Преди точно 514 години се родил един от най-великите предсказатели!
На днешния ден през 1503 година в Сен Реми, Франция, е роден аптекарят Мишел дьо Нострадам, прочут повече като Нострадамус.
Без подозрение може да се каже за Нострадамус, че изпреварва времето си, минимум във връзка с здравната си процедура. Едни от способите му за лекуване на чумата включват унищожаване на телата на умрелите, пресен въздух и чиста вода за незаразените, както и билкова запарка, богата на витамин С, за болните. За разлика от останалите доктори по неговото време, той не практикува кръвопускането, написа obekti.bg.
През 50-те години на 17 век Мишел обръща тил на лекарската специалност и се отдава на окултните науки. През 1550 година издава сборник с първите си предсказания. За първи път латнинизира семейството си, като подписва алманаха с името Нострадамус. Първото издание е посрещнато благосклонно. Това го окуражава и взема решение да издава по един сборник всяка година.
Алманахът се издава до самата гибел на Нострадамус. Всяко едно от изданията включва едно общо четиристишие за годината, 12 четиристишия за всеки един от месеците и обширна публикация с предсказанията. До гибелта си той разгласява 6 388 предсказания и минимум единадесет годишни календара.
Трудът му " Предсказанията " е това, с което ние го познаваме през днешния ден. Още през 1554 година той стартира да сортира най-значимите си предсказания в алманах, в който те са разграничени на 10 секции, наречени Центурии. Някои считат, че това условно разделяне е обвързвано с интервал от 100 години. Официалната доктрина показва, че разделянето е на база броя на стиховете, включени в секцията.
Първият том с Центурии е оповестен през 1555 г, а вторият – през 1557 година Има сведения и за трети том, само че предсказанията от това издание доближават до нас посредством алманах, публикуван след гибелта му.
Нострадамус получава виденията си късно вечер, взирайки се във вода или пламъците на огъня. Понякога му оказват помощ и билкови стимуланти. Четиристишията, които написа, са отворени за всевъзможни тълкования, защото те включват анаграми, алегории и игра с думи. Някои от текстовете разказват събития, географски понятия, от време на време и съответни дати.
Има сведения, че той самичък е предсказал гибелта си. Когато на 1 юли 1566 година асистентът му му пожелава лека нощ, той се обръща към него с думите " Няма да ме откриеш жив на сутринта. " Оказва се прав. На сутринта го намират мъртъв до леглото му.
Но неговата история не свършва до тук. В началото тялото му е заровено в църквата Cordeliers of Salon. През 1700 година е преместено на друго място от градските управляващи. Върху тялото му е открита огърлица с дата 1700. В края на века, по време на Френската гражданска война група пияни бойци влизат в криптата му.
Междувременно, Нострадамус написа в Центурий 9, Катрен 7 следното:
" Мъжът, който отвори гробница, когато е открита,
и не я затвори незабавно по-късно,
Злото да пристигна при него,
а той в никакъв случай няма да може да го потвърди. "
Както се допуска, бойците, осквернили гроба на Нострадамус, попадат в засада на връщане към базата и биват избити до крайник.
През последното столетие предсказанията на Нострадамус са една от най-разискваните тематики в медиите и освен. Има основани доста филми, книги и излъчвания, целящи да покажат какво е имал поради в четиристишията си. На процедура се оказва, че огромна част от огромните събития на нашето време, та и в предишното, са били предсказани от него.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1819 година — Алабама става 22-ят щат.
1900 година — Квантова механика: Германският физик Макс Планк показва в Берлин своя Закон на Планк.
1911 година — Норвежката експедиция на Роалд Амундсен доближава първа до Южния полюс, като изпреварва с 34 дни англичаните, водени от капитан Робърт Скот..
1935 година — Томаш Масарик подава оставка като президент на Чехословашката република.
1939 година — Зимната война: Съветския съюз е изключен от Обществото на народите, поради нападението против Финландия.
1941 година — Царство България афишира алегорична война на Съединени американски щати.
1955 година — България е призната за пълновръстен член на Организация на обединените нации дружно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания.
1989 година — Организирана е жива верига към постройката на Народното събрание на България с искане да се анулира Член 1 от Конституцията на Народна Република България.
1995 година — Официално е подписано Дейтънското съглашение в Париж, с което публично се слага завършек на близо четиригодишната революция в Босна и Херцеговина.
2004 година — Открит е Виадукт Мийо, най-високият мост в света, ситуиран наоколо до Мийо, Франция.
Родени
1546 година — Тихо Брахе, датски астроном († 1601 г.)
1837 година — Марин Калугеров, български свещеник († 1883 г.)
1863 година — Петко Цъклев, български боен деятел (†? г.)
1874 година — Никола Пушкаров, български почвовед и бунтовник († 1874 г.)
1883 година — Морихей Уешиба, японски занаятчия на бойните изкуства († 1969 г.)
1895 година — Джордж VI, крал на Англия († 1952 г.)
1895 година — Пол Елюар, френски стихотворец († 1952 г.)
1897 година — Курт Шушниг, австрийски политик († 1977 г.)
1901 година — Павлос I, крал на Гърция († 1964 г.)
1914 година — Георги Чилингиров, български национален артист († 2000 г.)
1920 година — Даниел Сорано, френски артист († 1962 г.)
1922 година — Николай Басов, руски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)
1924 година — Радж Капур, индийски режисьор и артист († 1988 г.)
1926 година — Панкратий, български свещеник и архиерей († 1998 г.)
1933 година — Людмил Кирков, български артист и режисьор († 1995 г.)
1939 година — Иван Вуцов, български футболист
1946 година — Джейн Бъркин, френска актриса и певица
1947 година — Дилма Русеф, 36-ти президент на Бразилия
1949 година — Клиф Уилямс, басист на AC/DC
1950 година — Вики Мишел, английска актриса
1951 година — Вежди Рашидов, български ваятел
1951 година — Ян Тиман, холандски шахматист
1955 година — Петър Миладинов, български футболист и треньор
1960 година — Крис Уодъл, британски футболист
1964 година — Свилен Нейков, български треньор по гребане
1965 година — Альоша Асанович, хърватски футболист
1976 година — Игор Томашич, хърватски футболист
1977 година — Антон Петров, български военнослужещ († 2003 г.)
1977 година — Радослав Комитов, български футболист
1979 година — Жан-Ален Бумсонг, френски футболист
1979 година — Майкъл Оуен, британски футболист
1979 година — Софи Монк, австралийска певица
1985 година — Якуб Блашчиковски, полски футболист
1987 година — Алета Оушън, унгарска порно актриса
1988 година — Ванеса Хъджинс, американска певица
1992 година — Рио Мияичи, японски футболист
Починали
872 година — Адриан II, римски папа (* 792 г.)
1591 година — Йоан Кръстни, испански духовник (* 1542 г.)
1788 година — Карл Филип Емануел Бах, немски композитор (* 1714 г.)
1788 година — Карлос III, крал на Испания (* 1716 г.)
1799 година — Джордж Вашингтон, първи президент на Съединени американски щати (* 1732 г.)
1829 година — Луиджи Маркези, италиански певец-кастрат (* 1754 г.)
1861 година — Алберт декор Сакс-Кобург-Гота, брачен партньор на кралица Виктория (* 1819 г.)
1921 година — Радой Сираков, български боен деятел (* 1861 г.)
1929 година — Фридрих Грюнангер, австрийски проектант (* 1856 г.)
1930 година — Иван Симеонов, български офицер (* 1862 г.)
1931 година — Марин Василев, български ваятел (* 1867 г.)
1940 година — Мария Георгиевна, гръцка принцеса (* 1876 г.)
1943 година — Джон Келог, американски доктор (* 1852 г.)
1947 година — Стенли Болдуин, министър-председател на Англия (* 1867 г.)
1957 година — Йозеф Лада, чешки график (* 1887 г.)
1972 година — Ангел Каралийчев, български публицист (* 1902 г.)
1974 година — Васко Абаджиев, български цигулар (* 1926 г.)
1984 година — Висенте Алейксандре, испански публицист, Нобелов лауреат през 1977 година (* 1898 г.)
1989 година — Андрей Сахаров, съветски физик, Нобелов лауреат през 1975 година (* 1921 г.)
1990 година — Фридрих Дюренмат, швейцарски публицист (* 1921 г.)
1992 година — Емил Павлов, български композитор (* 1921 г.)
1993 година — Мирна Лой, американска актриса (р. 1905 г.)
1997 година — Оуен Барфийлд, английски мъдрец (* 1898 г.)
1998 година — Здравко Александров, български живописец (* 1911 г.)
2009 година — Крикор Азарян, български режисьор (* 1934 г.)
2013 година — Питър О'Тул, ирландски артист (* 1932 г.)
2013 година — Джанет Дейли, американска писателка (* 1944 г.)
Празници
България — Ден на ветеринаря
Без подозрение може да се каже за Нострадамус, че изпреварва времето си, минимум във връзка с здравната си процедура. Едни от способите му за лекуване на чумата включват унищожаване на телата на умрелите, пресен въздух и чиста вода за незаразените, както и билкова запарка, богата на витамин С, за болните. За разлика от останалите доктори по неговото време, той не практикува кръвопускането, написа obekti.bg.
През 50-те години на 17 век Мишел обръща тил на лекарската специалност и се отдава на окултните науки. През 1550 година издава сборник с първите си предсказания. За първи път латнинизира семейството си, като подписва алманаха с името Нострадамус. Първото издание е посрещнато благосклонно. Това го окуражава и взема решение да издава по един сборник всяка година.
Алманахът се издава до самата гибел на Нострадамус. Всяко едно от изданията включва едно общо четиристишие за годината, 12 четиристишия за всеки един от месеците и обширна публикация с предсказанията. До гибелта си той разгласява 6 388 предсказания и минимум единадесет годишни календара.
Трудът му " Предсказанията " е това, с което ние го познаваме през днешния ден. Още през 1554 година той стартира да сортира най-значимите си предсказания в алманах, в който те са разграничени на 10 секции, наречени Центурии. Някои считат, че това условно разделяне е обвързвано с интервал от 100 години. Официалната доктрина показва, че разделянето е на база броя на стиховете, включени в секцията.
Първият том с Центурии е оповестен през 1555 г, а вторият – през 1557 година Има сведения и за трети том, само че предсказанията от това издание доближават до нас посредством алманах, публикуван след гибелта му.
Нострадамус получава виденията си късно вечер, взирайки се във вода или пламъците на огъня. Понякога му оказват помощ и билкови стимуланти. Четиристишията, които написа, са отворени за всевъзможни тълкования, защото те включват анаграми, алегории и игра с думи. Някои от текстовете разказват събития, географски понятия, от време на време и съответни дати.
Има сведения, че той самичък е предсказал гибелта си. Когато на 1 юли 1566 година асистентът му му пожелава лека нощ, той се обръща към него с думите " Няма да ме откриеш жив на сутринта. " Оказва се прав. На сутринта го намират мъртъв до леглото му.
Но неговата история не свършва до тук. В началото тялото му е заровено в църквата Cordeliers of Salon. През 1700 година е преместено на друго място от градските управляващи. Върху тялото му е открита огърлица с дата 1700. В края на века, по време на Френската гражданска война група пияни бойци влизат в криптата му.
Междувременно, Нострадамус написа в Центурий 9, Катрен 7 следното:
" Мъжът, който отвори гробница, когато е открита,
и не я затвори незабавно по-късно,
Злото да пристигна при него,
а той в никакъв случай няма да може да го потвърди. "
Както се допуска, бойците, осквернили гроба на Нострадамус, попадат в засада на връщане към базата и биват избити до крайник.
През последното столетие предсказанията на Нострадамус са една от най-разискваните тематики в медиите и освен. Има основани доста филми, книги и излъчвания, целящи да покажат какво е имал поради в четиристишията си. На процедура се оказва, че огромна част от огромните събития на нашето време, та и в предишното, са били предсказани от него.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1819 година — Алабама става 22-ят щат.
1900 година — Квантова механика: Германският физик Макс Планк показва в Берлин своя Закон на Планк.
1911 година — Норвежката експедиция на Роалд Амундсен доближава първа до Южния полюс, като изпреварва с 34 дни англичаните, водени от капитан Робърт Скот..
1935 година — Томаш Масарик подава оставка като президент на Чехословашката република.
1939 година — Зимната война: Съветския съюз е изключен от Обществото на народите, поради нападението против Финландия.
1941 година — Царство България афишира алегорична война на Съединени американски щати.
1955 година — България е призната за пълновръстен член на Организация на обединените нации дружно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания.
1989 година — Организирана е жива верига към постройката на Народното събрание на България с искане да се анулира Член 1 от Конституцията на Народна Република България.
1995 година — Официално е подписано Дейтънското съглашение в Париж, с което публично се слага завършек на близо четиригодишната революция в Босна и Херцеговина.
2004 година — Открит е Виадукт Мийо, най-високият мост в света, ситуиран наоколо до Мийо, Франция.
Родени
1546 година — Тихо Брахе, датски астроном († 1601 г.)
1837 година — Марин Калугеров, български свещеник († 1883 г.)
1863 година — Петко Цъклев, български боен деятел (†? г.)
1874 година — Никола Пушкаров, български почвовед и бунтовник († 1874 г.)
1883 година — Морихей Уешиба, японски занаятчия на бойните изкуства († 1969 г.)
1895 година — Джордж VI, крал на Англия († 1952 г.)
1895 година — Пол Елюар, френски стихотворец († 1952 г.)
1897 година — Курт Шушниг, австрийски политик († 1977 г.)
1901 година — Павлос I, крал на Гърция († 1964 г.)
1914 година — Георги Чилингиров, български национален артист († 2000 г.)
1920 година — Даниел Сорано, френски артист († 1962 г.)
1922 година — Николай Басов, руски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)
1924 година — Радж Капур, индийски режисьор и артист († 1988 г.)
1926 година — Панкратий, български свещеник и архиерей († 1998 г.)
1933 година — Людмил Кирков, български артист и режисьор († 1995 г.)
1939 година — Иван Вуцов, български футболист
1946 година — Джейн Бъркин, френска актриса и певица
1947 година — Дилма Русеф, 36-ти президент на Бразилия
1949 година — Клиф Уилямс, басист на AC/DC
1950 година — Вики Мишел, английска актриса
1951 година — Вежди Рашидов, български ваятел
1951 година — Ян Тиман, холандски шахматист
1955 година — Петър Миладинов, български футболист и треньор
1960 година — Крис Уодъл, британски футболист
1964 година — Свилен Нейков, български треньор по гребане
1965 година — Альоша Асанович, хърватски футболист
1976 година — Игор Томашич, хърватски футболист
1977 година — Антон Петров, български военнослужещ († 2003 г.)
1977 година — Радослав Комитов, български футболист
1979 година — Жан-Ален Бумсонг, френски футболист
1979 година — Майкъл Оуен, британски футболист
1979 година — Софи Монк, австралийска певица
1985 година — Якуб Блашчиковски, полски футболист
1987 година — Алета Оушън, унгарска порно актриса
1988 година — Ванеса Хъджинс, американска певица
1992 година — Рио Мияичи, японски футболист
Починали
872 година — Адриан II, римски папа (* 792 г.)
1591 година — Йоан Кръстни, испански духовник (* 1542 г.)
1788 година — Карл Филип Емануел Бах, немски композитор (* 1714 г.)
1788 година — Карлос III, крал на Испания (* 1716 г.)
1799 година — Джордж Вашингтон, първи президент на Съединени американски щати (* 1732 г.)
1829 година — Луиджи Маркези, италиански певец-кастрат (* 1754 г.)
1861 година — Алберт декор Сакс-Кобург-Гота, брачен партньор на кралица Виктория (* 1819 г.)
1921 година — Радой Сираков, български боен деятел (* 1861 г.)
1929 година — Фридрих Грюнангер, австрийски проектант (* 1856 г.)
1930 година — Иван Симеонов, български офицер (* 1862 г.)
1931 година — Марин Василев, български ваятел (* 1867 г.)
1940 година — Мария Георгиевна, гръцка принцеса (* 1876 г.)
1943 година — Джон Келог, американски доктор (* 1852 г.)
1947 година — Стенли Болдуин, министър-председател на Англия (* 1867 г.)
1957 година — Йозеф Лада, чешки график (* 1887 г.)
1972 година — Ангел Каралийчев, български публицист (* 1902 г.)
1974 година — Васко Абаджиев, български цигулар (* 1926 г.)
1984 година — Висенте Алейксандре, испански публицист, Нобелов лауреат през 1977 година (* 1898 г.)
1989 година — Андрей Сахаров, съветски физик, Нобелов лауреат през 1975 година (* 1921 г.)
1990 година — Фридрих Дюренмат, швейцарски публицист (* 1921 г.)
1992 година — Емил Павлов, български композитор (* 1921 г.)
1993 година — Мирна Лой, американска актриса (р. 1905 г.)
1997 година — Оуен Барфийлд, английски мъдрец (* 1898 г.)
1998 година — Здравко Александров, български живописец (* 1911 г.)
2009 година — Крикор Азарян, български режисьор (* 1934 г.)
2013 година — Питър О'Тул, ирландски артист (* 1932 г.)
2013 година — Джанет Дейли, американска писателка (* 1944 г.)
Празници
България — Ден на ветеринаря
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ