос Родригес е композиторът на най-известната и свирена в света мелодия за танго "Ла Кумпарсита ". Най-известният и добър съгласно мнозина артист на танго в света за всички времена пък е Карлос Гардел, трагично умрял при самолетна злополука.

Уругвайската литература се заражда в първото десетилетие на 19 век с Бартоломе Идалго и неговите патриотични поеми. Сред модерните създатели изпъкват Хуан Карлос Онети - един от най-големите екзистенциалисти и модернисти, пишещи на испански език, съгласно нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса. Като "уругвайският Едгар Алън По " пък дефинират Орасио Кирога - знаменит уругвайски драматург и публицист, оставил в испаноезичната литература на 20 век изящни, въпреки и постоянно плашещи разкази и истории.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР