Португалецът Вашку да Гама открива морския път до Индия
На днешния ден през 1497 година известният мореплавател Вашку да Гама доближава нос Добра вяра и открива морския път до Индия.
Добра вяра (на африканс: Kaap die Goeie Hoop; на британски: Cape of Good Hope) е нос в югозападния завършек на Африка, част от територията на Република Южна Африка. Той се намира в южния завършек на Капския полуостров в Южна Африка, на към 50 километра южно от центъра на град Кейптаун - най-южният град на континента. Като седалище на Парламента на ЮАР, градът е законодателна столица на страната. Той е прочут със своето пристанище, както и с известни естествени забележителности. Още при основаването си Кейптаун е обичайната входна точка за заселниците в Южна Африка, е през днешния ден е измежду най-мултикултурните градове в света.
Понякога нос Добра вяра се приема погрешно за граница сред Индийския и Атлантическия океан, до момента в който в действителност най-южната точка на Африка е Иглен нос, на към 150 километра югоизточно от него. След нос Добра вяра, обаче, бреговата линия стартира да се извива на югоизток.
Първият европеец, заобиколил носа, е португалецът Бартоломео Диаш през 1488 година. През втората половина на XV век в търсене на морски път до Индия, от ден на ден португалски експедиции са изпращани да изследват африканския бряг в южна посока. Начело на една от тях Диаш най-сетне доближава до южния бряг на Африка. Според историята, поради мощните стихии, с които експедицията се сблъсква към носа и които я принуждават да вземе курс много по на юг и да го заобиколи, Диаш назовава носа Кабо дас торментас/Кабо торментозу ( Нос на бурите ). Впоследствие португалският крал Жуау II трансформира името му на актуалното Кабо де Бона Есперанса ( нос Добра вяра ), защото това изобретение давало вяра, че морският път до Индия най-сетне ще бъде открит.
Португалските проучвания на атлантическото крайбрежие на Африка в търсене на злато, слонова кост и плебеи стартират при започване на XV век. Нов мощен подтик те получават с идването на власт на крал Жуау II, който вижда в приходите от презморската търговия значимо средство за затвърждаване на кралската власт против аристокрацията. Той си слага за цел да се включи в извънредно печелившата търговия с подправки от Азия, следена значително от Венецианската република. Кралят изпраща по суша разследващи задачи до Източна Африка и Индия, а през 1488 година Бартоломео Диаш сполучливо заобикаля нос Добра вяра.
На 8 юли 1497 година Вашку да Гама отплава от Лисабон с флота от четири кораба с екипаж от 170 души и стартира своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от екватора. С него са най-опитните португалски мореплаватели. Не е сигурна точната бройка на екипажа на всеки транспортен съд, само че от експедицията се връщат два кораба с 55 души. Два от корабите са особено издигнати за експедицията - една каравела и един товарен транспортен съд.
Експедицията следва пътя на предходните плавания край крайбрежията на Африка, през Тенерифе и Кабо Верде. Продължава на юг към намерено море, пресича и екватора. В продължение на повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди благи в намерено море - най-дългото корабоплаване надалеч от сушата за времето си.
Флотилията минава около нос Добра вяра. Към 16 декември флотът минава устието на река Грийн Фиш, докъдето по-рано е стигал Бартоломео Диаш, след което не престават в непознати за европейците води.
Ескадрата навлиза в Индийския океан и продължава на север около африканския бряг. На 14 април 1498 година флотилията хвърля котва в пристанището на Малинди. Тук португалците за пръв път получават сведения за индийски търговци. Вашку да Гама наема лоцман, добре осведомен с мусоните, който би трябвало да води експедицията до югозападните крайбрежия на Индия.
На 17 май 1498 година португалците доближават до индийските крайбрежия край индийския град Каликут. Тогава остарелият лоцман, малко преди да се елементарни с Вашку да Гама, отива при адмирала и споделя: "Ето я страната, към която Вие се стремите. "
Вашку да Гама напуща Каликут на 29 август 1498 година.
Експедицията има огромни разноски - от четирите кораба се връщат единствено два, а от екипажа - по-малко от половината. Тя не съумява и в главната си цел - да се подписа търговски контракт с Каликут. Въпреки това донесените от двата кораба подправки са продадени с голяма облага за короната и Вашку да Гама заслужено получава заслугите за откриването на директен морски път до Азия.
Експедицията обяснява какви големи изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация.
Откритият за европейците морски път за Индия е едно от великите събития в историята на международната търговия. До прокопаването на Суецкия канал (1869 г.) главната комерсиална артерия от Европа до страните от Индийския океан и Китай минава около нос Добра вяра. Португалия, държаща в свои ръце „ ключа към източните морета “, става през XVI век мощна морска страна, завоюва монопола на търговията с Южна и Източна Африка и го удържа близо 90 години - до разгрома на "Непобедимата армада " (1588 г.)
Търговията с подправки се трансформира във значим източник на приходи за португалската хазна, само че откриването на морския път до Индия има и други последици. Така пътуването на да Гама демонстрира ясно, че източните крайбрежия на Африка - Контра Коща, са основно значими за португалските ползи като източник на прясна вода, хранителни запаси, дървен материал и пристанища за ремонт на корабите и за изчакване на подобаващия за мореплаването сезон. Съществен резултат от това е португалската колонизация на Мозамбик.
Добра вяра (на африканс: Kaap die Goeie Hoop; на британски: Cape of Good Hope) е нос в югозападния завършек на Африка, част от територията на Република Южна Африка. Той се намира в южния завършек на Капския полуостров в Южна Африка, на към 50 километра южно от центъра на град Кейптаун - най-южният град на континента. Като седалище на Парламента на ЮАР, градът е законодателна столица на страната. Той е прочут със своето пристанище, както и с известни естествени забележителности. Още при основаването си Кейптаун е обичайната входна точка за заселниците в Южна Африка, е през днешния ден е измежду най-мултикултурните градове в света.
Понякога нос Добра вяра се приема погрешно за граница сред Индийския и Атлантическия океан, до момента в който в действителност най-южната точка на Африка е Иглен нос, на към 150 километра югоизточно от него. След нос Добра вяра, обаче, бреговата линия стартира да се извива на югоизток.
Първият европеец, заобиколил носа, е португалецът Бартоломео Диаш през 1488 година. През втората половина на XV век в търсене на морски път до Индия, от ден на ден португалски експедиции са изпращани да изследват африканския бряг в южна посока. Начело на една от тях Диаш най-сетне доближава до южния бряг на Африка. Според историята, поради мощните стихии, с които експедицията се сблъсква към носа и които я принуждават да вземе курс много по на юг и да го заобиколи, Диаш назовава носа Кабо дас торментас/Кабо торментозу ( Нос на бурите ). Впоследствие португалският крал Жуау II трансформира името му на актуалното Кабо де Бона Есперанса ( нос Добра вяра ), защото това изобретение давало вяра, че морският път до Индия най-сетне ще бъде открит.
Португалските проучвания на атлантическото крайбрежие на Африка в търсене на злато, слонова кост и плебеи стартират при започване на XV век. Нов мощен подтик те получават с идването на власт на крал Жуау II, който вижда в приходите от презморската търговия значимо средство за затвърждаване на кралската власт против аристокрацията. Той си слага за цел да се включи в извънредно печелившата търговия с подправки от Азия, следена значително от Венецианската република. Кралят изпраща по суша разследващи задачи до Източна Африка и Индия, а през 1488 година Бартоломео Диаш сполучливо заобикаля нос Добра вяра.
На 8 юли 1497 година Вашку да Гама отплава от Лисабон с флота от четири кораба с екипаж от 170 души и стартира своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от екватора. С него са най-опитните португалски мореплаватели. Не е сигурна точната бройка на екипажа на всеки транспортен съд, само че от експедицията се връщат два кораба с 55 души. Два от корабите са особено издигнати за експедицията - една каравела и един товарен транспортен съд.
Експедицията следва пътя на предходните плавания край крайбрежията на Африка, през Тенерифе и Кабо Верде. Продължава на юг към намерено море, пресича и екватора. В продължение на повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди благи в намерено море - най-дългото корабоплаване надалеч от сушата за времето си.
Флотилията минава около нос Добра вяра. Към 16 декември флотът минава устието на река Грийн Фиш, докъдето по-рано е стигал Бартоломео Диаш, след което не престават в непознати за европейците води.
Ескадрата навлиза в Индийския океан и продължава на север около африканския бряг. На 14 април 1498 година флотилията хвърля котва в пристанището на Малинди. Тук португалците за пръв път получават сведения за индийски търговци. Вашку да Гама наема лоцман, добре осведомен с мусоните, който би трябвало да води експедицията до югозападните крайбрежия на Индия.
На 17 май 1498 година португалците доближават до индийските крайбрежия край индийския град Каликут. Тогава остарелият лоцман, малко преди да се елементарни с Вашку да Гама, отива при адмирала и споделя: "Ето я страната, към която Вие се стремите. "
Вашку да Гама напуща Каликут на 29 август 1498 година.
Експедицията има огромни разноски - от четирите кораба се връщат единствено два, а от екипажа - по-малко от половината. Тя не съумява и в главната си цел - да се подписа търговски контракт с Каликут. Въпреки това донесените от двата кораба подправки са продадени с голяма облага за короната и Вашку да Гама заслужено получава заслугите за откриването на директен морски път до Азия.
Експедицията обяснява какви големи изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация.
Откритият за европейците морски път за Индия е едно от великите събития в историята на международната търговия. До прокопаването на Суецкия канал (1869 г.) главната комерсиална артерия от Европа до страните от Индийския океан и Китай минава около нос Добра вяра. Португалия, държаща в свои ръце „ ключа към източните морета “, става през XVI век мощна морска страна, завоюва монопола на търговията с Южна и Източна Африка и го удържа близо 90 години - до разгрома на "Непобедимата армада " (1588 г.)
Търговията с подправки се трансформира във значим източник на приходи за португалската хазна, само че откриването на морския път до Индия има и други последици. Така пътуването на да Гама демонстрира ясно, че източните крайбрежия на Африка - Контра Коща, са основно значими за португалските ползи като източник на прясна вода, хранителни запаси, дървен материал и пристанища за ремонт на корабите и за изчакване на подобаващия за мореплаването сезон. Съществен резултат от това е португалската колонизация на Мозамбик.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ